Арабска азбука

Тъмнозелено: страни, в които арабската азбука е единствената официална писменост; Светлозелено: страни, в които се използва арабската, както и други форми на писменост

Арабската азбука е писменост, използвана от множество езици в Азия и Африка, като арабски и урду. Тя се изписва от дясно наляво, с курсивен стил, и включва 28 основни букви. Тъй като някои гласни се отбелязват с незадължителни символи, арабската азбука се класифицира като абджад.

Първоначално използвана в арабския, арабската азбука става писмеността, послужила за написването на Корана, свещената книга на мюсюлманите, и с разпространението на исляма тя започва да се използва от множество разнородни езици в Стария свят. За да се приспособи азбуката към нуждите на тези езици, към първоначалния набор от букви се добавят нови символи.

[редактиране] История

Еволюция на ранната арабска калиграфия: (1) Началото на 9 век: без точки или диакритични знаци; (2) и (3) 9-10 век, Абасидски период: системата на Абу ал-Асуад въвежда червени точки на местата на късите гласни, а по-късно е създадена система с черни точки за разграничаване на букви като фа и каф; (4) 11 век: в системата на Ал-Фарахиди, която се използва и днес, точките са заменени с малки знаци, които са подобни на буквите, използвани за изписването на съответните дълги гласни.

Арабската азбука произлиза от набатейската, използвана за писането на набатейския диалект на арамейския език. Най-старият запазен текст, използващ арабската азбука, е надпис от Джабал Рам в Йордания от края на 4 век, а най-старият, съдържащ точна дата (512 година) - триезичен надпис от Зебед в Сирия. Епиграфските паметници от този период, използващи арабската азбука, са изключително редки, като са известни едва 5, за които е сигурно, че са от предислямския период.

Тъй като арамейският има по-малко фонеми от арабския и някои обособени арамейски букви с времето стават неразличими, в ранните текстове с 15 знака трябва да бъдат обозначавани 28 звука. По-късно са добавени точки над и под буквите, за да бъзат разграничени съответните фонеми. Най-старият запазен документ, който със сигурност използва такива точки, е и най-старият арабски папирус, датиран към април 643 година. Използването на точките дълго време остава незадължително.

През втората половина на 7 век, преди появата на подобни форми в другите семитски абджади, в арабската азбука започват да се използват допълнителни означения за гласните звуци. Първоначално това става със система от червени точки, за която се смята, че е създадена по заповед на управителя на Ирак Хаджадж ибн Юсуф: точка отгоре съответства на а, точка отдолу - на и, точка в реда - на у, а двойната точка е знак за нунация. Тази система създава объркване, поради възможността за смесване на точките, означаващи гласни, с тези, служещи за разграничаване на съгласни. В края на 8 век тя е заменена от съвременната система на Ал-Фарахиди.

Първата печатна книга, използваща арабската азбука, е издадена през 1514 година от Грегорио де Грегории във Венеция и представлява молитвеник, предназначен за католическите църкви в Близкия Изток. В края на 16 век Робер Гранжон постига голям напредък, създавайки елегантни и четливи арабски шрифтове. Първите арабски печатни книги в Близкия Изток са отпечатани от маронитски монаси в Ливан, но те използват не арабската азбука, а транслитерация със сирийски букви. За пръв път книга с арабски букви е отпечатана от ливанския православен монах Абдаллах Захир през 1706 година.^[1]

[редактиране] Езици, използващи арабската азбука

Заради Корана, свещената книга на исляма, която е написана на тази азбука, влиянието на тази писменост се разпростира с исляма. В резултат арабската азбука се използва за записване на много други езици — дори и на езици, които принадлежат на езикови семейства, различни от семитското. Пример за не-симитски езици, изписвани с арабска азбука, са персийският език (фарси) и урду. За да се приспособи към фонетиката на другите езици, към азбуката се добавят букви и други символи.

Заради разпространението си, арабският език има 8 диалекта, от които най-често срещан и най-познат на "не-арабите" е египетския. Всеки диалект има различен начин на изписване и съответно - и на изговаряне на думите.

В рамките на Османската империя се е използвала арабската писменост. През 1928 г. Ататюрк отменя арабската писменост и въвежда латиницата като официална писменост на Република Турция.

Езици, използващи арабската азбука и в наши дни
Език	Общ брой говорещи езика	Бележки
Китайски език	&&&&&01300000000.&&&&&01 300 000 000	Главно сред мюсюлманите в Китай.
Арабски език	&&&&&&0280000000.&&&&&0280 000 000
Панджабски език	&&&&&&&088000000.&&&&&088 000 000	В Пакистан; в Индия се използва деванагари и гурмукхи.
Урду	&&&&&&&065000000.&&&&&065 000 000
Персийски език	&&&&&&&063700000.&&&&&063 700 000	С изключение на бившия Съветски съюз, където се използва кирилица.
Малайски език	&&&&&&&040000000.&&&&&040 000 000	В Бруней; в Индонезия и Сингапур се използва латиница, а в Малайзия - успоредно латиница и арабска азбука.
Азербайджански език	&&&&&&&030000000.&&&&&030 000 000	С изключение на Азербайджан, където се използва латиница.
Хауса	&&&&&&&025000000.&&&&&025 000 000	Успоредно с латиница.
Синдхи	&&&&&&&021000000.&&&&&021 000 000	В Пакистан; в Индия се използва успоредно с деванагари.
Пущунски език	&&&&&&&019000000.&&&&&019 000 000
Кюрдски език	&&&&&&&016000000.&&&&&016 000 000	В Иран и Ирак; в Турция, Сирия и Армения се използва латиница, а в Азербайджан - кирилица.
Фула	&&&&&&&013000000.&&&&&013 000 000	Успоредно с латиница.
Белуджки език	&&&&&&&&08000000.&&&&&08 000 000
Казахски език	&&&&&&&&08000000.&&&&&08 000 000	С изключение на бившия Съветски съюз, където се използва кирилица.
Уйгурски език	&&&&&&&&08000000.&&&&&08 000 000
Волоф	&&&&&&&&05300000.&&&&&05 300 000	Успоредно с латиница.
Мандинка	&&&&&&&&05300000.&&&&&05 300 000	Успоредно с латиница.
Кашмирски език	&&&&&&&&04600000.&&&&&04 600 000	Индуистите използват деванагари.
Киргизки език	&&&&&&&&04500000.&&&&&04 500 000	С изключение на бившия Съветски съюз, където се използва кирилица.
Беджа	&&&&&&&&01200000.&&&&&01 200 000