Франц Фердинанд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Франц Фердинанд
Franz Ferdinand
Ерцхерцог на Австрия

Роден
Починал
28 юни 1914 г. (50 г.)
ПогребанАвстрия

РелигияКатолическа църква
НаградиОрден Черен орел
Герб
Семейство
РодХабсбург-Лотаринги
БащаКарл Лудвиг Австрийски
МайкаМария Анунциата Бурбон-Двете Сицилии
Братя/сестриМария-Анунциата
Ото Франц Йозеф Австрийски
СъпругаСофия Хотек (1 юли 1900 – неизв.)

Подпис
Уебсайт
Франц Фердинанд в Общомедия

Франц Фе́рдинанд Карл Лу́двиг Йо́сиф фон Ха́бсбург, е́рцхерцог д’Е́сте (на немски: Franz Ferdinand von Österreich-Este) е племенник на австро-унгарския император Франц-Йосиф и наследник на австро-унгарския трон от 1896 г.

Става широко известен след убийството му при Сараевския атентат, превърнал се в непосредствен повод за започване на Първата световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Франц Фердинанд е най-възрастният син на ерцхерцог Карл Лудвиг (по-малък брат на императора Франц Йосиф, 1833 – 1916) и Мария Анунциата, принцеса на двете Сицилии (1843 – 1871).

През 1896 г. след кончината на баща си, става наследник на австро-унгарския престол. Но за престола той е готвен още от самоубийството през 1889 г. на братовчед си, кронпринца Рудолф, единствен син на австро-унгарския император.

През 1892 г. прави околосветско пътешествие, чието описание („Tagebuch meiner Reise um die Erde“) излиза във Виена през 1895 – 1896 г. През 1898 г. е назначен за заместник на престарелия император и върховен главнокомандващ на армията.

През 1900 г. Франц Фердинад сключва морганатичен брак с чешката графиня Софи Хотек (1868 – 1914), получила след сватбата титлата княгиня Хохенберг. Преди бракосъчетанието, извършено със съгласието на императора, Франц Фердинад тържествено се отказва от правото на своите бъдещи деца да наследяват австроунгарския престол.

Франц Фердинад със семейството си ок.1904 г.

Височайшата двойка има една дъщеря София и двама сина: Максимилиан и Ернст, които носят фамилията Есте и титлата княз Хохенберг. През 1938 г. двамата сина, след като са се противопоставили на Аншлуса на Австрия, са изпратени в концлагера Дахау. Максимилиан е освободен след 6 месеца, а Ернст е прехвърлен в други лагери и е освободен през 1943 г. Те преживяват войната и оставят многобройно потомство.

Франц Фердинад планира след възкачването си на трона да управлява под името Франц II. Той е отявлен поддръжник на католическата църква и клерикализма, но проявява по-голям либерализъм по отношение на отделните националности в империята.

През 1902 г. ерцхерцогът, в качеството си на председател на Пражката академия, получава за утвърждаване списък с избраните почетни членове на академията и задрасква от него името на Лев Толстой.

В политическо отношение Франц Фердинад е несъмнен реалист. Около 1906 г. той съставя план за преобразованията в Австро-Унгария, който в случай, че бъде осъществен, би могъл да продължи дните на Хабсбургската империя, снижавайки градуса на междунационалните противоречия. Съгласно този план Империята се превръщала в „Съединени щати на Велика Австрия“ – триединна държава (или Австро-Унгаро-Славия), състояща се от 12 национални автономии за всяка по-голяма националност, живееща под скиптъра на императора. От тази триалистична концепция най-печеливши биха се почувствали представителите на славянските народности. Най-отявлени врагове обаче са ѝ били унгарските елити, които имали власт над 1/2 от територията на страната.

Франц Фердинанд недолюбва руснаците и още повече сърбите, но категорично застава срещу евентуална война със Сърбия, за каквато настоява военният генералитет.

Убийство[редактиране | редактиране на кода]

На 28 юни 1914 г. ерцхерцогът заедно със съпругата си пристигнал в Сараево по покана на генерал Оскар Потиорек. Младежкото бунтовническо формирование „Млада Босна“, свързано със сръбската националистическа организация „Черна ръка“, взело решение да се възползва от случая и да убие ерцхерцога като отмъщение за анексирането на Босна и Херцеговина от страна на Австро-Унгария през 1908 г. Убийството било поверено на група от седмина млади заговорници, повечето от които православни сърби, родени в Босна.

Височайшата двойка пристига в Сараево с влака преди 10 часа сутринта в неделя. В 10:10 кортежът от шест автомобила (ерцхерцогът и съпругата му пътували във втората, заедно с ген. Потиорек) минава през града, приветстван от тълпите и се приближава до крайбрежната улица на р. Милячка, където се спотайват атентаторите.

Покушението в Сараево

Гимназистът Неделко Габринович първи хвърля по кортежа бомба, която убива един шофьор и ранява няколко души. Терористът е заловен на място. Височайшият австриец посещава градската ратуша и се отправя в болницата, за да посети ранените от бомбата. Шофьорът на ерцхерцога по погрешка завива в странична уличка и забелязвайки много скоро заблудата си, прави опит да върне колата на заден ход, като при това с бавната си скорост превръща Франц Фердинад в леснодостъпна мишена. По странно съвпадение наблизо се намирал Гаврило Принцип, който незабавно излиза на улицата, изважда приготвения револвер и стреля два пъти – в ерцхерцога и жена му. И двете рани се оказали фатални и жертвите починали само за няколко минути.

Гибелта на втория човек в Империята от ръката на сръбските националисти се превръща в идеален повод за Австро-Унгария да обяви 48-часов ултиматум на Сърбия с преднамерено неизпълними изисквания. Сърбия, е поддържана от Русия, която счита нейната територия за сфера на своите жизненоважни интереси и, заставайки на нейна страна, се включва в един привидно локален конфликт, който скоро разпалва световен пожар.

Понеже децата на Франц Фердинанд били родени от морганатичен брак, то новият наследник на Франц Йосиф I станал 27-годишният ерцхерцог Карл, племенник на Франц Фердинанд – син на по-малкия му брат Ото, починал през 1906 г. През 1916 г. той става последният владетел на Австро-Унгария.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Франц Фердинанд“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Франц V ерцхерцог на Австрия-Есте (1875 – 1914) Карл