Вицекралство Бразилия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вицекралство Бразилия през 1789 година
Енженьо за преработване на захарна тръстика, в колониален Пернамбуко

Вицекралство Бразилия е колония на Португалската империя, просъществувала от откриването на Бразилия от португалците в началото на 16 век до превръщането на страната в част от Обединеното кралство Португалия, Бразилия и Алгарве през 1815 година.

Колонизацията на Бразилия започва през 1534 година, когато португалският крал Жуау III разделя територията на дванадесет наследствени капитании,[1][2] но скоро този режим започва да създава проблеми и през 1549 година е назначен един общ генерал-губернатор на цялата колония.[2][3] Португалците асимилират част от местните жители,[4] докато други са заробени, избити при военни действия или загиват от европейски болести, към които нямат имунитет.[5][6] В средата на 16 век, захарта, произвеждана от захарната тръстика, става най-важният износен продукт на Бразилия[7][8] и за да се справят с нарастващото търсене в Европа,[5][9] португалците започват да докарват роби от Африка, главно от Ангола.[10][11]

Публично бичуване на роб в Рио де Жанейро

С поредица от войни срещу французи, нидерландци[12] и англичани през 16 и 17 век португалците постепенно разширяват своята територия по крайбрежието, а впоследствие навлизат във вътрешността на континента.[13] През 1680 година те достигат на юг до брега на Ла Плата, на територията на днешен Уругвай и основават там укреплението Колония дел Сакраменто, преден пост срещу испанското влияние в региона.[14]

В края на 17 век износът на захар започва да намалява,[15] но откриването на злато във вътрешността предотвратява икономическия упадък на колонията.[16] От цяла Бразилия, както и от Португалия, хиляди имигранти отиват на работа в златните мини в Минас Жерайс, Мато Гросо и Гояс.[17]

През 1808 година португалското кралско семейство, бягащо от войските на френския император Наполеон Бонапарт, се установява в Рио де Жанейро и градът се превръща в столица на Португалската империя.[18] Португалия и Бразилия участват в Наполеоновите войни на страната на Великобритания като временно окупират Френска Гвиана и днешен Уругвай.[19] Важно последствие от войните е премахването на португалския монопол върху външната търговия на колонията, в резултат на което Бразилия за пръв път влиза в преки търговски отношения с други страни, главно с Великобритания. През 1815 година регентът Жуау премахва колониалния статут на Бразилия и страната става равноправна част от Обединеното кралство Португалия, Бразилия и Алгарве.[18]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Boxer 2002, с. 100-101.
  2. а б Skidmore 2003, с. 27.
  3. Boxer 2002, с. 101.
  4. Boxer 2002, с. 108.
  5. а б Boxer 2002, с. 102.
  6. Skidmore 2003, с. 30, 32.
  7. Boxer 2002, с. 100.
  8. Skidmore 2003, с. 36.
  9. Skidmore 2003, с. 32-33.
  10. Boxer 2002, с. 110.
  11. Skidmore 2003, с. 34.
  12. Факсимилета на няколко оригинални документа относно събитията в Бразилия през 17 век, довели до инвазията от Нидерландската западноиндийска компания, войната, примирието и последвалото им оттегляне.
  13. Bueno 2003, с. 80-81.
  14. Bueno 2003, с. 86.
  15. Boxer 2002, с. 164.
  16. Boxer 2002, с. 168, 170.
  17. Boxer 2002, с. 169.
  18. а б Boxer 2002, с. 213.
  19. Calmon 2002, с. 191.
Цитирани източници
  • ((pt)) Boxer, Charles R. O império marítimo português 1415–1825. São Paulo, Companhia das Letras, 2002. ISBN 8535902929.
  • ((pt)) Bueno, Eduardo. Brasil: uma História. São Paulo, Ática, 2003. ISBN 8508082134.
  • ((pt)) Calmon, Pedro. História da Civilização Brasileira. Brasília, Senado Federal, 2002.
  • ((pt)) Skidmore, Thomas E. Uma História do Brasil. São Paulo, Paz e Terra, 2003. ISBN 8521903138.