Вилхелм Канарис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вилхелм Франц Канарис
Адмирал
Wilhelm Canaris.jpg
Информация
Години на служба 1902 1918; 1919 - 1945 г.
Служил на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of German Reich (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски War Ensign of Germany 1903-1918.svg Кайзермарине (1918)
Flag of Weimar Republic (war).svg Райхсмарине (1932)
War Ensign of Germany 1938-1945.svg Кригсмарине (1945)
Войни Първа световна война
Втората световна война
Отличия Вижте по-долу

Роден 1 януари 1887
Дортмунд, Германия
Починал 9 април 1945 (58 г.)
Флосенбюрг, Германия
Националност Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Германец
Портал  Портална икона   Втора световна война
Вилхелм Франц Канарис в Общомедия

Вилхелм Франц Канарис (на немски: Wilhelm Franz Canaris) е немски военен деятел, началник на Абвера (службата за военно разузнаване и военно контраразузнаване) на Нацистка Германия (1935-1944). Адмирал (1940).

Биография[редактиране | edit source]

Начало на военната кариера (1887—1918)[редактиране | edit source]

Канарис е роден на 1 януари 1887 г. в Аплербек (на немски: Aplerbeck ), сега район на Дортмунд) в семейството на управителя на металургичен завод Карл Канарис и съпругата му Аугусте (по баща Поп). Родът му няма общо с този на гръцкия революционер и министър Константин Канарис, а произхожда от отдавна заселило се в Ломбардия гръцко семейство. Според други източници, произходът на фамилията е италиански (Canarisi), и са се заселили в Германия през 17 век[1].

Израства в Дуисбург, където завършва гимназия.

Постъпва през 1905 г. в Морския кадетски корпус в Кил. От 1907 г. служи на крайцера “Бремен”, участвал в блокадата на Венецуела. От януари 1910 г. е 2-ри вахтен началник на торпедния катер “V-162”, а от декември 1911 г. — на малкия крайцер “Дрезден”. След потапянето на " Дрезден " край бреговете на Чили, Канарис и оцелелите от екипажа са задържани. След успешен опит за бягство, Канарис, представяйки се за чилийски работник, успява да прекоси почти цяла Южна Америка. Представяйки се по чужда самоличност, се качва на кораб за Европа в Буенос Айрес и през Португалия и Англия се прибира в Германия. От 1916 г. по заповед на германското разузнаване организира снабдяването на германските подводни лодки от територията на Испания и Португалия. Командир е на подводницата U-16 от 2 юни 1917 г. до 11 септември 1917 г. От ноември 1917 г. е командир на транспортната подводна лодка UC-27, от януари 1918 г. на подводната лодка U-34, от май 1918 г. на командната лодка UB-128. За отличие в боя е награден с Железен кръст 1-ви и 2-ри клас.

Между военен период[редактиране | edit source]

От 1919 г. е адютант на военния министър Х. Носке. От февруари 1919 г. служи в новото командване на флота на Ваймарската република. През същата година се жени за Ерика Вааг. От този брак се раждат две дъщери – Ева и Бригите.

От юни 1923 г. е старши помощник на учебния крайцер “Берлин”. През май 1924 г. е изпратен със секретна мисия в Далечния Изток за да организира строителството в Япония на подводни лодки за Германия, която по условията на Версайския мирен договор нямала право да ги притежава. От октомври 1924 г. е началник на сектор подготвително-мобилизационни дейности в отдела на флота при Главното командване на Военноморските сили (ВМС). Участва в тайното въоръжаване на германските ВМС. С помощта на създадената още по време на войната агентурна мрежа реализира тайно поръчки за ВМС в Испания.

През 1925 г. е капитан на корвета, а от октомври 1926 г. е назначен за референт към щаба на ВМС.

Тясно си сътрудничи с испанските специални служби, а през 1928 г. организира подписването на “Съглашение за взаимоотношенията между полицейските управления на Испания и Германия”. Също чрез Канарис е организирано обучението на немски летци в Мароко.

От юни 1928 г. е отстранен от Главното командване и е назначен за старши помощник на командира на линейния кораб “Силезия”. От септември 1930 г. е началник-щаб на базата на ВМС Нордзее.

През 20-те години протежира Райнхард Хейдрих, който по това време е офицер във ВМС. Хайдрих, който по-късно става един от водещите офицери в SS, е уволнен от ВМС заради афера с жена.

Втора световна война (1933-1945)[редактиране | edit source]

От септември 1933 г. Канарис е комендант на крепостта Швайнемюнде (на границата с Дания).

На 1 януари 1935 е назначен за началник на военното разузнаване и контраразузнаване (Абвер) към Войсковото управление на Военното министерство. През февруари 1938 г., след създаването на Върховното командване на вермахта, Канарис е назначен за ръководител на Управленската група по общите въпроси и са му придадени отделите на Абвера, тила и пенсионното осигуряване. От юни 1938 г. ръководи само Абвера. В началото на 1940 г. се опитва да склони висши офицери да бъде извършен военен преврат, но не намира подкрепа. През 1940 г. Канарис успява да получи сведения за плановете на Великобритания да превземе норвежки пристанища. Тази информация, предадена на командването на германския флот, дава възможност на Вермахта усилено и бързо да окупира Норвегия.

