Върховен федерален съд (Бразилия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сградата на Върховния федерален съд в гр. Бразилия

Върховният федерален съд (ВФС) (на португалски: Supremo Tribunal Federal, STF) е най-висшата съдебна инстанция в Бразилия, чиито решения не могат да бъдат обжалвани пред друга инстанция. Основната функция на ВФС е да защитава Конституцията на Бразилия, като осъществява контрол за конституционност на актовете, приети от Националния конгрес, както и на актовете на президента на Бразилия.

Седалището на ВФС се намира в Бразилия, а юрисдикцията му се разпростира върху територията на цялата страна[1]. ВФС се състои от единадесет съдии, наречени министри (Ministro), със забележително юридическо образование и безупречна репутация, и на възраст между 35 и 65 г.[2]. Съдиите във ВФС се назначават от Президента на Републиката след одобрението им от Федералния сенат[1]. Съдиите от ВФС на Бразилия подлежат на задължително пенсиониране, когато навършат 70-годишна възраст.

Пред ВФС се извършва и производство по обвинение в престъпления срещу президента и вицепрезидента на Бразилия, срещу членовете на Конгреса, срещу държавните министри, срещу съдиите от самия ВФС и съдиите от Висшия съд, срещу главния прокурор и командирите в армията. ВФС е и арбитър в спорове между Съюза, отделните щати и Федралния окръг, между Бразилия и други държави или международни организации. ВФС има властта да разреши и екстрадиция от страната по искане на чуждестранни съдилища[2].

От 2002 г. всички заседания на ВФС се предават пряко по телевизията. Съдът е отворен за свободни посещения на граждани, които да наблюдават работата му или да участват в различни брифинги.

През май 2009 г. списание „The Economist“ нарича ВФС на Бразилия „най-натоварения съд в света, заради преситеността от права и привилегии, гарантирани от Конституцията на страната от 1988 г. През 2008 година върховният съд е получил 100 787 случая.[3].

История[редактиране | edit source]

Статуя на „Правосъдието“, пред сградата на ВФС

Началото на ВФС е поставено по време на колониалната ера — през 1808 г., когато португалското кралско семейство се установява в Рио де Жанейро. Първоначално той се нарича Върховен апелативен дом на Бразилия на португалски: Casa de Suplicação do Brasil. През 1822 г. страната обявява своята независимост, а с приетата през 1824 г. първа конституция на страната официално се учредява институцията „Върховен федерален съд“. За първи съдии в новия ВФС, тогавашният първи президент на Бразилия Деодоро да Фонсека назначава членовете на предходния Апелативен дом.

Конституцията от 1891 г. установява броя на членовете на ВФС на 15 души. През тридесетте години на 20 век, когато чрез преврат на власт идва президентът Варгас, броят на министрите във ВФС е намален на 11. През 1965 г. числото им отново е променено — този път на 16, а през 1969 г. съдиите отново стават 11. Единственият президент, който никога не е номинирал членове на ВФС, е Кафе Фильо.

Председател на Върховния съд[редактиране | edit source]

Съдиите от Върховния федерален съд на Бразилия

Съдиите от ВФС избират председател и заместник-председател на съда за срок от две години без право на повторно презибиране на същата позиция. По традиция, за да се избегне политизацията на въпроса, членовете на съда избират за председател най-възрастния измежду колегите си, които не са заемали председателското място. Когато всички членове на съда са заемали председателското място, ротацията започва отначало. До такова положение се стига рядко поради задължителната възраст за пенсиониране на съдиите и следващата процедура за назначаване на нови съдии на овакантените места, което по-често става причина някои членове на съда да го напуснат преди да са заели председателското място.

На същия принцип и за същия срок се избира и заместник-председател на ВФС, който по традиция след това се избира за председател на съда. Пак по традиция при избор на председател и заместник-председател на ВФС никога не се достига до пълно единодушие, а и никой от съдиите не гласува за себе си.

