Тор (митология)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Тор.

Битката на Тор с великаните, художник Мортен Ескил Винге, (1872 год)

Тор (стр.-исл. Torr, стр.-герм. Donar, срв. съвр. герм. Donner, "гръм") в скандинавската митология и викингските саги е бог на гръмотевиците, бурите и плодородието. Син на Один и на богинята на земята Йорд, брат на Тир и закрилник на хората.

Тор е рисуван като великан с рижа брада. С железни ръкавици , използвал тежък железен чук Мьолнир. Чукът е специфичното оръжие на Тор, както копието на Один и мечът на Тир.

Тор препускал в своята обкована с желязо колесница, впрегната в козлите Тангниостр и Тангриснир. По-бързи от вятъра дори от Слейпнир — жребеца на Один. Всяка вечер Тор убива и изпича за вечеря двата козела, като оставя недокоснати само костите им, а след това ги съживява.

След Один Тор е считан за най-могъщия бог. Не така мъдър, като баща си, но по-силен от него. Тор рядко оставал в Асгард, защото дни и нощи се сражавал с великаните. Но когато над асите надвисвала опасност, било достатъчно да произнесат името му и той веднага се явявал на помощ. В дните на Рагнарьок (Залезът на боговете), Тор убил с чука си вселенския змей Йормунганд, но след като отстъпил девет крачки, паднал поразен от отровата му.