Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество

Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (на английски: Asia-Pacific Economic Cooperation, APEC) е регионална икономическа организация. Създадено е през 1989 година в Канбера по предложение на министър-председателите на Австралия и Нова Зеландия. Целите са облекчаване на свободната търговия и развитие на регионалното сътрудничество. Първоначалният висш орган е ежегодна среща на ниво министри, но след промените през 1993 година взимат участие лидерите на държавите-членки. Органи са: конференция на висше равнище, сесии на министрите на външните работи и на икономиката, Постоянен секретариат, Азиатско-Тихоокеански парламентарен форум.

През 1994 година се приема за главна цел до 2020 година - създаването на система за свободна и открита търговия и либерализация на инвестиционния режим. Най-развитите държави са длъжни да осъществят либерализацията до 2010 година. Всяка страна сама опредаля своя статут и срок за въвеждане на новия режим на основата на индивидуални действия.

История

Организацията е основана през 1989 година в Канбера, Австралия, по инициатива на Австралия, Япония и САЩ. По това време дванадесет са сраните-членки на организацията. В своето начало, организацията представлява главно форум за провеждането на неформални разговори. С увеличаването на съвместната им работа, отношенията им започват да се задълбочават и започват да организират всяка година срещи на върха, на които провеждат дискусии и взимат решения. В резултат на това Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество не се занимава само с проблемите на капиталовите пазари, премахването на бариерата за свободна търговия и трансграничното икономическо сътрудничество, ами и с икономически въпроси от общ характер, като например бъдещите технологии, образование, жени, младежта, проблемите с околната среда, устойчиво икономическо развитие, реформиране в АПЕК, както и с борбата срещу международния тероризъм. По време на годищните срещи на върха, често има демонстрации придружени с насилие.

На среща проведена през 1994 година в Богор, Индия, се постави за цел, добре развитите индустиални държави да влезнат в зоната за свободна търговия в азиатско-тихоокеанския регион до 2010 година, а за развиващите се страни срокът е до 2020 година. За постигането на тази цел, държавите-члнки изготвиха национални планове за действие. На годишните срещи на върха, под формата на годишни доклади се следи докъде са стигнали държавите-членки с постигането на тази цел. От 2002 година насам са подписани и двустранни или многостранни споразумения между страните. Споразуменията обаче трябва да отговарят на изискванията на Световната търговска организация. Членовете на АПЕК до момента са подписали над 40 такива споразумения. Двадесет и едната държави-членки съставляват почти половината от населението на земята. Това е един от най-бързо развиващите се икономически региони в света.

Принципи

АПЕК действа на принципа на необвързващи споразумения. Всички решения, които се взимат на форумите, се взимат с консенсус. От 1997 година, в продължение на десет години, не са приемани нови членове към организацията, чак след 2007 година можеше да се почне с потготвянето на нови предложения за присъединяване. Този период от десет години е трябвало да заздрави сътрудничеството между страните-членки в организацията. Бюджетът на АПЕК е сравнтелно малък. Около 3,5 милиона щатски долара на година и се събира чрез членският внос на държавите-членки. Само Япония е инвестирала повече пари (3-4 милиона щатски долара годишно) в специален фонд за либерализация на организацията. Срещите на АПЕК често биват придружени от гости и наблюдатели. Сред тях са представители на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН), Съвета на тихоокеанско икономиеско сътрудничество (Pacific Economic Cooperation Council (PECC)), Форума на тихоокеанските острови (Pacific Islands Forum (PIF)) и други заинтересовани лица от частния и публичен сектор. При закрити врата, на форумите на АПЕК, съшо така се дискутира и обсъжда проблема със Северна Корея.

Държави-членки

Президента на Южна Корея Но Му-хен с министър-председателя на Япония Шиндзо Абе и президента на САЩ Джордж Буш на срещата през 2006 в Ханой.

Държава-членка	Година на присъединяване
Австралия	1989
Бруней	1989
Канада	1989
Индонезия	1989
Япония	1989
Южна Корея	1989
Малайзия	1989
Нова Зеландия	1989
Филипини	1989
Сингапур	1989
Тайланд	1989
САЩ	1989
Тайван	1991
Хонконг	1991
Китай	1991
Мексико	1993
Папуа Нова Гвинея	1993
Чили	1994
Перу	1998
Русия	1998
Виетнам	1998

Срещи

Annual meetings of the Asia-Pacific Economic Cooperation

	Дата	Домакин	Място	Снимка	Интернет адрес
1-а	6-7 ноември 1989	Австралия	Канбера
2-а	29-31 юли 1990	Сингапур	Сингапур
3-а	12-14 ноември 1991	Южна Корея Южна Корея	Сеул
4-а	10-11 септември 1992	Тайланд	Бангкок
5-а	19-20 ноември 1993	САЩ	Сиатъл
6-а	15 ноември 1994	Индонезия	Богор
7-а	19 ноември 1995	Япония	Осака
8-а	25 ноември 1996	Филипини	Манила и Субик
9-а	24-25 ноември 1997	Канада	Ванкувър
10-а	17-18 ноември 1998	Малайзия	Куала Лумпур
11-а	12-13 септември 1999	Нова Зеландия	Окланд
12-а	15-16 ноември 2000	Бруней	Бруней		[1]
13-а	20-21 октомври 2001	Китай	Шанхай
14-а	26-27 октомври 2002	Мексико	Лос Кабос
15-а	20-21 октомври 2003	Тайланд	Бангкок
16-а	20-21 ноември 2004	Чили	Сантяго		[2]
17-а	18-19 ноември 2005	Южна Корея	Бусан
18-а	18-19 ноември 2006	Виетнам	Ханой		[3]
19-а	8-9 септември 2007	Австралия	Сидни		[4]
20-а	22-23 ноември 2008	Перу	Лима		[5]
21-а	14-15 ноември 2009	Сингапур	Сингапур		[6]
22-а	ноември 2010	Япония
23-а	ноември 2011	САЩ	Ню Йорк
24-а	ноември 2012	Русия	Владивосток

Вижте също

• Руски национален комитет за тихоокеанско икономическо сътрудничество