Шаркодифтерит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Шарка.

Вирус на шаркодифтерита
Класификация
група: Група I (dsDNA)
семейство: Poxviridae
род: Avipoxvirus Авипоксвируси
вид: Fowlpox virus Вирус на шаркодифтерита

Шаркодифтерит е заболяване при домашните и дивите прици причинявано от епителиотропен вирус от род Poxviridae на семейството и рода Avipoxvirus. Вирусите причиняващи шарка при отделните видове птици се различават един от друг, но са антигенно сходни. Заболяват кокошки, пуйки, пъдпъдъци, канарчетата, гълъби и много други видове птици. Има две форми на заболяването. Първата се разпространява при ухапване от насекоми (особено комари) като възникват поражения върху гребена и клюна. Птиците, засегнати от този вид обикновено се възстановяват в рамките на няколко седмици. Вторият вид се разпространява чрез вдишване на вируса и предизвиква дифтероидна мембрана в устната кухина, фаринкса, ларинкса, трахеята и конюнктивите. Прогнозата за тази форма е лоша. Съществуват ефективни ваксини против заболяването, които се използват масово в интензивното птицевъдство.

Етиология[редактиране | edit source]

До момента са известни единадесет вируса причиняващи шарка при различни видове птици

  • Avipoxvirus serini — при канарчета
  • Avipoxvirus columbae — при гълъби
  • Avipoxvirus galli — при кокошеви птици
  • Avipoxvirus meleagridis — при пуйки
  • Avipoxvirus falconis — при ястреби
  • Avipoxvirus fringillae
  • Avipoxvirus acridotheridis
  • Avipoxvirus coturnicis
  • Avipoxvirus passeri
  • Avipoxvirus sturni
  • Avipoxvirus psittaci

Вирусите са доста резистентни към факторите на околната среда и могат да перзистират няколко месеца.

Епизоотология[редактиране | edit source]

Вирусът се разпространява по механичен път. Той се съдържа в голямо количество в крустите и при отлепянето им се разпространява. Комарите служат като вектор в пренасянето на вируса. Входна врата за вируса са нараняванията на кожата или лигавицата.

Възприемчивост[редактиране | edit source]

Различните типове вируси заразяват и различни видове птици. Младите птици са по-чувствитерни към заразяване

Патогенеза[редактиране | edit source]

Шарковият вирус се размножава в епителните клетки на кожата, като предизвиква вакуолизираща дегенерация. На това място възникват възелчета, които впоследствие се превръщат в струпеи и опадват. При поразяване на лигавицата се наблюдават малки подутини. Същите се примесват с вторични инфекции от бактериален произход. Развиват се гнойно възпалителни процеси, съпроводени с образуване на дифтероидни налепи.

От входната врата вирусът бързо преминава в кръвта, при което възниква виремия. Посредством нея той попада в паренхимните органи като бъбреци, сърце и черен дроб.

Клинични признаци[редактиране | edit source]

Птица болна от шаркодифтерит

Инкубационният период продължава в рамките на 4 до 10 дена. Клинично заболяването се демонстрира в две форми кожна и дифтеринта. В някой случаи се срещат едновременно и двете форми на проявление.

  • Кожна форма — тя е преобладаваща. Развиват се лезии по кожата, които в зависимост от стадия на развитие биват папули, везикули, пустули и крусти. Обикновено те се появяват в областта на главата. При поражения на очите се появява светробоязън и конюнктивит.
  • Дифтероидна форма — образуват се белезникави ограничени петна по лигавицата на устната кухина и глътката. По-късно тези петна се превръщат в дифтероидни налепи.

Патологоанатомични изменения[редактиране | edit source]

Лечение[редактиране | edit source]

Не е ефективно и икономически изгодно. Прилага се най вече при екзотични птици и спортни гълъби. Прилага се симптоматично с цел ограничаване на крустите по кожата.

Профилактика[редактиране | edit source]

Използва се ваксина, която се прилага, чрез втриване на фоликулите на перата.

Източници[редактиране | edit source]

  • Болести по птиците, Цветен атлас, доц. Иван Динев, 2006, стр.98-99
  • Биология и болести на декоративните, екзотичните и пойните птици, доц. Йордан Николов, 1998, стр.161-164