Арабска азбука
Арабската азбука е писменост, използвана от множество езици в Азия и Африка, като арабски и урду. Тя се изписва от дясно наляво, с курсивен стил, и включва 28 основни букви. Тъй като някои гласни се отбелязват с незадължителни символи, арабската азбука се класифицира като абджад.
Първоначално използвана в арабския, арабската азбука става писмеността, послужила за написването на Корана, свещената книга на мюсюлманите, и с разпространението на исляма тя започва да се използва от множество разнородни езици в Стария свят. За да се приспособи азбуката към нуждите на тези езици, към първоначалния набор от букви се добавят нови символи.
Съдържание |
[редактиране] История
Арабската азбука произлиза от набатейската, използвана за писането на набатейския диалект на арамейския език. Най-старият запазен текст, използващ арабската азбука, е надпис от Джабал Рам в Йордания от края на 4 век, а най-старият, съдържащ точна дата (512 година) - триезичен надпис от Зебед в Сирия. Епиграфските паметници от този период, използващи арабската азбука, са изключително редки, като са известни едва 5, за които е сигурно, че са от предислямския период.
Тъй като арамейският има по-малко фонеми от арабския и някои обособени арамейски букви с времето стават неразличими, в ранните текстове с 15 знака трябва да бъдат обозначавани 28 звука. По-късно са добавени точки над и под буквите, за да бъзат разграничени съответните фонеми. Най-старият запазен документ, който със сигурност използва такива точки, е и най-старият арабски папирус, датиран към април 643 година. Използването на точките дълго време остава незадължително.
През втората половина на 7 век, преди появата на подобни форми в другите семитски абджади, в арабската азбука започват да се използват допълнителни означения за гласните звуци. Първоначално това става със система от червени точки, за която се смята, че е създадена по заповед на управителя на Ирак Хаджадж ибн Юсуф: точка отгоре съответства на а, точка отдолу - на и, точка в реда - на у, а двойната точка е знак за нунация. Тази система създава объркване, поради възможността за смесване на точките, означаващи гласни, с тези, служещи за разграничаване на съгласни. В края на 8 век тя е заменена от съвременната система на Ал-Фарахиди.
Първата печатна книга, използваща арабската азбука, е издадена през 1514 година от Грегорио де Грегории във Венеция и представлява молитвеник, предназначен за католическите църкви в Близкия Изток. В края на 16 век Робер Гранжон постига голям напредък, създавайки елегантни и четливи арабски шрифтове. Първите арабски печатни книги в Близкия Изток са отпечатани от маронитски монаси в Ливан, но те използват не арабската азбука, а транслитерация със сирийски букви. За пръв път книга с арабски букви е отпечатана от ливанския православен монах Абдаллах Захир през 1706 година.[1]
[редактиране] Езици, използващи арабската азбука
Заради Корана, свещената книга на исляма, която е написана на тази азбука, влиянието на тази писменост се разпростира с исляма. В резултат арабската азбука се използва за записване на много други езици — дори и на езици, които принадлежат на езикови семейства, различни от семитското. Пример за не-симитски езици, изписвани с арабска азбука, са персийският език (фарси) и урду. За да се приспособи към фонетиката на другите езици, към азбуката се добавят букви и други символи.
Заради разпространението си, арабският език има 8 диалекта, от които най-често срещан и най-познат на "не-арабите" е египетския. Всеки диалект има различен начин на изписване и съответно - и на изговаряне на думите.
В рамките на Османската империя се е използвала арабската писменост. През 1928 г. Ататюрк отменя арабската писменост и въвежда латиницата като официална писменост на Република Турция.
