Кандиду Портинари

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кандиду Портинари
бразилски художник
Кандиду Портинари 

Отляво надясно: Кандиду Портинари, Антонио Бенто, Марио де Андраде и Родриго Мело Франко (1936)
Роден: 29 декември 1903
Бродовски, Бразилия
Починал: 6 февруари 1962
Рио де Жанейро, Бразилия

Кандиду Портинари (на португалски: Cândido Portinari) е значим бразилски художник-живописец, творил основно в течението на неореализма.

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Роден е на 29 декември 1903 в семейството на италиански имигранти в малкото градче Бродовски, щата Сао Пауло. Кандиду е второто от общо 12 деца. Напуска училище на 13 години и се отдава на рисуване. Две години по-късно се присъединява към странстваща група от художници, които си изкарват парите като изрисуват църкви. По това време се запознава с Виторио Греголини, който се явява първият му учител в живописта. След една година странстване се установява при свои роднини в Рио де Жанейро и в същата година се пробва да влезе в Националната академия по изящни изкуства, но не е приет. Успява да влезе при втория си опит през 1920. Завършва Академията през 1928 със златен медал и заради отличното си представяне е награден с пътуване до Европа. На следващата година през май месец е представена първата му изложба, състояща се от 25 портрета. Юни месец отплава обратно за Европа, където остава почти две години. По време на престоя си в Париж Портинари черпи вдъхновение от европейските течения в живописта, което ще се отрази в бъдещите му произведения. Във френската столица художникът се запознава с уругвайката Мария Виктория Мартинели, с която той сключва брак продължил 30 години. Докато е в Европа почти не рисува.

1931 - 1945[редактиране | edit source]

След завръщането си в Бразилия Портинари се мести в квартала Лапа в Рио де Жанейро, дом на множество дейци на изкуството и бохеми. Между 1931 - 1936 Асоциацията на бразилските художници организира ежегодни изложби с негови картини. После возвращения Портинари поселился в Рио-де-Жанейро, в районе Лапа, в тот момент богемном и артистическом. През 1931 става член на Комисията за реформиране на преподаването по изкуствата, която си поставя за цел да преразгледа критериите за прием в училищата по изкуствата, които до този момент отказват достъп на представители на множество художествени течения. Комитетът просъществува едва една година.

Декември 1934 година е поставена първата изложба на Портинари в Сао Пауло, а една от картините му остава в колекцията на Музея за изкуствата Сао Пауло (Pinacoteca do Estado de Sao-Paolo). Това е първата от поредица картини, които са купени от бразилски държавни музеи. Юли 1935 е назначен като преподавател в новосъздадения Федерален университет Рио де Жанейро (Universidade Federal do Rio de Janeiro), в който работят редица специалисти от цялата страна. През същата година творбата му „Café“ е избрана да представи Бразилия на международната изложба в Питсбърг, САЩ. Изложбата е организирана от Фондация Карнеги. Картината на Портинари печели втора награда и след завръщането си в родината е закупена от Министерството на образованието и подарена на Музея за изящно изкуство в Рио де Жанейро.

В началото на 1936 Портинари получава поръчка от правителството да нарисува четири монументални пана, които да бъдат разположени по шосето между Сао Пауло и Рио де Жанейро. В края на годината министъра на образованието Густаву Капанема предлага на художника да изрисува новостроящата се сграда на подопечното му министерство. Портинари се спира на техниката на стенописа, която до този момент никога не е била използвана в Бразилия. Последните стенописи с завършени през 1944 и се считат за връх в кариерата на Портинари. Във връзка с работата си по министерската сграда художникът е подложен на широка критика. Обвинен е в подкрепа на диктаторския режим на президента Жетульо Варгаса.

Откриването на земя (1941; Библиотека на Конгреса, Вашингтон)

През 1939 рисува три картини, които са представени като част от бразилския павилион на Световното изложение в Ню Йорк. Същата година се ражда и единственото му дете — Жуан Кандиду. Отново през 1939 президентът Варгаса закрива Федералния университет в Рио де Жанейро, което оставя Портинари без работа. В края на годината в Музея за изящни изкуства Рио де Жанейро е организирана ретроспективна изложба на творчеството му, включваща общо 269 творби. Авторитетното литературно списание „Revista Academica“ посвещава цял брой на Кандиду Портинари. В изданието са включени множество журналистически материали за творчеството на художника. Август 1941 в Детройт е организирана частна изложба на негови картини, а през септември тя се мести в Ню Йорк. В началото на 1941 издателството към Чикагския университет издава книга посветена на Портинари, която включва голям брой илюстрации на най-добрите му творби.

В периода юли 1941 - декември 1942 Кандиду Портинари работи върху няколко стенописа в сградата на Библиотеката на Конгреса във Вашингтон. В началото на 1943 заедно със семейството си се завръща в Бразилия и отсяда за около три месеца при родителите си в Бродовски. Там той рисува триптих за местната църква. Рисува редица картини с библейски сюжет, които са окачени в сградата на радиостанция „Tupi“ в Сао Пауло. Картините черпят вдъхновение от „Герника“ на Пабло Пикасо, която той има възможността да види по време на престоя си в Ню Йорк. Юни 1943 в организирана голяма изложба на негови творби в Музея за изящни изкуства Рио де Жанейро, а октомври 1944 е представена първата експозиция на негови картини във Вашингтон.

