Парламент на Канада

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Парламентът на Канада (френски: Parlement du Canada) е федералната законодателна власт на Канада, намиращ се на Парламентарния хълм в националната столица Отава, Онтарио.

Парламентът на Канада

Парламентът се състой от канадски монарх, представен от вицекрал, генерал-губернатор, горна камара- Сенатът и долна камара- Камара на общините (House of Commons). Всеки елемент си има свои офицери и организации. Генерал-губернаторът призовава и назначава всеки от 105 те сенатори по препоръка на министър-председателя на Канада, докато 308-те членове на Камарата на общините - наречени членове на парламента (MPs)— са директно избрани от канадските гласоподаватели, като всеки член на Камарата представлява един изборен район, често наричан "riding".

Устройство[редактиране | edit source]

Парламентът на Канада се състой от три части: монархът, Сенатът и Камара на общините. Всяка една от тях има определена роля, но работи заедно с останалите в рамките на законодателния процес. Този формат е наследен от Обединеното кралство и е почти идентично копие на парламента в Уестминстър. Само тези, които участват в Камарата на общините се наричат членове на парламента (MPs); терминът никога не се използва за сенатори, въпреки че Сенатът е част от парламента. Въпреки, че имат по-малка законодателна власт, сенаторите имат висока позиция в националният ред на старшинството. Никой индивидуален човек не може да работи в повече от една камара в парламента по едно и също време.

Кралица Елизабет Втора

Правосъдие[редактиране | edit source]

Властта на Парламента на Канада е ограничена от конституцията, която разделя законодателните възможностти между федералните и провинциални правителства; като цяло провинциалните законодатели могат да приемат закони свързани с въпроси изрично запазени за тях от конституцията като образование, провинциални офицери, общинска власт, благотворителни институции и "въпроси от чисто местен или частен характер", докато всички други въпроси се решават от федералното правителство. По този начин,само парламентът може да издава закони свързани с пощенските услуги, преброяването, военните, навигация и корабоплаване, риболов, валута, банкерство, мерки и теглилки, несъстоятелност, авторски права, патенти, Първите нации и натурализацията.

Офицери[редактиране | edit source]

Всяка от парламентарните камари е председателствана от говорител/председател; за Сената това е член на тази камара назначен от генерал-губернатора, по препоръка на министър-председателя, докато еквивалента за Камарата на обюините е член на парламента избран от други членове на този орган. Като цяло, правомощията на последните са по-големи от тези на предишните, следвайки британския модел, горната камара се саморегулира, докато долната камара е контролирана от председателя. През 1991 правомощията на Говорителя на Сената се разширяват, измествайки го на позиция близка на тази в Камарата на общините.

Парламентарна сесия[редактиране | edit source]

Конституционният акт (?),1967, описва, че само генерал-губернаторът е отговорен за свикването на парламента, въпреки че това си остава изключително право на монарха да прекратява сесията и разпуска законодателния орган, след което листовете за общи федерални избори се пускат от генерал-губернатора в Ридо Хол. След приключването на изборите, вицекралят, по препоръка на неговия или неиния министър-председател, след това издава царска прокламация призоваваща Парламента да се събере. На дадената дата, новите членове полагат клетва и тогава заедно с връщащите се депутати се извикват в Сената, където те се инструктират да изберат техния говорител и се връщат в Камарата на общините.

Процедури[редактиране | edit source]

Двете камари определят предложения чрез акламация; председателстващия поставя въпрос и след като изслушва викове като "йеа" и "ней" от членовете, обявява коя страна е

Камара на общините

победител. Това решение на Говорителя (председателя) е окончателно, освен ако поименно гласуване не се изиска от членовете- поне двама в Сената и пет в Камарата на общините. Членове на двете камари гласуват като стават на място за да бъдат преброени; Говорителят на Сената може да гласува за предложение или законопроект - въпреки че това се случва рядко, в интерес на безпристрасността- и ако няма мнозинство, предложението не се приема. В Камарата на общините Говорителят не може да гласува, освен за да разчупи равенството, в който случай той или тя традиционно ще гласува в полза на статуквото. Конституцията установява кворумът да бъде 15 сенатори от горната камара и 20 членове на долната камара, Говорителят на всяка камара се зачитат в рамките на финалното решение.

Законодателни функции[редактиране | edit source]

Законите, известни в тяхната проектна форма като законопроекти, могат да бъдат внесени от всеки член на двете камери. Въпреки това повечето законопроекти произхождат от Камарата на общините, от които повечето се представят от министрите на Короната, правейки ги държавни законопроекти, за разлика от законопроектите на частни сенатори или депутати, които са стартирани от членовете на Камарата на общините и сенатори, които не са част от кабинета. Законодателен проект може също да бъде категоризиран като публичен законопроект, ако се прилага за широката общественост, или частни законопроекти, ако се отнасят за определена личност или органичена група от хора. Всеки законопроект тогава отива през серия от етапи във всяка камара, започвайки с първо четене. На второ четене общите принципи на предложения закон се обсъждат; макар отхвърлянето също може да бъде опция, която не е обичайна за държавните законопроекти.

