Игуасу (водопад)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Игуасу (на португалски: Iguaçu, на испански: Iguazú) е името на водопади в Южна Америка. Думата „Игуасу“ означава „Голяма вода“ и е от индиански произход и идва от племената Тупи - Гуарани. Със своята удивителна големина (от 500 до 6500 м3 в секунда), той е 2 пъти по-пълноводен от Ниагара.

Водопадите Игуасу се намират на границата между Аржентина (80%) и Бразилия (20%) и са образувани преди 120 милиона години. Те представляват съвкупност от около 275 водопада, създадени от река Игуасу и Парана непосредствено до устието ѝ. Най-големият и впечатляващ от тях е водопадът „Гърлото на дявола“. Водопадите са само част от бразилския национален парк Игуасу, който е най-големият субтропичен резерват в света.

Огромното количество водопади, разположени под формата на подкова с дължина 2700 метра, привличат над 700 хиляди туристи всяка година. Това е един от най-посещаваните туристически обекти в Южна Америка.

В зависимост от състоянието на водната маса в реката, броят на водопадите варира от 150 до 300, а височината им е между 40 и 82 метра. Средното количество вода от реката, което връхлита от водопадите, е около 1500 м3 в секунда, като през различните годишни сезони варира между 500 и 6500 м3 в секунда.

Водопадите Игуасу