Пародонтит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Пародонтитът е инфекциозно възпалително заболяване на зъбодържащия апарат (често бъркано с пародонтоза), което може да доведе до болка, разклащане и загуба на зъбите. Пародонтита е често срещано заболяване на зъбодържащия апарат, което се характеризира с възпаление на венците, прогресиращо оголоване и разклащане на зъбите, кото води до тяхната загуба. Общественост придобива и наименованието пародонтоза, като то не се използва в научните среди и се смята за неправилно. Пародонтита атакува тъканите, които задържат зъба към алвеоларната кост, както и самата нея, като постепенно зъбите биват лишени от естественото им прикрепване, което води до тяхното разклащане За да се разбере заболяването пародонтит трябва да се знае нормалната анатомия и устройствно на пародонталните тъкани. Зъбната коронка е покрита с емайл, а кореновата повърхност с цемент. От границата между двата вида тъкани започва закрепването на зъба към алвеоларната кост. То се получава чрез специални влакна, които водят началото си от цемента на зъба и се захващат в костта. Други влакна се разполагат между зъба и венеца, а трети между съседни зъби. Така изградената структура държи здраво зъба в алвеола – неговото легло, като същевременно с това му придава нужната мобилност, подпомагаща го да издържа на дъвкателното налягане. Пародонтита нарушава тези естествени съотношения между зъба и зъбодържащия апарат.

Етиология[редактиране | edit source]

Пародонтита е многофакторно заболяване, но като главни причинители се смятат микроорганизмите, натрупани в бактериална плака. Хипотезите относно етиологията на пародонталните заболявания минават различни виждания, като съвременното дава достатъчни убеждения за това, че за образувенето на пародонтит са необходими следните фактори : микрорганизми, протекция на микроорганизмите от плака и възприемчив макроорганизъм. При пародонтити се наблюдава промяна във видя на микроорганизмите, населяващи пародонталния джоб. Поради наличието на стотици видове микроорганизми те условно са разделени в комплекси – зелен, жълт, оранжев, лилав и червен. Наличието на микроорганизми от червения комплекс се свързват с пародонтално заболяване.

Патогенеза[редактиране | edit source]

Патогенезата на пародонтита и пародонталните заболявания е изключително сложен процес, като в най-общи линии може да бъде сведен до няколко етапа. Първоначално има натрупване на зъбна плака и микроорганизми като постепенно плаката „узрява”, променя състава си и микроорганизмите се заменята с по-агресивни. Те започват да отделят токсини, дразнещи клетките от зъбодържащия апарат, които от своя страна изпращат сигнал за „проблема” на имунната система. Имунния отговор за всеки един дразнител може да бъде два вида – специфичен и неспецифичен. Неспецифичния е изграден от клетки които се борят срещу всякакъв вид микроорганизми, а специфичния от клетки, реагрищи срещу определен вид микроорганизъм. Патогенезата на пародонталните заболявания се характеризира с първоначално активиране на имунната система, включваща неспецифичния имунен отговор. Ако инфекцията не бъде елиминирана се задейства и специфичната имунна реакция. Отделените токсини от микроорганизмите и някои вещества от имунната система водят до деструктивни промени на зъбодържащия апарат и алвеоларна кост. При нелечение пародонтита прогресира което води до разклащане на зъбите и тяхната загуба.

Класификация[редактиране | edit source]

1. Хронични пародонтити:

  • Локализиран;
  • Генерализиран.

2. Агресивни пародонтити:

  • Локализиран;
  • Генерализиран.

3. Пародонтити като манифестации на системни заболявания:

  • Свързани с хематологични разстройства;
  • Свързани с генетични разстройства.

4. Пародонтални абсцеси:

  • Гингивални абсцеси;
  • Пародонтални абсцеси;
  • Периконарни абсцеси.

5. Пародонтити свързани с ендодонтски лезии:

  • Комбинирани ендодонтско-пародонтални лезии.

6. В резултат на развити или придобити деформации и състояния:

  • Свързани със зъбите локални фактори, които модифицират или предиспонират към плак-индуцирани гингивални заболявания или пародонтити;
  • Мукогингивални деформации и състояния около зъбите;
  • Мукогингивални деформации и състояния около зъбите;
  • Оклузална травма.

7. Други

Клиника[редактиране | edit source]

Най-често срещаните пародонтити са хроничните. При тях се наблюдава гингивално възпаление с обхващане на зъбодържащия апарат. При този тип пародонтит се наблюдава кървене от венците, недобра хигиена и загуба на аташман и кост. При напредване на заболяването се наблюдава ретракция(отдръпване) на венеца. Това създава визуална представа за „удължаване” на зъбите. Степента на засягане на зъбодържащия апарат съответства на количеството натрупан зъбен камък и плака. При хроничните пародонтити възпалението и последваща загуба на кост и аташман се развива протрахирано. Агресивните пародонтите са много по-рядко срещани от хроничните. При тях загубата на кост и аташман се развива за много кратък период от време, клиничните симптоми и натрупаните плака и зъбен камък не отговарят на степента на засягане на пародонталната структура. Някои видове от агресивните пародонтити се характерират с фамилна предиспозиция. Те могат да бъдат свързани с бърза загуба на постоянно или временно съзъбие.

Лечение[редактиране | edit source]

Лечението на пародонтите се разделя три фази: инициална, корективна и поддържаща. В инициалната фаза на пародонталното лечение се цели премахването на зъбния камък и плака, обучението на пациента в правилни орално-хигиенни процедури, корекция на вредните навици и други. Мерките приложени през този етап на лечението целят премахване или максималното ограничаване на възпалението и обучението на пациента в правилно поддържане на „пародонтално здраве”. След инициална фаза в лечението на пародонтит следва корективната. Тя е известна още като хирургична фаза. Процедурите, които се прилагат през този етап могат да бъдат разделени главно в две групи – резективни и регенеративни техники. Резективните се състоят в премахване на тъкани с цел намаляване на дълбочината на пародонталния джоб или отстраняване на променени тъкани. Регенеративните техники се състоят в реизграждане на загубената кост и прикрепваща тъкан. С напредване на технологиите лазерите се включват широко в лечението на пародонтита. Те могат да заместят част от хирургичните процедури и да ги направят много по-леки и безболезнени за пациентите. Това е така наречененото лазерно лечение на пародонтит. След приключването на първите две фази от лечението на пародонтит, пациента е вече стациониран и е необходимо да се правят поддържащи процедури с цел да се предодврати рецидив на заболяването. Правилно проведеното комплексно лечение на пародонтита води до стопиране на процеса и възпрепятства преждевременната загуба на зъби.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източник: СТОМАТОЛОГИЧЕН ЦЕНТЪР IG DENTAL