Настоящи членове[редактиране | edit source]

Име Назначаване Пенсиониране Позиция Номиниран от
1 Жоакин Барбоза 2003 2024 председател Луис Инасио Лула да Силва
2 Рикардо Левандовски 2006 2018 заместник-председател Луис Инасио Лула да Силва
3 Селсо ди Мело 1989 2015 върховен съдия Жузе Сарней
4 Марко Аурелио 1990 2016 върховен съдия Фернандо Колор
5 Жилмар Мендис 2002 2025 върховен съдия Фернандо Кардозо
6 Кармен Лусия Антунес Роша 2006 2024 върховен съдия Луис Инасио Лула да Силва
7 Жузе Антонио Диас Тофоли 2009 2037 върховен съдия Луис Инасио Лула да Силва
8 Луис Фуш 2011 2023 върховен съдия Дилма Русев
9 Роза Мария Вебер 2011 2018 върховен съдия Дилма Русев
10 Теори Заваски 2012 2018 върховен съдия Дилма Русев
11 Роберто Барозо 2013 2028 върховен съдия Дилма Русев

Из съдебната практика на Върховния федерален съд[редактиране | edit source]

2006[редактиране | edit source]

Заседание на Върховния федерален съд

През 2006 г. Върховният федерален съд се произнася с решения по четири важни въпроса:

  1. дали абортът на фетус с аненцефалия (без мозък) е законен;
  2. дали изследванията с ембрионални стволови клетки са конституционни;
  3. относно монопола върху пощенските услуги
  4. относно законността на решението на Националния съдебен съвет да отмени непотизма в съдебната власт.

2007[редактиране | edit source]

На 4 октомври 2007 г. Върховният федерален съд излиза с решение, че мандатните места в Националния конгрес на Бразилия, които се заемат от конгресмени, сменили партийната си принадлежност след избирането им в законодателния орган, принадлежат на партиите, от чиито листи те са избрани в Конгреса, а не на самите конгресмени. Съдът намира за основателно всяка партия да си потърси мандата, след като неин представител в Конгреса премине към друга партия. Решението си съдът взема след искане за мандат за защита, внесено от три партии, чиито представители в Конгреса са сменили партийната си принадлежност. В резултат на това решение днес всеки конгресмен в Бразилия, който смени партийната си принадлежност, може да загуби мандата си, ако партията, от чиято листа е избран, поиска обратно мандата си чрез жалба, подадена до съответния електорален съдия, който разглежда всеки случай поотделно[4].

2008[редактиране | edit source]

Върховният федерален съд отсъжда в полза на местните индианци по дело, касаещо опитите на едри оризови магнати да заграбят чрез насилие земите им, влизащи в границата на резервата Рапоза-Сера до Сул[5].

2010[редактиране | edit source]

Във връзка с изборите за президент и вицепрезидент през 2010 Върховният федерален съд отменя забраната за медийни подигравки с кандидатите, партиите, коалициите и политическите им платформи[6].

2011[редактиране | edit source]

Бразилският върховен федерален съд признава правото на сключване на еднополови граждански съюзи, в които еднополовите двойки да се ползват със същите права, с каквито се ползват хетеросексуалните двойки в двуполовите бракове[7].

2012[редактиране | edit source]

На 26 април 2012 г. Върховният федерален съд в пълен състав се произнася с единодушие, че расовите квоти в бразилските висши училища не противоречат на конституцията[8][9]. Решението на съда е взето по повод делото, заведено от Бразилската демократическа партия (DEM) срещу Университета в Бразилия, който запазва двадесет процента от свободните места за афро-бразилци, бразилци със смесен произходи и индианци. DEM оспорва расовата квота в университета като противоречаща на чл. 5 от Конституцията на Бразилия, който гарантира равни права на всички бразилски граждани, независимо от расовите им различия. В обоснованото си становище Върховният съд отхвърля иска на DEM, изтъквайки, че расовите квоти са най-добрият метод за преодоляване на расовата дискриминация, който метод никога не е бил оспорван от отмяната на робството в Бразилия през 1888 г. Според становището на съда расовите квоти в бразилските университети са най-доброто средство в краткосрочен план за запълване на расовата пропаст, която съществува в областта на висшето образование. Тази расова пропаст е един от основните социални проблеми в бразилското общетво, като се има предвид, че масата от бразилците с африкански и смесен произход живеят във фавели и получават заплащане, чийто размер е само малка част от размера на заплатите, които получават представителите на европеидната раса в страната[10].

