Панджабски език
| Тази статия или раздел от статията има нужда от повече източници, позволяващи проверка на твърденията. Можете да подобрите статията, като добавите благонадеждни източници. Неподкрепени с източници материали могат да бъдат оспорени и премахнати. |
| Панджабски език ਪੰਜਾਬੀ, पंजाबी, پنجابی, Pañjābī |
|
| Страна | Индия, Пакистан |
|---|---|
| Регион | Панджаб |
| Брой говорещи | 29 102 477 в Индия[1] до 76 335 300 в Пакистан [2] |
| Систематизация по Ethnologue | |
| Официално положение | |
| Официален в | Индия |
| Контролиран от | --- |
| Кодове | |
| ISO 639-1 | pa |
| ISO 639-2 | pan |
Панджабският език (ਪੰਜਾਬੀ, Pañjābī, на български също панджаби) е индоарийски език, говорен в областта Панджаб.
Съдържание |
Писменост [редактиране]
Собствената писменост на панджабския език е гурмукхи, която се използва в индийския щат Панджаб, както и от сикхите в останалата част на света. Панджабците от съседните индийски щати пишат на деванагари, а тези в Пакистан използват модифициран вариант на арабицата, наречен шахмукхи.
Фонология [редактиране]
Гласни [редактиране]
| предни | средни | задни | |
|---|---|---|---|
| затворени | i | u | |
| полузатворени | ɪ | ʊ | |
| полуотворени | e | ə | o |
| отворени | æ | ɑ | ɔ |
Три от гласните са по-кратки от останалите: [ɪ], [ʊ] и [ə]. Съществуват и назализирани гласни.
Съгласни [редактиране]
| двубърнени | зъбни/ венечни |
ретрофлексни | небни | заднонебни | гласилкови | ||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| носови | m | n | ɳ | ɲ | ŋ | ||
| преградни и прегр.-проходни |
беззвучни | p | t̪ | ʈ | ʧ | k | |
| придихателни | pʰ | t̪ʰ | ʈʰ | ʧʰ | kʰ | ||
| звучни | b | d̪ | ɖ | ʤ | g | ||
| проходни | (f) | s, (z) | (ʃ) | ɦ | |||
| едноударни | ɾ | ɽ | |||||
| странични | l | ɭ | |||||
| полугласни | ʋ | j | |||||
Устнено-зъбната полугласна /ʋ/ се реализира като двубърнена проходна съгласна [β] в средисловието пред /i/, /ɪ/ и /e/. Няма ясни правила, които да определят кой от двата алофона да бъде избран в началото на думата. Небният носов звук /ɲ/ се среща само пред небни съгласни, а заднонебният /ŋ/ - само пред заднонебни. Съгласните /f/, /z/ и /ʃ/ се срещат само в заемки от арабски, персийски и английски, а /ʃ/ – и в заемки от санскрит.
Транслитерация [редактиране]
Тонове [редактиране]
Обикновено се приема, че тоновете са 3 – висок (в транскрипцията [á]), нисък ([à]) и среден (не се отбелязва). Високият и ниският тон исторически са произлезли от звучните придихателни съгласни, каквито се срещат в другите индоарийски езици.
Графема, исторически отговаряща на звучна придихателна съгласна, се произнася в началото на думата като беззвучна съгласна с нисък тон на следходната гласна, пр. (с транслитерация и произношение):
В края на корена се произнася като звучна съгласна с висок тон на предходната гласна:
В рамките на корена между между кратка и дълга гласна се произнася като звучна съгласна с нисък тон на следходната гласна:
- paghārnā [pəgɑ̀rnɑ] "стопявам"
/ɦ/ се произнася само в начална позиция, иначе е индикатор за висок тон на предхождащата я гласна:
- tīh [tíh] тридесет..
/ih/ и /uh/ звучат съответно като [é] и [ó]:
/ahi/, /ahu/ се произнасят респективно [ǽ] и [ɔ́]:
Съществуват тройки думи различими единствено по тона на гласната:
Морфология [редактиране]
Име [редактиране]
Съществителните имена се изменят по род (мъжки и женски), число (единствено и множествено) и падеж (пряк и косвен). Косвеният падеж се употребява когато името е последвано от следлог. За съществителните имена от женски род не е характерно противопоставянето по падеж. Универсален маркер за множествено число е флексията -ā̃ (с аломорф -vā̃ след основи, окончаващи на -ā):
- kuṛī – "момиче", kuṛīā̃ – "момичета"
- bhaiṇnū̃ – "на сестрата", bhaiṇā̃ nū̃ – "на сестрите"
- mā̃ – "майка", māvā̃ – "майки".
Отклонение от това правило са известен брой предимно окончаващи на съгласна съществителни, които образуват мн. ч. в пряк падеж с окончание -ī̃ :
- rāt – "нощ", rātī̃ – "нощи".
И при имената от мъжки род окончанието -ā̃ е маркер за мн. ч., но само в косвен падеж:
- ghar kol – "до къщата", gharā̃ kol – "до къщите".
Когато основата завършва на -ā/-ā̃, окончанието за мн. ч. е -iā̃:
- ghoṛе ute – "върху коня", ghoṛiā̃ ute – "върху конете".
В пряк падеж опозицията по число е характерна само за имената, окончаващи на -ā/-ā̃:
- mazdūr – "работник", "работници"
- muṇḍā – "момче", muṇḍe – "момчета".
Прилагателните имена биват изменяеми и незименяеми. Изменяемите се съгласуват със съществителното, което определят, по род, число и падеж.
| ед. ч. | мн. ч. | ||
|---|---|---|---|
| м. р. | пряк падеж | moʈɑ | moʈe |
| косвен падеж | moʈe | moʈɪɑ̃ | |
| ж. р. | пряк падеж | moʈi | moʈiɑ̃ |
| косвен падеж | moʈi | moʈiɑ̃ |
Сравнителна степен се изразява синтактично. Но някои прилагателни притежават и синтетична форма:
- takṛā, "силен" – takṛerā̄, "по-силен"
- suhṇā, "красив" – suhṇerā, "по-красив"
- patlā, "тънък" – patlerā, "по-тънък".
Прибавянето на суфикса често е съпроводено с изменения в корена:
- moṭā, "дебел"– muṭerā, "по-дебел"
- cauṛā, "широк" – cuṛerā, "по-широк"
- uccā, "висок" – ucerā, "по-висок"
- miṭtḥā, "сладък" – mitḥerā, "по-сладък".
Глагол [редактиране]
Деепричастие се образува от основата на глагола с наставката -ke: khā pīke – "като хапнал и пийнал". Маркер за инфинитив е окончанието -ṇā, което се явява -nā при основа, завършваща на r, ṇ и n: vajāuṇā, "свиря", karnā, "правя", sunnā, "слушам".
Бележки [редактиране]
- ↑ според преброяването от 2001 г.[1]
- ↑ 44,1% от населението на Пакистан според преброяването от 2008 г.[2], но в това число са включени и говрещите западнопанджабски