Николай Вавилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Николай Вавилов
руски биолог
Николай Вавилов 
Роден: 25 ноември 1887
Москва, Русия
Починал: 26 януари 1943  (на 55 години)
Саратов, СССР

Николай Иванович Вавилов (на руски: Николай Иванович Вавилов) е руски ботаник, един от най-известните генетици от началото на 20 век. Той изследва различни зърнени култури и разработва теорията за центровете на произход на културните растения, известни също като центрове на Вавилов. В края на живота си изпада в немилост пред комунистическото правителство, заради критиките си на псевдонаучните теории на Трофим Лисенко, и е изпратен в затвора, където умира.

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Николай Вавилов е роден на 25 ноември (13 ноември стар стил) 1887 година в Москва в семейството на едър търговец. Негов по-малък брат е известният физик Сергей Вавилов. През 1911 година завършва Московския селскостопански институт, след което започва да се подготвя за преподавател там, като проявява интерес към имунитета на селскостопанските растения. През 1913-1914 година пътува във Франция, Германия и Великобритания, където се запознава с водещи учени, като Ернст Хекел и един от основоположниците на съвременната генетика Уилям Бейтсън.

През 1916 година, по време на Първата световна война, Вавилов е използван като консултант от руската армия в Иран във връзка с масови хранителни отравяния. Той използва случая и провежда експедиция в Иран и Централна Азия, изследвайки местните разновидности на житните култури. През 1917 година става заместник на Роберт Регел в Отдела по приложна ботаника в Санкт Петербург. По-късно през същата година оглавява катедрата по генетика и селекция в селскостопански институт в Саратов, където има възможност за по-мащабни полеви изследвания на житните култури. В резултат на тях през 1919 година публикува монографията „Имунитет на растенията към инфекциозни заболявания“ („Иммунитет растений к инфекционным заболеваниям“).

Начело на съветската селскостопанска наука[редактиране | edit source]

В началото на 1921 година Николай Вавилов оглавява Отдела по приложна ботаника и се премества в Петроград, заедно с повечето си сътрудници от Саратов. Той развива мащабна дейност по изучаване на сортове културни растения от целия свят и ръководи създаването на голяма мрежа от опитни станции за селекция на растения в целия Съветски съюз (СССР). Организира множество експедиции в Европа, Северна и Южна Америка, Азия и Африка, като лично участва в някои от тях. През 1923 година става директор на новосъздадения Държавен институт по опитна агрономия (от 1929 година - Всесъюзна академия по селскостопански науки „Владимир Ленин“, ВАСХНИЛ), който по това време включва 115 подразделения и опитни станции в цялата страна. В същото време той продължава да ръководи и Отдела по приложна ботаника (от 1924 година - Всесъюзен институт по приложна ботаника и нови култури, от 1930 година - Всесъюзен институт по растениевъдство).

В резултат на дейността си, през 1926 година Вавилов публикува своя труд „Центрове на произхода на културните растения“ („Центры происхождения культурных растений“), който получава широк международен отзвук. През 1929 година става действителен член на Академията на науките на СССР и на Всеукраинската академия на науките. През 1930 година създава и оглавява и Института по генетика към Академията на науките.

Изпадане в немилост и смърт[редактиране | edit source]

В средата на 30-те години Николай Вавилов се противопоставя на псевдонаучните теории на Трофим Лисенко, който отрича откритията на Грегор Мендел и цялата тогавашната генетика и се придържа към възгледите на Жан-Батист Ламарк за възможността за наследяване на придобитите белези. Лисенко получава все по-силна подкрепа от държавното ръководство, включително от Йосиф Сталин, което се надява с неговите методи да постигне поврат в изпитващото тежки затруднения съветско земеделие. През 1938 година Лисенко заема мястото на Вавилов начело на ВАСХНИЛ.

На 6 август 1940 година Николай Вавилов е арестуван. След продължило почти година следствие, по време на което е подложен на физически изтезания, той прави самопризнания по обвинения в саботаж и държавна измяна. Сред обвиненията е и това, че той е сред ръководителите на Трудовата селска партия, чието реално съществуване се отхвърля от повечето днешни историци и за връзки с която по-рано е осъден икономиста Александър Чаянов. На 9 юли 1941 година е осъден на смърт, като по-късно присъдата е заменена с 20 години затвор, които е изпратен да излежава в Саратов.

Николай Вавилов умира на 26 януари 1943 година, вследствие на лошите условия в затвора в Саратов, и е погребан в групов гроб.

Други[редактиране | edit source]

  • Сред сътрудниците на Николай Вавилов през 30-те години е българският генетик Дончо Костов.