Мана

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за заболяването по растенията. За партията в Нова Зеландия вижте Мана (партия).

Маната е заболяване по растенията, основно по лозята и тютюна, е пренесено от Америка в Европа през края на XIX век с подложки устойчиви спрямо филоксера. От икономическа гледна точка,това е най-сериозната болест по тези растения в България. Причинител е Plasmopara viticola (Berceley et Curtis) Berlese et De Toni от клас Oomicetes, разред Peronosporales.

Жизнен цикъл[редактиране | edit source]

Патогена зимува като ооспори (трайни спори) по опадалите листа. Хифите му се развиват в междуклетъчното пространство, от което чрез хаустори черпи хранителни вещества. Ооспорите извършват първичните заразявания напролет. За да покълнат им е необходимо въздействието на ниски температури. Условията за поникване са температура от 11 до 30 С, влажност на почвата над 70% от ППВ и превалявания в продължение на 2-3 дни. Масовото разпространение на заболяването се извършва чрез конидиоспори. Те са едноклетъчни, яйцевидни с малка брадвичка на върха. Образуват се върху конидионосци, които са многократно разклонени под прав ъгъл и завършват със стеригми. Спорите потопени във вода след делене се превръщат в спорангии, от които излизат 5 – 8 зооспори извършващи вторичните заразявания. Конидиите се образуват при температура между 13 и 28 С и относителна влажност на въздуха над 90%. Те покълват само при наличието на капка вода поне за два часа. Трайните спори се получават след сливането на противоположно полови мицелни хифи. Това е така, защото причинителят е хетероталичен.

Растенията са най-чувствителни през периода на формиране на ресите до наедряване на зърната до големина грахово зърно. Честите превалявания, росите и мъгливото време, ниските температури, гъстите насаждения, голямото заплевеляване, едностранчивото азотно торене и др. спомагат за силно развитие на Мана.

Проявление[редактиране | edit source]

Заболяването се характеризира с четири типа на проявление:

  • Мазни петна - Тази форма е известна още като хлоротична. Характеризира се с бледо зелени, едри, закръглени, неограничени от нерватурата петна, които са ясно видими на преминаваща светлина. По долната страна на петната се образува бял спороносен налеп. По-късно нападнатите тъкани стават жълто-кафяви, в средата прегарят, а около тях се образува хлоротичен венец със спороносен налеп по долната страна.
  • Мозаечна форма – По напълно развилите се формират дребни, ограничени от нерватурата петна, които са мозаечно разпръснати и с бял налеп по долната страна. При силно нападение се нападат още листните дръжки, мустаците и зелените леторасти, по които при висока влажност се наблюдава спороносен налеп. Силно повредените леторасти се деформират, а листата окапват.
  • Форма сиво гниене – Наблюдава се по цветовете и зърната до големина “грахово зърно”. По чепките отначало се откриват хлоротични петна покрити със спороношение. По-късно поразените тъкани потъмняват, стават кафяви и в повечето случаи причиняват изсъхване на засегнатите части или опадане на грозда.
  • Форма кафяво гниене – Тя се наблюдава след фаза “грахово зърно” до началото на обагрянето. Плодовете завяхват и се мумифицират от към по дръжките на зърната.

Повредите нарушават физиологичните и биохимичните процеси при растенията, в следствие на което се намаляват добивите, лозите отслабват и са по-податливи на измръзвания.

Борба[редактиране | edit source]

Препоръчват се профилактични третирания на растенията преди спорообразуване на патогена и преди падане на дъжд. Определянето на пръсканията се извършва на базата на инкубационни периоди. Те се изчисляват съобразно ефективната температура, която е равна на разликата от средноденонощната и 7,9 С, представляваща биологичната нула под която паразитът не се развива. Един инкубационен период продължава до набиране на сума от ефективни температури, равна на 61 С. Най-трудният момент при прогнозиране на развитието на този, патоген е определянето на първичната инфекция от зимните ооспори и появата на първите мазни петна. Отчитането на покълване на ооспорите започва в момента, когато почвената влажност достигне 70% ППВ, въздушната температура е над 11 С. Процесът се задържа, ако среднонощната температура и почвената влажност в продължение на 1 – 2 дни са съответно под 11 С и под 70%.ППВ. Покълването се прекъсва, ако тези условия отсъстват три или повече дни.

Изчисляването на всеки следващ инкубационен период започва при наличие на дъжд или роса най-малко в течение на 2 часа, които са нужни за покълването на конидиоспорите, извършващи масовите вегетационни заразявания. Първото фунгицидно третиране срещу маната трябва да се извърши, когато лозите имат развити листа с големина над 3 см Критичен за по-нататъшното развитие на болестта е периода от появата на ресата до затваряне на грозда.

При определяне на моментите за третиране се изхожда от следните основни правила:

  • Обикновено химични третирания се извършват през един инкубационен период:
  • Във всеки инкубационен период се пръска при много хладно и влажно време:
  • Два пъти в един инкубационен период се третира, когато препарат е отмит от силен дъжд или в период на цъфтеж, ако времето е хладно и дъждовно;
  • През повече от един инкубационен период се третира, когато времето е топло, а инокулумът е много слаб;
  • Разреждането на третирането може да бъде най-много през три инкубационни периоди, ако времето е много сухо.
  • Лозарите-практици препоръчват провеждането на профилактични третирания срещу маната на всеки 4-5 лист нов прираст.

Препарати за защита[редактиране | edit source]

За предпазни пръскания срещу маната по лозата могат да се използват контактно действащи препрати : бордолезов разтвор-0,l %, бордоцин комби 76 ВП-0,25%, бордоцин супер 75 ВП-0,3%, бордоцин супер специал 76 ВП-0,25%, косайд 101 ВП 0,15%, куприпаст SC 50-0,3%, купро 50 ВП-0,25%, купроцин-0,4%, купроцин супер (купрозан)0,3%, купроцин супер специал-0,25%, Дитан М 45-0,2%, шампион-0,4%, лактафол купро-1 %, лозагрин за ултрамалкообемно пръскане- 460 g/l водномаслена емулсия, Меден оксилхлорид 50 ВП-0,25%, Меден хидроокис 50ВП 0,15%, санкоцеб 80 ВП-0,3%, фунгоран ОН 50 ВП-О,15%, чемп -0,3%.

При условия, благоприятстващи силното развитие на болестта и особено в критичните фази от развитието на лозата, контролът трябва да се осъществява чрез системно-контактни или системни фунгициди, като акробат МЦ-0,2%, аксанит Си-0,25%, алиет МОХ 50 ВП-0,4%, арметил С ВП-О,25%, браво 500-0,2%, делан 750 СК-0,05%, калтан СК-0,2%, корсейт Р ВП-0,25%, купросейт 45 ВП-0,3%, купронам 320 СК-0,25%, купрофанат 55 ВП-0,3%, куадрис 25 СК 0,075%, Манекс С 8 ВП-О,15%, Манколаксил 72 ВП-0,25%, металаксан МЦ 25%, микал 75 ВП-0,3%, микогард 500 СК-0,25%, полирам ДФ-0,2%, пропифол-0,4%, пужил-0,35%, ридомил голд 68 ВП-0,25%, рипост М-0,2%, сандофан С 7-0,3%, сандофан М 8-0,25%, шавит Ф 71,5 ВП-0,2%, форум Р ВП 0,35%.