Климатология
Климатологията е наука, изучаваща особеностите на климата и всички явления, свързани с него, както в глобален, така и в регионален аспект.
По-рано се разглеждаше като част от природната география и науките за атмосферата - метеорология, атмосферна физика и атмосферна химия. Сега на климатологията се гледа като на интердисциплинарна наука, влизаща в състава на науките за Земята.
История на климатологията [редактиране]
Един от създателите на климатологията в съвременната европейска наука е великият испански историк, географ и натуралист Хосе де Акоста. В неговия труд Истории (1590) за първи път се развива идеята за распределението на топлината в зависимост от географската ширина, за посоката на теченията и много физични явления и процеси: различия в климата, активността на вулканите, землетрясенията, видовете ветрове и генезиса на тяхното възникване. Александър фон Хумболт го удостоява със званието един от основателите на Геофизиката за многобройните му изследвания в областта на метеорологията и физиката.
В 1686 година Едмънд Халей след пътешествието си в Южното полукълбо състая и публикува карта на пассатите. Бенджамин Франклин, един от титаните на XVIII столетие първи начертава на картата Гълфстрийма за ползоване в корабоплаването между Съединените Щати и Европа. Френсис Галтън въвежда термина антициклон през 1863 година. Германският климатолог Хелмут Ландсберг използва пръв статистическия анализ в климатологията.
Вижте още [редактиране]
Литература [редактиране]
- 1590 — Historia Natural y Moral de las Indias, en que se tratan las cosas notables del Cielo, y Elementos, Metales, Plantas y Animates dellas; y los Ritos, y Ceremonias, Leyes, y Gobierno y Guerras de los Indios. Sevilla. 1590.
- Landsberg, Helmut E. (1941, rev. ed. 1947, 1960). Physical Climatology. State College, PA: Pennsylvania State College.
Российские гляциологи достали из Эльбруса историю Евразии. Климат, лёд, вода, ландшафты.