В началото на 1941 провежда успешна операция по дезинформация на съветското командване. Той успява да убеди съветското разузнаване, че Германия възнамерява да нападне Великобритания и по този начин да осигури внезапност на нападението над СССР.

Изказани са мнения от анализатори, че Канарис бил разкрит като британски шпионин от Райнхард Хайдрих (който с тази цел по разкриването на особенно опасен шпионин бил назначен за протектор на Бохемия и Моравия) успява въз основа на контраразузнавателна информация получена от разбитата чешка съпротива, да установи и се досети кой субект се крие зад шпионските инициали на Паул Тюмел (агент А-54), предавал изключително ценни сведения от най-висшите кръгове на Нацистка Германия на Сикрет Сървиз. В деня на атентата ръководителя на РСХА заминавал за Берлин за насрочена лична среща с фюрера. Още на 18 май 1942 г. Хайдрих извиква щефа на Абвера адмирал Вилхелм Канарис в Прага и след драматичен разговор го принуждава да се съгласи Абверът да бъде подчинен на Главното управление на безопасността, чийто началник е именно Хайдрих. Това е началото на края на Канарис и навярно аргументът който Хайдрих изложил пред Канарис е бил изключително силен и сериозен, за да може пред него да сведе глава всесилният тогава шеф на нацисткото военно разузнаване. По всяка вероятност, това е и причината от Лондон да настояват на "всяка цена" от чешките диверсанти да бъде отстрелян Хайдрих. Презумира се, че Канарис по сигурен канал успял да предупреди Лондон за случващото се, и английското разузнаване, за да спаси и запази ценната информация която получава от своя сътрудник Канарис, решава, че единственото което може да направи за да осуети заплануваната рокада, е да се избави от Хайдрих (въпреки очакваните репресии срещу чехите от страна на немците).

Следвоенните анализатори на събитията изтъкват в подкрепа на тази теза за действителната причина за извършването на атентат на "всяка цена", че всъщност Вилхелм Канарис със своята служба седи в основата на загубата на Сталинградската битка, поради липсващата информация за Обединеното командване на Вермахта за наличието на цели руски армии зад фронта около Сталинград през есента на 1942 г. Провалът на немците при Старинград е действително грандиозен, и несъмнено се дължи на нацисткото военно разузнаване. Резултатът от битката облагодеталствал най-вече британците, понеже те подкрепяли всячески Съветите по това време, а и в обратен случай бъдещето на Британия било предрешено.

Разузнавателните служби (1942-43)[редактиране | edit source]

В периода 1942—43 г. установява добри връзки с разузнавателните служби на съюзниците от антихитлеристката коалиция и през лятото на 1943 г. се среща в Сантандер (Испания) с ръководители на английската и американската разузнавателни служби. Пред тях той представя план за примирие със западните държави и продължаване на военните действия на Изток. През 1942 г. положението на Канарис се разклаща заради провала на организираното от него въстание в Южна Африка, операция “Тигър” (афгано-индийски конфликт), “Шамил” (въстание в Кавказ) и др. В началото на 1943 г. няколко сътрудници на Абвера са арестувани от Гестапо, тъй като са заподозрени, че организират покушение срещу Хитлер. Започва и разследване на дейността на цялата разузнавателна служба на Канарис. След поредицата провалени операции, ръководени от Канарис, през февруари 1944 г. Хитлер иска отстраняването му от длъжност, както и преподчиняването на голяма част от Абвера на СС.

След оставката на Канарис, той е изпратен в замъка Лауенщайн, като му е забранено да го напуска. От юни 1944 г. е уволнен в запаса, а от юли същата година е назначен за адмирал за специални задачи и началник-щаб на ОКВ по въпросите на търговската и икономическата война. В средата на 1944 г. бивши сътрудници на Абвера уведомяват Канарис, че се готви покушение срещу фюрера.

През юли 1944 г. по заповед на началника на Гестапо Хенрих Мюлер Канарис е арестуван от Валтер Шеленберг. Следствието обаче не успява да докаже съучастието на Канарис в заговора. От началото на февруари 1945 г. заедно с други подследствени е изпратен в концлагера Флосенбюрг. Няколко дни по-късно двама войника намират личния дневник на Канарис, в който той се изказва отрицателно за Хитлер. Самият Хитлер изисква “незабавното унищожаване на предателя”. На 8 април специален съд във Флосенбюрг (с председател Гупенкотен) го осъжда на смърт и на 9 април той е обесен. Един от палачите-есесовци дава показания пред съда, че Канарис бил обесен с железен нашийник и умрял в мъки половин час след обесването. Телата на осъдените били изгорени в двора на концлагера.

След войната Ервин Лахоузен - бивш адмирал в щаба на Канарис, казва: "Той мразеше Хитлер, неговата система и методи. Той мразеше войната..."[2].

Военна декорация[редактиране | edit source]

Филми и книги за Канарис[редактиране | edit source]

  • През 1954 г. излиза биографичният филм "Канарис" ("Canaris")[3];
  • Образът на Канарис е развит във филма"The Eagle Has Landed" (1976)[4];

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Richard Bassett, Hitler's Spy Chief: The Wilhelm Canaris Mystery (Cassell 2005), 65.
  2. От сайта www.canaris.dk
  3. Canaris(movie)
  4. The Eagle has landed(movie)