Дентална медицина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Денталната медицина (още зъболечение) е приложна медико-биологична наука. Тя е дял от стоматологията, който изучава устройството, функциите, диагностиката, профилактиката и лечението на заболяванията на зъбите.

Медицинските специалисти, които лекуват заболяванията на зъбите и устната кухина, се наричат от 2007 г. лекари по дентална медицина. Преди това се наричаха официално стоматолози, а разговорно - зъболекари. Всички лекари по дентална медицина, които упражняват професията си, членуват в Български Зъболекарски Съюз (БЗС).[1]

Исторически сведения[редактиране | edit source]

Древност[редактиране | edit source]

Съществуват доказателства, че още по време на Индската цивилизация се е практикувало зъболечение още преди 7000 години пр.н.е.[2] Тази ранна форма на денталната медицина, при която са използвани техники за пробиване и почистване на зъбите се е практикувала от специализирани в дейността хора.[3] Възстановката на тези древни форми на зъболечение показва, че използваните методи са били надеждни и ефективни.[4] В свещените книги на древна Индия са открити и наставления за изработване на четки за зъби от дърво и препоръки зъбите да се измиват с ароматични пасти изготвени от стрити на прах растения.

В Шумерски текст от около 5000 г.пр.н.е. е описано, че причината за зъбния кариес е „зъбен червей“.[5] Доказателства за подобни схващания за са открити и в древна Индия, Египет, Япония и Китай. Легендарният зъбен червей е смятан за причина дълги години. Описан е както в текстове на Омир, така и в сведения от 14 век според, които все още се е вярвало, че причината за кариес е червей.[6]

Папирусът Едуин Смит, написан през 17-ти век пр.н.е., за чието написване са използвани текстове от 3000 г.пр.н.е. описва лечение на няколко стоматологични заболявания.[7][8] За облекчаване на болката древните египтяни практикували основно трепанация на черепа. Намерена е интересна находка, датираща от новото царство на мъжки череп, по който се виждат две дупки. Всяко от тях е с дълбочина 5 mm и широчина 2 mm. Проектирани са на нивото на корените на зъбите и представляват доказателство за зъболекарско вмешателство в хода на болестта. Известни са много папируси с текстове на медицинска тематика. Един от най-запазените от тях днес се съхранява в библиотеката на Университета в Лайпциг. В него са описани заболявания на зъбите като пулпити, кариес, развалени и счупени зъби. Описани са и рецепти за облекчаване на болката при зъбобол. През 1914 г. в погребална камера в Гиза е открит череп на чиито два зъба са свързани помежду си с тел. Според специалисти това би могло да бъде предшественикът на съвременното шиниране, а според други вероятно тази техника е приложена за заздравяване на зъбите при балсамирането. По-нови изследвания говорят, че в периода около 3000 г.пр.н.е. египтянинът Hesi-Re е наричан за пръв път с определението „зъболекар“. Египтяните първи използват подмяната на свалените зъби със златни. Това е видно от друга находка от 1952 г., представляваща три зъба, свързани със златна тел. Смята се, че това е или мост, направен приживе, или изграждане на зъби посмъртно.[9]

През 18-ти век пр.н.е. в Законникът на Хамурапи е описано двойното изваждане на зъби като форма на наказание.[10] Изследване на кости от египетски граждани и гръко-римляни открива начални опити за употребата на зъбни протези и упражняване на зъбна хирургия.[11]

Древногръцките учени Хипократ и Аристотел пишат за стоматологията, включително описват и устройството на зъба, лечение на изгнили зъби и заболяване на венците, извличане на зъбите с форцепс и използване на метални скоби за стабилизиране на зъбите и фрактура на челюстите.[12] Хипократ свързва заболяванията на зъбите и устната лигавица със заболяванията на стомаха, черния дроб и далака.. Според някои първите, които използват употребата на зъбни мостове са етруските от периода на 700 г.пр.н.е.[13] Древноримският лекар Авъл Корнелий Целз описва заболявания на устата и лечението на някои заболявания след употребата на наркотични и адстрингентни средства.[14][15] В древен Китай за лечение на зъбите се е прилагала акопунктура. За екстракция на зъб Гален е използвал прашковидна превръзка през брадата, Целзий си е служил с конци от косми, за да фиксира чрез връзване между зъбите счупена долна челюст.

Средновековие и ренесанс[редактиране | edit source]

"Фермер на зъболекар" (живопис от Йохан Лис, 17-ти век Музея за изящни изкуства, Будапеща), 1523 г.

През Средновековието заедно с други дялове на медицината и стоматологията преживява упадък в Европа. Арабската школа обаче развива някои методи за лечение и диагностициране на заболяванията. В своята медицинска книга Хали Абаз препоръчва при заболяване на зъб да се налива в отворената пулпа врящо масло. Авицена в своя „Канон на медицината” описва употребата на арсен като средство за радикално лечение на зъбите[16], а арабския лекар Скрапион - броя на корените на зъбите.

