Панджабски език

Панджабски език ਪੰਜਾਬੀ, पंजाबी, پنجابی, Pañjābī
Страна	Индия, Пакистан
Регион	Панджаб
Брой говорещи	29 102 477 в Индия до 76 335 300 в Пакистан
Систематизация по Ethnologue
Индоевропейски Индоирански Индоарийски
Официално положение
Официален в	Индия
Контролиран от	---
Кодове
ISO 639-1	pa
ISO 639-2	pan

Панджабският език (ਪੰਜਾਬੀ, Pañjābī, на български също панджаби) е индоарийски език, говорен в областта Панджаб.

Писменост

Собствената писменост на панджабския език е гурмукхи, която се използва в индийския щат Панджаб, както и от сикхите в останалата част на света. Панджабците от съседните индийски щати пишат на деванагари, а тези в Пакистан използват модифициран вариант на арабицата, наречен шахмукхи.

Фонология

Гласни

	предни	средни	задни
затворени	i		u
полузатворени	ɪ		ʊ
полуотворени	e	ə	o
отворени	æ	ɑ	ɔ

Три от гласните са по-кратки от останалите: [ɪ], [ʊ] и [ə]. Съществуват и назализирани гласни.

Съгласни

		двубърнени	зъбни/ венечни	ретрофлексни	небни	заднонебни	гласилкови
носови		m	n	ɳ	ɲ	ŋ
преградни и прегр.-проходни	беззвучни	p	t̪	ʈ	ʧ	k
	придихателни	pʰ	t̪ʰ	ʈʰ	ʧʰ	kʰ
	звучни	b	d̪	ɖ	ʤ	g
проходни		(f)	s, (z)		(ʃ)		ɦ
едноударни			ɾ	ɽ
странични			l	ɭ
полугласни		ʋ			j

Устнено-зъбната полугласна /ʋ/ се реализира като двубърнена проходна съгласна [β] в средисловието пред /i/, /ɪ/ и /e/. Няма ясни правила, които да определят кой от двата алофона да бъде избран в началото на думата. Небният носов звук /ɲ/ се среща само пред небни съгласни, а заднонебният /ŋ/ - само пред заднонебни. Съгласните /f/, /z/ и /ʃ/ се срещат само в заемки от арабски, персийски и английски, а /ʃ/ – и в заемки от санскрит.

Транслитерация

Транслитерация (вляво) и произношение (вдясно)

a – ə ā – a i – i ī – ɪ u – u ū – ʊ e – e ai – æ o – o au – ɔ

k – k kh – kʰ g – g ṅ – ŋ c – tʃ ch – tʃʰ j – dʒ z – z ñ – ɲ ṭ – ʈ

ṭh – ʈʰ ḍ – ɖ ṇ – ɳ t – t th – tʰ d – d n – n p – p ph – pʰ f – f

b – b m – m y – j r – r/ɾ ṛ – ɽ l – l ḷ/ll – ɭ v/w – ʋ/β s – s ś/sh – ʃ

Тонове

Обикновено се приема, че тоновете са 3 – висок (в транскрипцията [á]), нисък ([à]) и среден (не се отбелязва). Високият и ниският тон исторически са произлезли от звучните придихателни съгласни, каквито се срещат в другите индоарийски езици.

Графема, исторически отговаряща на звучна придихателна съгласна, се произнася в началото на думата като беззвучна съгласна с нисък тон на следходната гласна, пр. (с транслитерация и произношение):

ḍhol [ʈòl] "барабан"

bhainạ̄ [pæ̀ɳɑ] "сестра".

В края на корена се произнася като звучна съгласна с висок тон на предходната гласна:

māgh [mɑ́g] "магх (месец)"

singh [sɪ́ŋg] "лъв".

В рамките на корена между между кратка и дълга гласна се произнася като звучна съгласна с нисък тон на следходната гласна:

paghārnā [pəgɑ̀rnɑ] "стопявам"

/ɦ/ се произнася само в начална позиция, иначе е индикатор за висок тон на предхождащата я гласна:

tīh [tíh] тридесет..

/ih/ и /uh/ звучат съответно като [é] и [ó]:

kihṛā [kéɽɑ] "кой"

uh [ó] "той".

/ahi/, /ahu/ се произнасят респективно [ǽ] и [ɔ́]:

kahiṇā [kǽɳɑ] "казвам"

vahuṭī [ʋɔ́ʈi] "годеница".

Съществуват тройки думи различими единствено по тона на гласната:

ghoṛā [kòɽɑ] "кон"

koṛā [koɽɑ] "камшик"

kuhṛā [kóɽɑ] "прокажен".

Морфология

Име

Съществителните имена се изменят по род (мъжки и женски), число (единствено и множествено) и падеж (пряк и косвен). Косвеният падеж се употребява когато името е последвано от следлог. За съществителните имена от женски род не е характерно противопоставянето по падеж. Универсален маркер за множествено число е флексията -ā̃ (с аломорф -vā̃ след основи, окончаващи на -ā):

kuṛī – "момиче", kuṛīā̃ – "момичета"

bhaiṇnū̃ – "на сестрата", bhaiṇā̃ nū̃ – "на сестрите"

mā̃ – "майка", māvā̃ – "майки".

Отклонение от това правило са известен брой предимно окончаващи на съгласна съществителни, които образуват мн. ч. в пряк падеж с окончание -ī̃ :

rāt – "нощ", rātī̃ – "нощи".

И при имената от мъжки род окончанието -ā̃ е маркер за мн. ч., но само в косвен падеж:

ghar kol – "до къщата", gharā̃ kol – "до къщите".

Когато основата завършва на -ā/-ā̃, окончанието за мн. ч. е -iā̃:

ghoṛе ute – "върху коня", ghoṛiā̃ ute – "върху конете".

В пряк падеж опозицията по число е характерна само за имената, окончаващи на -ā/-ā̃:

mazdūr – "работник", "работници"

muṇḍā – "момче", muṇḍe – "момчета".

Прилагателните имена биват изменяеми и незименяеми. Изменяемите се съгласуват със съществителното, което определят, по род, число и падеж.

склонение на изменяемото прилагателно moṭā

		ед. ч.	мн. ч.
м. р.	пряк падеж	moʈɑ	moʈe
	косвен падеж	moʈe	moʈɪɑ̃
ж. р.	пряк падеж	moʈi	moʈiɑ̃
	косвен падеж	moʈi	moʈiɑ̃

Сравнителна степен се изразява синтактично. Но някои прилагателни притежават и синтетична форма:

takṛā, "силен" – takṛerā̄, "по-силен"

suhṇā, "красив" – suhṇerā, "по-красив"

patlā, "тънък" – patlerā, "по-тънък".

Прибавянето на суфикса често е съпроводено с изменения в корена:

moṭā, "дебел"– muṭerā, "по-дебел"

cauṛā, "широк" – cuṛerā, "по-широк"

uccā, "висок" – ucerā, "по-висок"

miṭtḥā, "сладък" – mitḥerā, "по-сладък".

Глагол

Деепричастие се образува от основата на глагола с наставката -ke: khā pīke – "като хапнал и пийнал". Маркер за инфинитив е окончанието -ṇā, което се явява -nā при основа, завършваща на r, ṇ и n: vajāuṇā, "свиря", karnā, "правя", sunnā, "слушам".

Външни препратки

•  Уикипедия на Панджабски език