Йешива

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Йешива (буквално на иврит "събрание", "заседание") е в юдаизма наименованието на висше религиозно учебно заведение посветено на изучаването на Тората и Талмуда (основно на устния закон, т.е. по смисъла на Халахата на практиката по приложението на еврейския закон), както и за обучение на равини. В буквален смисъл Йешива значи Талмудическа школа.

Терминът "йешива" се среща за първи път в Книгата на мъдростта на Йегошуа Бен Сира, от което може да се заключи, че тази институция е съществувала още по времето на епохата на Втория храм.

Йешивата израства на основата на бет-мидраша и се използва за обозначение на

  1. метивта или мотвата (на арамейски "заседание"), а също и на метивта рабба ("велико заседание") (виж и Голяма асамблея);
  2. бет-дин ("домът на закона" или "домът на съда"), а също и на бет-дин гадол ("домът на великия съд") (виж и Санхедрин).

В юдейското право липсва разграничение между законодателен орган и съд по принцип.

В периода 2 - 5 век начело на Санхедрина или Синедриона е бил наси (титла), който е оглавявал местното еврейско самоуправление в Палестина. Първият зафиксиран йешива бил Йоханан бен Закай през 69-70 г. в Яхве или Явне, Палестина.[източник? (Поискан преди 4 дни)]

В последствие след разгрома на т.нар. вавилонски бунт, основната роля в и за развитието на юдаизма и еврейската култура като цяло играе през цялото ранното средновековие Вавилония, т.е. земите на запад (отвъд Ефрат, т.е. етимологически названието евреи значи "онези отвъд Ефрат") и по-специално т.нар. талмудическите академии в Сура и Пумбедита. Основните центрове на юдаизма са местата по десния бряг на Ефрат където се изучава и практикува йешива по това време. В хагадическата традиция (виж Хагада) йешивата се разглежда като най-пълно изражение на еврейския живот по това време въз основа на еврейските традиции. Това се долавя от легендите, които са съществували в епохата на йешивата за юдейските патриарси - праотци на еврейския народ и велики синове на Израиля, сред които имало даже потомци на езичниците-гои. В този контекст се създават и притчите за Хилел и водачите от времето на зугота и т.н.[източник? (Поискан преди 4 дни)]

Връх на йешивската традиция е идеята за рай (Ган Еден) в юдейската религия, като за една "небесна йешива", където праведните и мъдрите мъже продължават да учат Тората с ангелите и дори с Йехова (Сота 7 б; Гиттин 68 а; Бава Мециа 85 б— 86 а). Този елемент е изцяло нов в и за юдейската религиозна традиция и издава мистично източно зороастрийско влияние върху юдаизма по времето на Сасанидите, тъй като юдаизма като цяло е материална, битна религия свързана със задоволяване най-вече на ежедневните потребности на общността и е като цяло твърде далече от източния отвлечен мистицизъм до онзи момент (2 - 5 век) /виж и "За еврейския въпрос" и Кабала/, въпреки че корените на религията да са изцяло източни /"Въведение в историята на Израел"/.[източник? (Поискан преди 4 дни)]

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Времеви показател на йешивата в историята на юдаизма