Към манастирите в Европа се създават болници, някои от които стават медицински училища. През VІ-ти век в планината Монте Касино, Италия, е създадена първата манастирска болница, където монасите лекуват и болести на устната кухина. През ІХ-ти век е основан първият университет в бенедиктинския манастир в Салерно, където се изучава и медицина.

Зъболекарски екстракции са били използвани за лечение на различни заболявания. По време на Средновековието и през целия 19-ти век стоматологията не е професия само по себе си, а често и стоматологични процедури са изпълнявани бръснари или общопрактикуващи лекари. Бръснарите се ограничавали основно до вадене на болни зъби с цел облекчаване на болката и премахване на хронична инфекция.

По времето на ренесанса, основателя на съвременната анатомия Андреас Везалиус, учи медицина в Париж. Амброаз Пере, който е основател на съвременната хирургия, прави първите описания на зъбни операции. През 1560 г. става първият извършил затваряне на перфорация на небцето с обтуратор. Благодарение на заслугите си се издига до „главен хирург на краля“.

XVIII-XX век[редактиране | edit source]

Стар зъболекарски стол, Pioneer West Museum, Западен Тексас

Пиер Фошар е основател на съвременното зъболечение. Заради ръководството „Le chirurgien Dentiste“, което представлява енциклопедия за зъболечебна информация, Световната зъболекарска федерация му присъжда званието „баща на стоматологията“.[17]

През 1711 г. Матеус Пурман въвежда восъка като отпечатъчен материал. През 1790 г. Джон Гриинууд създава първата крачна бормашина, на базата на чекрък. През 1826 г. Таво въвежда амалгамата като пломбировъчен материал.

През 1840 г. в Балтимор, САЩ, от Хорас Хейдън и Чапин Харис е създадено първото зъболекарско училище в света - „Baltimore College of Dentistry“, днес „School of Dentistry at the University of Maryland“. Първото зъболекарско училище в Европа е създадено през 1859 г. в Лондон, а по-късно, в Париж през 1879 г., и в Женева през 1891 г.

През 1844 г. Хорас Уелс пръв използва анестезия за обезболяване на зъбна екстракция.

През 1866 г. Lucy Beaman Hobbs Taylor става първата жена, получила диплом за зъболекар.

През 1895 г. Вилхелм Рьонтген открива рентгеновите лъчи и в края на 19 век започва използването им в зъболекарските кабинети.

През XX век се извършват множество научни открития в областта на зъболечението. Внедряват се съвременни материали за зъбопротезиране, естетична обтурация, поставя се началото на имплантологията и пр. Съвременната стоматология разглежда денталното здраве като неразривна част от общото здраве.

В България[редактиране | edit source]

Модерен стоматологичен стол

В България по време на Първото Българско царство (681-1018 г.) българския княз Борис I изпраща до папата в Рим 115 въпроса свързани с хигиената, храненето и лекуването на болести. През ІХ-ти век Йоан Екзарх в Шестоднев описва анатомията на лицето, включително зъбите. През Х-ХІ век в лекарствения сборник „Зелейник“ са описани рецепти против зъбобол.

По време на Второто Българско царство (1018-1396 г.) зъболечение се извършва от народни лечители. Създават се първите болници към Бачковския и Рилския манастир.

По време на турското робство (1396-1878 г.) лечебната дейност се е извършвала основно в манастирите чрез билколечение. Ако последното не даде резултат зъбът се изваждал от „зъбари“ (бръснари, ковачи и др.). Зъботехническите инструменти са се изработвали от ковачите и са се предавали от поколение на поколение. Поради работа в нехигиенични условия, често следвали усложнения, като инфекции, фрактури на челюстта, изваждане на здрав зъб и пр.

След Освобождението в България пристигат много зъболекари от чужбина. През 1878 г. в Русе започва работа Фридрих Карл Фламих, който е първия дипломиран зъболекар от Чехия. През 1893 г. зъболекарите са вече 14 и работят в по-големите градове. Първият българин, който става правоспособен зъболекар, след като е завършил Букурещкото дентистко училище, е Васил Аргазов.

След Първата световна война зъболечението е частно или частично безплатно. След Втората световна война обществената зъболечебна мрежа се разраства. През 1942 г. в Медицинския факултет на Софийския университет е създаден зъболекарски отдел с три катедри: Консервативно зъболечение, Оперативно зъболечение и Зъботехника. През 1950 г. зъболекарския отдел е преименуван в Стоматологичен, а година по-късно прераства в самостоятелен Стоматологичен факултет към Медицинска академия. Същата година е създаден първият Медицински техникум по зъботехника. Въвежда се безплатна медицинска помощ, която обхваща и зъболечението, с изключение на зъбопротезирането.