Взаимоотношения с изпълнителната власт[редактиране | edit source]

Привилегии[редактиране | edit source]

Институцията на парламента притежава редица привилегии, колективно и съответно известни като парламентарни привилегии, като всяка камара е пазачч и администратор на свой набор от права. Парламентът сам определя степента на парламентарната привилегия, като всяка камара надзирава собствените си дела.

История[редактиране | edit source]

Виж също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1.  Victoria (1867), Constitution Act, 1867, IV.17, Westminster: Queen's Printer (published 29 March 1867), retrieved 15 January 2009
  2. MacLeod, Kevin S. (2008), A Crown of Maples (1 ed.), Ottawa: Queen's Printer for Canada, p. 17, ISBN 978-0-662-46012-1, retrieved 21 June 2009
  3. Public Works and Government Services Canada (13 December 2006), Bill C-43, Preamble, Ottawa: Queen's Printer for Canada, retrieved 19 May 2009
  4. Elizabeth II (1985), Interpretation Act, 17, Ottawa: Queen's Printer for Canada, retrieved 1 June 2009
  5. Victoria 1867, IV.55
  6. Library of Parliament. "About Parliament > Education > Classroom Resources > Canadian Symbols at Parliament > Parliament Hill Symbols > Mace (Senate)". Queen's Printer for Parliament. Retrieved 19 October 2009.
  7. McDonough, John (1979). "The Maces of the Canadian Provincial and Territorial Legislatures (I)". Canadian Regional Review (Ottawa: Commonwealth Parliamentary Association) 2 (4): 36. ISSN 0707-0837. Retrieved 19 October 2009.
  8. Library of Parliament. "About Parliament > Education > Classroom Resources > Canadian Symbols at Parliament > Parliament Hill Symbols > Mace (House of Commons)". Queen's Printer for Parliament. Retrieved 19 October 2009.
  9. Marleau, Robert; Montpetit, Camille (2000). House of Commons Procedure and Practice. Ottawa: Queen's Printer for Canada. ISBN 2-89461-378-4. 1. Parliamentary Institutions > Institutional Framework > The Opposition.
  10. Schmitz, Gerald (December 1988), The Opposition in a Parliamentary System, Ottawa: Queen's Printer for Canada, retrieved 21 May 2009
  11. Victoria 1867, IV.24
  12. Victoria 1867, IV.23
  13. Victoria 1867, IV.22
  14. ^ Jump up to:a b Elizabeth II (4 March 1986), Constitution Act, 1985 (Representation), I.2, Ottawa: Queen's Printer for Canada, retrieved 19 October 2009
  15. Victoria 1867, IV.21A
  16. Victoria 1867, VI.92
  17. Victoria 1867, VI.91
  18. Elizabeth II (29 March 1982), Constitution Act, 1982, 33, Ottawa: Queen's Printer for Canada, retrieved 20 October 2009
  19. Library of Parliament. "Usher of the Black Rod in the Senate". Queen's Printer for Canada. Retrieved 19 October 2009.
  20. Elizabeth II (12 January 2008). "Notice of Vacancy, Usher of the Black Rod".Canada Gazette (Ottawa: Queen's Printer for Canada) 142 (2): 74. Retrieved 26 January 2009.
  21. "Officers and Officials of Parliament". Queen's Printer for Canada. Retrieved 27 May 2011.
  22. Government of Canada. "Speech From the Throne > Frequently Asked Questions". Queen's Printer for Canada. Retrieved 4 June 2010.
  23. Library of Parliament. "Parliament > Officers and Officials of Parliament > Procedural Officers and Senior Officials > Senate". Queen's Printer for Canada. Retrieved 19 May 2009.
  24. Royal Household. "Royal events and ceremonies > State Opening of Parliament". Queen's Printer. Retrieved 13 October 2012.
  25. Elizabeth II (12 July 2008), Canada Elections Act, 56.1.(2): Queen's Printer for Canada, retrieved 3 May 2011
  26. Parliament of Canada. "House of Commons Procedure and Practice > 20. Committees > Types of Committees and Mandates". Queen's Printer for Canada. Retrieved 6 February 2011.
  27. Victoria 1867, IV.18
  28. Canadian Heraldic Authority. "Public Register of Arms, Flags and Badges of Canada > Parliament of Canada". Queen's Printer for Canada. Retrieved 8 August 2010.
  29. Vongdougngchanh, Bea (8 March 2010). "Parliament's budget boosted to $583,567,000 this year". The Hill Times (Ottawa). Retrieved 6 January 2011.