Курсив

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Курсивно и право изписване на кирилица в шрифт на Times
Текст в roman и italic
Същият текст в oblique

Курсив (на немски: Kursiv, „бегъл почерк“) на български език се използва в 2 значения.

Палеография[редактиране | edit source]

В палеографията това означава бегло свързано изписване на латинско и гръцко писмо на мек материал, възникнало в 1 - 2 в., както и аналогично изписване на някои други писмености - еврейска, глаголическа и пр.

Спрямо ръкописната кирилица стари (между 14 и началото на 19 в.) подобни почерци обикновено е прието да се наричат не курсив, а скоропис, докато новите почерци (от средата на 19 в. насам) нямат определено название и се наричат описателно и различно в отделните източници: «граждански шрифт», «писмен тип на гражданската кирилица», «нов писмен тип кирилица» и пр.

Типография[редактиране | edit source]

В типографията това е печатен шрифт с наклон на основни щрихи приблизително на 15° и окръглени форми на щрихите и техните съединителни линии, донякъде напомнящи ръкописен шрифт. Той се използва предимно като вид разграничително изобразяване за писмености, в които основните щрихи са ориентирани преимуществено вертикално.

Съвременният типографски курсив се развил от ръкописното курсивно писмо и минускула, съществували още в Древна Гърция и Древния Рим. Такъв шрифт получава за първи път силно развитие в Италия в епохата на Възрождането, поради което в редица езици (като английски и френски) курсивът се нарича «италиански» шрифт (italic) за разлика от правия «римски» шрифт (roman).

Не бива също така курсивът да се бърка с шрифта, наречен „объл“ (oblique), при който текстът само е наклонен, без промяна на буквите по подобие на ръкописен почерк.

Символ, обозначаващ пояснителна страница Тази пояснителна страница насочва към статии със сходни заглавия.
Ако сте дошли тук чрез някаква вътрешна препратка, може да я промените така, че да сочи направо към подходящата статия.