Решението на Върховния федерлане съд за расовите квоти подготвя приемането на Закона за социалните квоти, подписан от президента Русев на 29 август 2012 г. Законът задължава всички федерални университети в страната в срок от 4 години да осигурят половината от приема си за студенти, идващи от обществените училища. Законът предвижда университетската квота за студенти от маргинализираното население да е пропорционална на процента, което това население представлява от населението на щата, в който се намира даденият университет. С решението на Върховният федерален съд и последвалият го Закон за социалните квоти Бразилия прави решаваща крачка към изпълнението на ангажиментите си, поети пред ЮНЕСКО с подписването на Конвенцията за борба срещу дискриминацията в областта на образованието от 1960 г.[11]

2013[редактиране | edit source]

През 2013 г. Върховният федерален съд се произнася с две важни решения:

  • Обявява за противоконституционно облагането на печалбите, генерирани извън Бразилия от компании, които са обвързани с бразилски компании или са техни дъщерни компании, преди печалбите да бъдат освободени за ползване от бразилските компании, но признава за конституционно облагането на тези печалби преди придобиването им от бразилските компании, когато дъщерните им компании са регистрирани в офшорни зони[12];
  • Обявява за противоконституционно облагането на услугите, предоставяни от Бразилските национални пощи, които са държавна собственост, дори когато тези пощи предоставят пазарноориентирани услуги. По този начин съдът потвърждава данъчния имунитет на Бразилските национални пощи, изтъквайки, че дейността на Бразилските национални пощи е от национално значение, че техните услуги са насочени към поддържане на общественото благосъстояние и че всички приходи от тях трябва да бъдат използвани за повишаване на качеството на услугите, които националните пощи предоставят на обществото[13].

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б EMBASSY OF BRAZIL in Bulgaria
  2. а б ((en)) Constituicao_ingles_3ed.pdf [4,55 MB]. Constitution of the Federative Republic of Brazil: constitutional text of October 5, 1988, with the alterations introduced by Constitucional Amendments no. 1/1992 through 64/2010 and by Revision Constitutional Amendments no. 1/1994 through 6/1994 – Brasília : Chamber of Deputies, Documentation and information Center, 2010.
  3. The Economist:Brazil's supreme court:When less is more 21 Май 2009
  4. Brazil: Federal Supreme Court Decision Changes Electoral Law. Law Library of Congress. Посетен на 22.05.2013
  5. BBC:Brazilian Indians 'win land case'. 11 декември 2008. Посетен на 24.10.2011.
  6. Върховният съд на Бразилия отмени забраната за подигравки и шеговити нападки срещу кандидат-президентите. PRESSCLUB Information Agency, 29.08.2010. Посетен на 24.10.2011
  7. Amnesty Inernationa: Brazil Supreme Court recognizes same-sex civil unions, 6 май 2011. Посетен на 24.10.2011.
  8. Equality » What will change in Brazil with recognition of the constitutionality of quotas. CONECTAS. Human Rights. Посетен на 18.05.2013
  9. Race to The Top: Brazil’s Racial Quotas for Higher Education. The Human Rights Brief. The center for human rights and humanitarian law. посетен на 18.05.2013
  10. Race to The Top: Brazil’s Racial Quotas for Higher Education. The Human Rights Brief. The center for human rights and humanitarian law. посетен на 18.05.2013
  11. Race to The Top: Brazil’s Racial Quotas for Higher Education. The Human Rights Brief. The center for human rights and humanitarian law. посетен на 18.05.2013
  12. New STF Ruling For Taxation Of Profits. Taand. Посетен на 18.05.2013
  13. Supreme Court confirms tax exemption for Brazil Post. Post and Parcels. Посетен на 18.05.2013

Външни препратки[редактиране | edit source]