Императорско православно палестинско общество

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблемата на ИППО на фасадата на Сергиевското подворие в Йерусалим. На емблемата е изобразен монограм с името на Христос и пророческите думи на Исая: «Не мълчи в името на Сион, и заради Йерусалима не се успокоявай» ()

Императорското православно палестинско общество (абр. ИППО) е най-старата руска научна и хуманитарна[необходимо е уточнение] организация, учредена със задача да съдейства на православното поклонничество в Светите земи, както и за развитие на научното палестиноведство и хуманитарното сътрудничество с народите в Близкия Изток. Предшественик на обществото е Палестинският комитет, основан 1859, който е преобразуван в Палестинска комисия през 1864. След Руската революция от 1917 обществото е преименувано на Руско палестинско общество и прикрепено към РАН.[1] Оригиналното наименование на обществото е възстановено на 22 май 1992 [2].

История[редактиране | edit source]

Флагът на ИППО на кулата на Сергиевското подворие, сн. от 2009 г.

Дружеството е основано на 21 май 1882 г. в деня на равноапостолите Свети Константин и Елена като Православно палестинско общество. През 1889 г. получава почетното си наименование императорско.

Уставът на ИППО е утвърден на 8 май 1882 г. от император Александър III и е приет на учредителното събрание на 21 май 1882 г. В съответствие с Устава на ИППО осъществява многостранна и плодотворна работа в периода до Първата световна война.

Почетни членове на ИППО са били личности като оберпрокурорите на Светия синод на Руската православна църква Константин Победоносцев, Пьотър Изволски, Владимир Саблер и министър-председателите Сергей Вите, Пьотър Столипин, Владимир Коковцов, Иван Горемкин, Борис Штюрмер. Член-учредител и първи председател на ИППО е великият княз Сергей Александрович.

ИППО създава своя училищна система, която до началото на Първата световна война през 1914 г. има над 100 училища към местни православни общини, които са в среда на иноверно население. В училищата се обучават предимно деца от православни семейства, като образованието освен религиозно е и светско и безплатно. В Светите земи православните училища търпят конкуренцията на католическите и протестантските училища, а също и определено съпротивление от страна на Йерусалимския патриарх. От 1895 г. училища са разкрити преимуществено в Сирия, която по онова време е в Османската империя и под юрисдикцията на Антиохийската патриаршия. Създадени са и 2 учителски семинарии, мъжка в Назарет и женска в Бейт-Джал, учениците в които са на пълен пансион.

В началните училища под патронажа и попечителството на ИППО се изучава Закон Божий, арабски език, аритметика, география, история и занаяти. В много от тези училища се преподава руски език, а по-добрите ученици продължават образованието си в Руската империя. Училищната система на ИППО се издържа, освен с волни пожертования, и с пари от държавния бюджет. Тя е обхващала училищна мрежа в Палестина, Ливан и Сирия. На 1 май 1902 г. с изричен ферман на султан Абдул Хамид II тази училищна мрежа получава и официален статут. С началото на Първата световна война тези училища на практика прекратяват съществуването си, дори и заради руско-османския въоръжен конфликт.

След Октомврийската революция от 1917 г. в ИППО настъпва разкол и обществото се разделя на 2 - руско и задгранично. През 1918 г. (1 год. след 2-те големи руски революции - Февруарската и Октомврийската), руската организация е преименувана на Руско палестинско общество при Академията на науките на РСФСР, а предходната и дейност е обречена на забвение.

На 22 май 1992 г. след историческия край на Съветския съюз е възстановено историческото име и уставната дейност на обществото - Императорско православно палестинско общество. Официалният сайт на обществото е www.ippo.ru.

След 1918 г. всички съхранявани светини са разграбени от болшевиките, а собствеността на обществото е национализирана. Днес останалите от тези светини се намират в Израел и на територията на Палестинската автономия. Императорското православно палестинско общество има 3 независими секции - Американска, Европейска и в Светите земи (чийто официален сайт е www.ippo-jerusalem.info).

От 2007 г. начело на ИППО е председателят на Сметната палата на Руската федерация Сергей Степашин. Под негов личен и руски правителствен натиск на 5 октомври 2008 г. правителството на Израел приема решение за възстановяване на съществуващата стара руска собственост в Светите земи, наречена Сергиевско подворие, което е предадено на 3 февруари 2009 г. в юрисдикцията на Правителството на Руската федерация и понастоящем в старата сграда текат възстановително-реставрационни работи.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Peter Gran. Beyond Eurocentrism: New View of Modern World History. май 1996. ISBN 0815626924. Alexander III had encouraged the formation of the Imperial Orthodox Palestine Society
  2. ((ru)) Устав Императорского Православного Палестинского Общества на официальном портале ИППО, сайт на ИППО.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Императорское православное палестинское общество“ и страницата „Imperial Orthodox Palestine Society“ в Уикипедия на руски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.  

Вижте също[редактиране | edit source]