Суданка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Суданка
Sorghum sudanese.jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Liliopsida Едносемеделни
разред: Poales
семейство: Poaceae Житни
род: Sorghum Сорго
вид: S. × drummondii Суданка
Научно наименование
Уикивидове Sorghum × drummondi
(Steud.) Millsp. & Chase
Синоними[1]
  • Andropogon sorghum subsp. drummondii (Nees ex Steud.) Piper
  • Andropogon sorghum var. sudanensis Piper
  • Holcus sorghum subsp. drummondii (Nees ex Steud.) A.S. Hitchcock
  • Holcus sorghum var. sudanensis (Piper) A.S. Hitchcock
  • Sorghum bicolor subsp. drummondii (Nees ex Steud.) de Wet
  • Sorghum drummondii Hack. ex Beetle
  • Sorghum drummondii Nees ex Hack.
  • Sorghum vulgare var. sudanense A.S. Hitchcock
  • Sorghum vulgare var. drummondii (Nees ex Steud.) A.S. Hitchcock

Суданката[2] (нарича се и Суданска трева) е хибриден вид едногодишно зърнено-житно растение от род Сорго култивиран от хората и отглеждан с цел производство на зърно и основно на зелен фураж или производство на силаж.

Произхожда от Судан и от там в началото на 20 век е пренесена в Америка. От там пък вторично е пренесена в Европа. В България културата е пренесена от бившия СССР. Отглеждавето на суданка в страната е ограничено основно в Северна България. Отглежда се за сено или паша самостоятелно или в смески с подходящи бобови култури. Използва се и за силажиране.

Суданката се отличава от останалите зърнено-житни култури по това, че притeжава по-висока отавност и по-голяма продуктивност. За вегетационен период дава до три коситби, а при пасищно използване до пет подраста. Зелената маса и сеното от суданка имат голям процент листна маса и се приемат с апетит от всички видове селскостопански животни. В млада възраст зелената част на суданката съдържа цианогенния гликозида дорин, който посредством процес на цианогенеза може да причини циановодородно отравяне. За разлика от останалите представители на род Сорго съдържанието на дурин в суданката е най-ниско. Сеното не носи този гликозид поради факта, че при сушене той се разпада.

Суданката е топлолюбива и устойчива култура. Поради факта, че тя извлича ценни вещества от почвата тя не е предпочитана за предшественик на други култури. Обикновено се отглежда след култури като цвекло и слънчоглед. За паша суданката се използва като започне вретененето. За сено се коси в периода на начало на изметляването.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. The Plant List. //
  2. Колев И., Якимова Я., „Медицинска ботаника с основи на фуражното производство“, ДИ „Селскостопанска литература“ 1963