Снори Стурлусон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Снори Стурлусон
нордически скалд и историк
Снори Стурлусон 
Роден: 1179 г.
Далабюгд, Исландия
Починал: 22 септември 1241 г.
Рейкхолт, Исландия

Снори Стурлусон (исландски: Snorri Sturluson, 1179 - 22 септември 1241) е нордически скалд (поет) и историк. Освен това се изявява и като исландски политик. Днес е удостоен с няколко паметника в Исландия, най-известният от които е от Густав Вигеланд в Рейкхолт.

Родителите на Снори са Стурла Тордарсон и Гудню Бьодварсдотир. Получава образование, подобно на рицарите в Средновековна Европа, от известен и добър учител - Йоун Лоптсон (1124-1197), който е описван като един от най-влиятелните и умни мъже в Исландия. Йоун Лоптсон произлиза от могъща фамилия, чиято родствена линия се връща назад чак до Халвдан Черни и които живеят в Оди - средновековен културен център на Исландия. Там Снори се учи на четмо и писмо, както и на латински, теология, география и исландско право. След краткия си първи брак с богата млада дама в Боргарнес се мести през 1206 г. в Рейкхолт, където живее основно до края на своите дни. Снори има 2 по-възрастни от него братя - Тордур и Сигхватур.

Име[редактиране | edit source]

Снори диктува своя творба на записвач
Титулна страница на Прозаичната Еда

В Исландия няма истинско фамилно име, а само името на бащата (в днешни дни и на майката) заедно с думата „син“, съответно „дъщеря“, като трето или второ име. Оттук следва да се заключи, че Снори Стурлусон (син на Стурла) трябва да се нарича просто Снори. Името на скалда може да се превърне в глагол - „snarfla“ (в превод ръмжа).

Дори и днес името Снори е предпочитано мъжко име в Исландия.

Творби[редактиране | edit source]

Снори се смята за автор на Прозаичната Еда (наречена на исландски Снори-Еда или още неправилно Млада Еда). Само най-старият ръкопис от четирите ръкописа, съставляващи творбата, носят името на поета. Защото тази част се появява едва след около 60 години подир смъртта на Снори и защото отделните ръкописи са много различни един от друг (понеже творбата на Стурлусон е променена в учебник от преписвачите за нуждите на тогавашното обучение), е възможно не всички части от най-старите запазени преписи да са съставени от самия Снори.

Прозаичната Еда се разделя в 4 части. Прологът и първата книга Гюлфагининг представляват въведение в скандинавската митология от евхемеристична гледна точка. „Скалдскапармал“ предлага подробно описание и разяснение за поетичните (скалдически) стилове, кенинги и хайти. Последната незавършена (вероятно поради насилствената смърт на автора) част е „Хататал“.

Снори със сигурност е и автор на „Хаймскрингла“ - историята на норвежките крале. Някои предполагат, че той е автор и на сагата „Егилс“ заради големи прилики в стила в нея и в „Хаймскрингла“. Все пак тези аргументи не са особено убедителни.

Политика[редактиране | edit source]

Снори е изключително успешен като политик, а неговият род Стурлунги е един от най-мощните в страната. Самият той на 2 пъти получава влиятелната позиция в исландския парламент (Алтинг) - законоговорител, чиято функция е да запаметява законите и да ги цитира, когато е нужно. Всъщност ненапразно времето, в което Снори живее, е известно като времето на Стурлунгите в исландската история.

През лятото на 1218 Снори плава от Исландия към Норвегия. Там той посещава своя приятел Ярл Скули и остава за през зимата, а следващото лято е на посещение при Ескил Магусон и неговата съпруга Кристина Нилдсдотир Блейк в Скара. И двамата имат кръвна връзка с кралското семейство.

Няколко години, след като Снори се връща в Исландия, Ярл Скули се включва във фаталния за него бунт срещу норвежкия крал Хокон Хоконсон. Кралят предполага, че и самият Снори е изиграл някаква роля в организирането на въстанието, заради което изпраща убийци, които погубват скалда в Рейкхолт заедно с няколко от синовете му.

Вижте още[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Wolfgang Beck: Snorri Sturluson. Der Mythos des Nordens. в Ulrich Müller, Werner Wunderlich : Mittelaltermythen Band 4: Künstler, Dichter, Gelehrte. UVK Verlagsgesellschaft mbH, Konstanz 2005, ISBN 978-3-8966956-9-7
  • Ivar Eskeland: Snorri Sturluson: Ein biografi. Grøndahl og Dreyers Forlag, Осло 1992; ISBN 978-8-2504195-1-3
  • Halvdan Koht: Snorre Sturlason. в Norsk biografisk Leksikon. том XIV. Осло 1962
  • Sverrir Tómasson: Snorri Sturluson. в Herbert Jankuhn, Heinrich Beck и Reallexikon der Germanischen Altertumskunde. том 29. издателство Walter de Gruyter, Берлин, Ню Йорк 2005; ISBN 978-3-1101836-0-3

Външни препратки[редактиране | edit source]