| Език | Общ брой говорещи езика | Бележки |
|---|---|---|
| Китайски език | 1 300 000 000 | Главно сред мюсюлманите в Китай. |
| Арабски език | 280 000 000 | |
| Панджабски език | 88 000 000 | В Пакистан; в Индия се използва деванагари и гурмукхи. |
| Урду | 65 000 000 | |
| Персийски език | 63 700 000 | С изключение на бившия Съветски съюз, където се използва кирилица. |
| Малайски език | 40 000 000 | В Бруней; в Индонезия и Сингапур се използва латиница, а в Малайзия - успоредно латиница и арабска азбука. |
| Азербайджански език | 30 000 000 | С изключение на Азербайджан, където се използва латиница. |
| Хауса | 25 000 000 | Успоредно с латиница. |
| Синдхи | 21 000 000 | В Пакистан; в Индия се използва успоредно с деванагари. |
| Пущунски език | 19 000 000 | |
| Кюрдски език | 16 000 000 | В Иран и Ирак; в Турция, Сирия и Армения се използва латиница, а в Азербайджан - кирилица. |
| Фула | 13 000 000 | Успоредно с латиница. |
| Белуджки език | 8 000 000 | |
| Казахски език | 8 000 000 | С изключение на бившия Съветски съюз, където се използва кирилица. |
| Уйгурски език | 8 000 000 | |
| Волоф | 5 300 000 | Успоредно с латиница. |
| Мандинка | 5 300 000 | Успоредно с латиница. |
| Кашмирски език | 4 600 000 | Индуистите използват деванагари. |
| Киргизки език | 4 500 000 | С изключение на бившия Съветски съюз, където се използва кирилица. |
| Беджа | 1 200 000 |
[редактиране] Съгласни
| Контекстни форми | Изолирана | Наименование | Романизация | Фонетична стойност (IPA) | ||
|---|---|---|---|---|---|---|
| Край | Среда | Начало | ||||
| ـا | — | — | ا | ʾalif | ʾ / ā | различна, включително /aː/ |
| ـب | ـبـ | بـ | ب | bāʾ | b | /b/, също /p/ в някои заемки |
| ـت | ـتـ | تـ | ت | tāʾ | t | /t/ |
| ـث | ـثـ | ثـ | ث | ṯāʾ | ṯ | /θ/ |
| ـج | ـجـ | جـ | ج | ǧīm | ǧ | /dʒ/ ~ /ʒ/ ~ /ɡ/ |
| ـح | ـحـ | حـ | ح | ḥāʾ | ḥ | /ħ/ |
| ـخ | ـخـ | خـ | خ | ḫāʾ | ḫ (също kh, x) | /x/ ~ /χ/ |
| ـد | — | — | د | dāl | d | /d/ |
| ـذ | — | — | ذ | ḏāl | ḏ (също dh, ð) | /ð/ |
| ـر | — | — | ر | rāʾ | r | /r/ |
| ـز | — | — | ز | zāy | z | /z/ |
| ـس | ـسـ | سـ | س | sīn | s | /s/ |
| ـش | ـشـ | شـ | ش | šīn | š (също sh) | /ʃ/ |
| ـص | ـصـ | صـ | ص | ṣād | ṣ | /sˤ/ |
| ـض | ـضـ | ضـ | ض | ḍād | ḍ | /dˤ/ |
| ـط | ـطـ | طـ | ط | ṭāʾ | ṭ | /tˤ/ |
| ـظ | ـظـ | ظـ | ظ | ẓāʾ | ẓ | /ðˤ/ ~ /zˤ/ |
| ـع | ـعـ | عـ | ع | ʿayn | ʿ | /ʕ/ |
| ـغ | ـغـ | غـ | غ | ġayn | ġ (също gh) | /ɣ/ (/ɡ/ в много заемки, в Египет обикновено се използва <ج>) |
| ـف | ـفـ | فـ | ف (в Северозападна Африка ڢ) |
fāʾ | f | /f/, също /v/ в някои заемки |
| ـق | ـقـ | قـ | ق (в Северозападна Африка |
qāf | q | /q/ |
| ـك | ـكـ | كـ | ك | kāf | k | /k/ |
| ـل | ـلـ | لـ | ل | lām | l | /l/, (/lˤ/ само в думата Аллах) |
| ـم | ـمـ | مـ | م | mīm | m | /m/ |
| ـن | ـنـ | نـ | ن | nūn | n | /n/ |
| ـه | ـهـ | هـ | ه | hāʾ | h | /h/ |
| ـو | — | — | و | wāw | w / ū / aw | /w/, /uː/, /au/, понякога /u/, /o/ или /oː/ в заемки |
| ـي | ـيـ | يـ | ي (в персийския ى) |
yāʾ | y / ī / ay | /j/, /iː/, /aj/, понякога /i/, /e/ или /eː/ в заемки |
[редактиране] Гласни
[редактиране] Допълнителни букви
[редактиране] Цифри
[редактиране] В компютърната техника
[редактиране] Бележки
- ↑ ((en)) Lunde, Paul. Arabic and the Art of Printing. // Saudi Aramco World, 1981. Посетен на 27 февруари 2011.
|
||||||||||||||||||||||