1945 - 1957[редактиране | edit source]

В края на 1945 става член на Бразилската комунстическа партия. През 1949 режимът на Варгаса пада и в края на годината се провеждат избори за Сенат. Портинари е кандидат от листата на комунистите, но не е избран. До края на живота си художникът остава верен на партията, въпреки че през 1950те няма никаква политическа активност от негова страна. Кандидатурата му е за представител на щата Сао Пауло и е подкрепена след участието му в протестните шествиясрещу управлението на Варгаса. През 1946 в Париж му е присъден „Орден на почетния легион“. През май 1947 Бразилската комунистическа партия е забранена, а членовете ѝ са преследвани от закона. Портинари е извикан в полицията да даде показания за дейността си в партията. Същата година се състои нова изложба в Щатите, която ще се окаже и последната на Портинари за период от 12 години. По това време политическият климат в САЩ се е променил сериозно и на художник с явни леви убеждения не се гледа с добро око, а представянето на негови картини става практически невъзможно. Между май и септември 1947 представя творчеството си в Аржентина и Уругвай, след което се завръща в родината си. Ноември същата година Портинари доброволно напуска Бразилия в изгнание и се мести без семейството си в Монтевидео. Юни 1948 се връща обратно в страната.

Църквата „Франциск от Асизи“ в Пампуля, Бело Оризонте, изрисувана от Портинари

През 1949 не му е позволено да пътува до САЩ и Мексико (и в двата случая му е отказана виза), но ноември месец отпътува за Европа, първо Франция а след това Италия. Юни 1950 участва на Шестото биенале на изкуствата във Венеция, но работите му са приети изключително хладно от критиката и не печели нито една награда. Октомври 1952 му е предложено да нарисува две пана, които да бъдат поставени в новостроящата се сграда на ООН в Ню Йорк (договорът е сключен 1955, а картините нарисувани 1956); същият месец завършва плакат посветен на Световния конгрес за мира във Виена. Април 1953 Портинари е опериран; това поставя началото на редица здравословни проблеми, които водят и до преждевременната му смърт. По настояване на лекарите художникът спира да рисува известно време заради усложненията причинени от ползваните от него бои.

Февруари 1956 в Рио де Жанейро са представени паната, които Портинари създава за Централата на ООН. Изложбата е открита от новия президент Жуселину Кубичек и предизвиква голям обществен интерес. Април месец отново пътува до Европа, а след това посещава за първи път Израел, където са показани негови творби. Докато е в Израел Портинари създава множество скици, които довършва след завръщането си в Бразилия. Всички картини от този период са известни като Израелски цикъл. На 6 септември 1957 в Ню Йорк официално са представени картините на Портинари, които ще красят новата сграда на Обединените нации. Самият художник не поканен на представянето заради левите му възгледи. Ноември 1957 Портинари започва да пише автобиографията си, по която работи до смъртта си.

Последни години[редактиране | edit source]

Април 1958 в Брюксел е открита изложбата 50 години съвременно изкуство. Картината на Портинари „Enterro na rede“ е избрана да участва като образец на най-доброто от изкуството на XX век. Юли месец е поканен в Мексико като член на журито на Първата Всеамериканска изложба на живопис и графика. Той е единственият художник, които по време на изложбената програма е представен в самостоятелна зала.

През 1960 Портинари и Мария Мартинели се развеждат след 30 години брак. Докато са заедно Мария оказва силно влияние върху творчеството на Кандиду. След като тя го напуска той изпада в депресия, на което се дължи и изключително слабият творчески период. По същото време официално е открита новата столица на Бразилия град Бразилия. В строежът на града се включват хора на изкуството от цялата страна, но Портинари не е сред тях. След като негови проект скици са сринати от критиката той се отказва да вземе каквото и да е участие в довършителните дейности по новопостроените сгради. Унищожителната критика спрямо новите му творби и разводът му с Мартинели засилват здравословните му проблеми.

На 6 май 1960 се ражда внучката му Денис, която се превръща в централен обект на творчеството от последните му години. В нейна чест той създава 16 портрета и написва няколко стихотворения. Есента на 1961 рисува последните си три творби, а след това потегля за Франция с бившата си съпруга, за да посети сина си. При пристането си в Хавър Портинари е обявен за персона нон грата и му е отказано да влезе, заради острата му критика спрямо политиката на Франция в Тунис. След преговори с властите му е разрешено да влезе в страната при условие, че се въздържа от каквито и да е изказвания по време на престоя си. На 12 декември 1961 се завръща в Рио де Жанейро и финализира развода си с Мария.

На 6 февруари 1962 година след редица усложнения Кандиду Портинари умира. Причина за смъртта му е отравяне с олово, което се е натрупало в организма му чрез боите за рисуване. Бразилското правителство изпраща съболезнователна телеграма на семейството му, а в Рио де Жанейро е обявен тридневен траур.

Творчество[редактиране | edit source]

В Академията по изкуствата Портинари получава класическо образование, а по време на първия си престой в Европа се запознава отблизо едновременно както с европейските класически художници, така и с множество съвременни творци. След завръщането си в Бразилия той развива собствен стил на рисуване, който малко или много е сходен на мексиканските художници Диего Ривера и Давид Алфаро Сикейрос. Централна тема на голяма част от творбите му е Латинска Америка, в частност Бразилия.

Портинари залага на фигуралната композиция в период, когато абстракната живопис напълно доминира. Той залага на деформирани човешки фигури, в които акцент са цветовете, а не самите форми. В творчеството му след края на Втората световна война акцентът се измества в посока обезцветяване; в картините му вместо различни цветове се набляга на разнообразието от сиви оттенъци.

Кандиду Портинари твори почти само в сферата на живописта — фигурални композиции и портрети. Той рисува десетки илюстрации, които са включени в десетки книги издадени в Бразилия. Творчеството му като илюстратор е издадено посмъртно под формата на антология.

Външни препратки[редактиране | edit source]