Морея

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Византийската империя (в розово) и Морея

Морея (на гръцки: Μωρέας и Μωριάς, на френски: Morée, на италиански: Morea, на турски: Mora) е средновековното име на полуосторов Пелопонес.

Етимология[редактиране | edit source]

Съществуват няколко версии за произхода на името Морея. Австрийският учен Якоб Филип Фалмерайер в първата част на неговото изследване от 1830 г. "История на полуостров Морея през Средновековието" изнася хипотезата за славянския произход на името Морея (от море). По етимологията на името все още съществува спор между славянските страни от една страна, и гръцката историография от друга. Гърците предпочитат да използват гръцкия топоним Пелопонес (т.е. на остров Пелопа (Πέλοψ)). Особено бурен е дебата по този въпрос в края на XIX-и и началото на XX-и век, когато се създават новите независими национални държави на мястото на бившата Османска империя на Балканите (по това време възниква и т.нар. македонски въпрос).

История[редактиране | edit source]

Традиционното гръцко име на полуострова - Пелопонес (буквално "остров Пелопа" (Πέλοψ)) се появява по време на ранната античност и се използва насетне до средновековието, като сега отново е прието. Името на Пелопонес - Морея, е историзъм произхождащ от средновековната история на Балканите. Следва да се отбележи, че името Морея е записано за първи път във византийските хроники през Х век. Неслучайно през този и предходния период е регистрирано масовото навлизане на южните славяни на Балканите, и в частност на тези от т.нар. българска група - езерци и милинги. Славяните проникват екстремно на Балканите достигайки до южната част от Древна Гърция. Южните славяни, очевидно се преодолели тесния Коринтски залив, разделящ полуострова от Балканския полуостров, след което се заселили в цялата централна част на Морея. Тези славяни основават редица населени места, които се срещат до началото на XV век. С течение на времето, особено след събитията от XIII-XV век, славянското население постепенно е асимилирано сред предимно крайморското гръцко население и отчасти сред арванитите.

Името Морея произлиза от «море», с което е кръстено Средиземно море от славяните на Балканите. Първото споменаване във византийски източник на името Морея през Х век не е случайно. Между VIII-X век официален Константинопол, губи контрол над Балканския полуостров, с изключение на крайстоличния район на Източна Тракия с Одрин, Халкидическия полуостров със Солун и няколко неголеми древни крайбрежни градове-крепости (като Атина и Пирея). Всичките тези анклави на Балканите са достъпни от столицата Константинопол изключително по море, тъй като славяните прекъсват сухопътните континентални връзки в европейската част на Византия. Византийското влияние на Балканите по това време се свежда до Егейските острови и няколко по-големи анклава (пр. Драч, Атина, Солун). Тези анклави са изолирани откъм сушата, понеже целите Балкани са заети от славяните. Също така, хипотезата на славянския произход на името е потвърдено и фонетичния анализ на думата, в която има силно «ω», като най-вероятно името прониква в новогръцкия език от южнославянските диалекти посрдством албанския.

Елинистична хипотеза[редактиране | edit source]

Елинистичната хипотеза за произхода на името на полуострова - Морея, идва от гръцката дума за "черница" (на гръцки 'moria'), защото това овощно дърво е широко разпространено на полуострова (и извън него), като неговото очертание на картата, по гръцко мнение, прилича на клони и листа от дървото на черницата, която е широко разпространена и отглеждана на полуострова.

Южнославянска хипотеза[редактиране | edit source]

Хипотезата на славянския произход на името е изложена за първи път през 1830 г. от австрийския историк Якоб Фалмерайер. Като доказателство в подкрепа на тезата си, той се позовава на факта, че на всички езици, говорими в Морея през Средновековието, и особено в албанския език, който се говори от православните албанци-арванити (които числено доминират на територията на полуострова в периода XIII-XVII век), името на полуострова е «море». Положението с употребата на името на полуострова и в господстващия турски e аналогично - «мора». Въз основа на тази хипотеза, Фалмерайер прави извода, че най-вероятно славяните заселват Морея през VI-IX век, след което са подложени частично на елинизация и албанизация през XIII-XV век. Според австрийския изследовател, между съвременните гърци и древните елини няма пряка културна връзка, поради славяно-албанското проникване на територията на цяла днешна Гърция през средновековието. Съвременните гърци за Фалмерайер, представляват по-скоро потомци на смесили се със славяни и албанци жители на полуострова в периода на цялото средновековие - между VI и XV век. Славянските най-южни племена възприемат византийския език и средновековната православна култура, след което са последвани от албанците в османския период. Днешните гърци са се реелинизирали, обобщава Фалмерайер. За славянското минало на Морея свидетелствуват многобройни топоними със славяно-българско звучене от вътрешността на полуострова, като Наварин и Триполица.

Население[редактиране | edit source]

На територията на Морея по различно време са живели елини (в античността), а през средновековието - гърци, славяни, албанци, цигани, евентуално власи. В ново време населението на полуострова се състои от албанци, гърци, турци, евреи, цигани, а понастоящем от гърци, елинизирани остатъци от арванити и цигани.

Панорама[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]