През 1970 г. във ВМИ - Пловдив се откриват три катедри в специалност „Стоматология“: Терапевтична, Хирургична и Ортопедична стоматология, а през 1974 г. се открива самостоятелен Стоматологичен факултет.

През 1999 г. се въвежда здравноосигурителната система, и част от услугите са финансирани от Здравноосигурителната каса.

През 2006 г. се открива Стоматологичен факултет и към Медицинския университет във Варна.

Понастоящем зъботехниците се обучават в Медицинските колежи.

Дялове на денталната медицина[редактиране | edit source]

Поставяне на брекети от ортодонт
Зъболекар от Военноморските сили на САЩ обработва коренов канал на зъб на военно куче
Уличен зъболекар, Бангалор, Индия

Както повечето приложни медико-биологични науки, Денталната медицина също има два основни дяла: фундаментална и специална:

Фундаментална дентална медицина[редактиране | edit source]

Специална дентална медицина[редактиране | edit source]

Рискове на професията[редактиране | edit source]

Стоматологичният труд е свързан с монотонни повтарящи се манипулации върху малки, трудно видими и болезнени обекти, както и с продължително статично и динамично натоварване на опорно-двигателния апарат, причинено съответно от специфичната работна поза и от постоянната работа с инструменти. По време на работа зъболечителите имат контакт с токсични материали, както и с инфектирани биологични тъкани. Също така работят с вибрации, източници на лъчения, остри и режещи инструменти, при наличие на шум. Подложени са на постоянно напрежение на нервната система и зрителния анализатор.

Рискови фактори[редактиране | edit source]

Физични[редактиране | edit source]

Физичните рискови фактори са вибрациите и шумът.

  • Вибрациите водят до разстройство на вазомоторните реакции, промени в нервно-мускулната възбудимост и реактивното време. Също така намаляват мускулния тонус и предизвикват намалена сетивност.
  • Шумът е основно фонов, предизвикан от високочестотния шум на турбината (8 kHz). Той има дразнещо действие върху централната нервна система. Води до общо отслабване на слуха, слухова асиметрия (по-слаба слухова сетивност на дясното ухо), отслабване на вниманието и намаляване на работоспособността.

Химични[редактиране | edit source]

Химичните рискови фактори са свързани с работата с амалгама, пластмаси и медикаменти.

Психични[редактиране | edit source]

Постоянната концентрация, прекият контакт с пациента и честата необходимост от спешна намеса водят до нервно-психическо напрежение - стрес. Стресът е общ адаптационен синдром за организма. При продължителен и силен стрес се нарушава адаптивността и настъпват патологични промени. Намалява се устойчивостта и превключваемостта на вниманието, както и чувствителността на сензорните анализатори. Стресът води до психични смущения (неврози), до редица соматични заболявания, като хипертонична болест, исхемична болест на сърцето, язва на стомаха, понижен имунитет и причинява т. нар. синдром на професионално изчерпване.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Устав на Български зъболекарски съюз БЗС, Общи разпоредби, Член 3. (1), 2010
  2. Coppa, A. et al. 2006. Early Neolithic tradition of dentistry. Nature. Volume 440. 6 April 2006.
  3. BBC (2006). Stone age man used dentist drill.
  4. MSNBC (2008). Dig uncovers ancient roots of dentistry.
  5. History of Dentistry: Ancient Origins, hosted on the American Dental Association website. Page accessed 9 January 2007.
  6. Suddick, Richard P. and Norman O. Harris. "Historical Perspectives of Oral Biology: A Series". Critical Reviews in Oral Biology and Medicine, 1(2), pages 135–151, 1990.
  7. Arab, M. Sameh. Medicine in Ancient Egypt. Page accessed 15 December 2007.
  8. Ancient Egyptian Dentistry, hosted on the University of Oklahoma website. Page accessed 15 December 2007.
  9. Кратка история на денталната медицина
  10. Wilwerding, Terry. History of Dentistry, hosted on the Creighton University School of Dentistry website, page 4. Page accessed 15 December 2007.
  11. Medicine in Ancient Egypt 3. // Arabworldbooks.com. Посетен на 2010-04-18.
  12. History of Dentistry Ancient Origins[мъртъв линк]
  13. History of Dentistry Research Page, Newsletter. // Rcpsg.ac.uk. Посетен на 2010-04-18.
  14. Dentistry – Skill And Superstition. // Science.jrank.org. Посетен на 2010-04-18.
  15. Dental Treatment in the Ancient Times. // Dentaltreatment.org.uk. Посетен на 2010-04-18.
  16. История на стоматологичната помощ
  17. History of Dentistry Articles

Вижте също[редактиране | edit source]