Тор (митология)
Вижте пояснителната страница за други значения на Тор.
 |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: енциклопедизиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Тор (стр.-исл. Torr, стр.-герм. Donar, срв. съвр. герм. Donner, "гръм") в скандинавската митология и викингските саги е бог на гръмотевиците, бурите и плодородието. Син на Один и на богинята на земята Йорд, брат на Тир и закрилник на хората.
Тор е рисуван като великан с рижа брада. На ръцете си носел железни ръкавици, а вместо копие, меч или лък, използвал тежкия железен чук Мьолнир, с който можел да разбива и най-здравите скали. Чукът е специфичното оръжие на Тор, както копието на Один и мечът на Тюр. Тор притежавал вълшебен пояс, който увеличавал двойно силата му.
Тор препускал в своята обкована с желязо колесница, впрегната в козлите Тангниостр и Тангриснир. Те били по-бързи от вятъра и даже по-бързи от Слейпнир — жребеца на Один. Имената на кочовете напомнят за тракане на зъби и вероятно са свързани с феномена на бурята. Всяка вечер Тор убива и изпича за вечеря двата коча, като оставя недокоснати само костите им, а след това ги съживява.
След Один Тор е считан за най-могъщия бог. Още като дете той поразявал всички със силата и мощта си. Не бил така мъдър, като баща си, но затова пък нямало по-силен от него в целия свят, а подвизите му били неизброими. Тор рядко оставал в Асгард, защото дни и нощи се сражавал с великаните. Но когато над асите надвисвала опасност, било достатъчно да произнесат името му и той веднага се явявал на помощ. В дните на Рагнарьок (Залезът на боговете), Тор убил с чука си вселенския змей Йормунганд, но след като отстъпил девет крачки, паднал поразен от отровата му.
zare
