Аушвиц (концлагер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Входът на Аушвиц I

Аушвиц или Освиенцим е комплекс от нацистки концентрационни лагери. Разположен е в Южна Полша в близост до гр. Освиенцим (Auschwitz на немски). Първи началник на лагера става оберщурмбанфюрер от СС Рудолф Хьос.

Структура[редактиране | edit source]

AuschwitzRoad2006.jpg
AuschwitzExecutionWall2006.jpg
Auschwitz Entrance 2006.jpg
Auschwitz Birkenau Ruins 2006.jpg

Комплексът се е състоял от 3 основни лагера:

  • Аушвиц 1 е служил за административен център на целия комплекс. Основан е на 20 май 1940 г. върху основите на кирпичени две и триетажни полски, а по-рано и австрийски казарми. Първата група, в която влизали 728 полски политически затворници е изпратена в лагера още на 14 юни същата година.
  • Аушвиц 2 е това, което обикновено се подразбира като се говори за Освиенцим. Там, в едноетажни дървени бараки се били държани стотици хиляди евреи, поляци, цигани и хомосексуални. Жертви на този лагер стават повече от милион хора. Строителството на тази част на лагера започва през октомври 1941 г. Известният като Биркенау, Аушвиц 2 имал 4 газови камери и 4 крематориуми. Недалеч от Освенцим се намирали и още около 40 неголеми лагера, общо известни като Освенцим 3.

Новите затворници идвали ежедневно с влакове от цяла окупирана Европа. Идващите се деляли на 4 групи. Първата група се отправяла веднага към газовите камери. Това били преди всичко жени, деца, старци и всички, които не минат пред комисията по пригодност за работа. Втората група затворници се отправяли на работа към индустриални заводи на различни компании. В комплекса Освенцим около 405 хил. затворници били изпратени към фабриките от 1940 до 1945 г. От тях, повече от 340 хил. починали от болести или били убити. Запазен е случаят, когато немският магнат Оскар Шиндлер спасява около 1000 евреи, откупувайки ги за работа в своята фабрика и извеждайки ги от Освиенцим към Краков. Третата група, в която влизали близнаци и малки хора, били отвеждани за различни медицински експерименти, в частност при доктор Йозеф Менгеле, известен с името "ангел на смъртта". В четвъртата група имало предимно жени, които формирали групата "Канада" и били за лично използване от нацистите в качеството им на прислужници и лични слуги. Името "Канада" било избрано като издевателство над полските затворници - в Полша думата "Канада" често се използвало като възклицание при вида на скъп подарък. Първите полски емигранти често изпращали подаръци на роднините си от Канада. Освенцим частично е обслужван от затворници, които периодично били убивани и заменяни с нови. За реда в концлагера отговаряли 6000 члена на СС.

През 1943 г. на терориторията на лагера е сформирана съпротива, която помогнала на няколко затворници да избягат, а през октомври 1944 г. групата разрушила един от крематориумите. Когато през 27 януари 1945 г. съвестката армия превзема Освиенцим, те намират там около 7500 оцелели. Повече от 58 000 затворници били убити от немците. В памет на жертвите от лагера през 1947 г. Полша създава музей на територията на Освиенцим.

  • Аушвиц 3 се явява група от неголеми лагери, създадени около общия комплекс. Най-големият от тези лагери е бил Мановиц, водещ името си от полско село, разположено на неговата територия. Започва да фунционира през май 1942 и бил придаден към компанията IG Farben. Тези лагери редовно били посещавани от лекари, които отбирали слабите и болните за газовите камери на Биркенау.

В Аушвиц-Бикернау са били депортирани повече от 1,3 милиона души от цяла Европа. От тях 1,1 милиона са били убити, като 1 милион от тях са били евреи. Около 900 000 от депортираните са били директно изпращани в газовите камери или разстрелвани. Още 200 000 умират от болести, недохранване, мъчения, медицински експерименти или по-късно от обгазяване.

Името „Аушвиц”, превърнало се в символ на Холокоста, превръща близо 6 милиона евреи, а също роми, синти, руски и полски работници, хомосексуални и много други в жертви на националсоциализма.

Днес останките от лагера са достъпни като държавен музей „Аушвиц-Биркенау", паметник на холокоста и еврейско гробище. От 1979 г. тази област е въведена в списъка за световно културно и природно наследство на човечеството.

Възникване[редактиране | edit source]

На 26 септември 1941 г. Рудолф Хьос получава заповед да построи допълнителен трудов лагер за 100 000 руски военнопленници в областта Аушвиц. Този лагер възниква в областта Биркенау, отдалечена на около 3 км от концентрационния лагер Аушвиц I.

Националсоциалистите изчакват построяването на лагера, след което принуждават населението от тази област да напусне своите домове. Арестантските командоси имали за задача да съборят къщите, за да набавят необходимия материал.

Лагерът е голям едва 5 км2. Разделен е на многобройни секции, които са били оградени от огради от бодлива тел, по които непрекъснато е протичал ток. Построен първоначално като работнически лагер за военнопленници и други арестанти да бъдат принудително заети с работа за СС, впоследствие функцията на лагера бързо бива променена. В началото на 1942 г. в Аушвиц-Биркенау руски комисари и негодни за работа арестанти били първоначално убивани чрез „Циклон Б” (търговското наименование на силното отровно вещество биоцид, съдържащо т.нар. „синилна киселина” - циановодород), формула :HCN), след което с края на 1941 г. настъпва времето на експерименталните опити. Малко по-късно майките с децата им и негодни за работа хора биват селектирани от пристигащия транспорт и обгазявани. От юли 1942 г.(или от април - точната дата не е известна) преобладаващото мнозинство от доставените евреи били избити. Аушвиц-Биркенау приема функцията на унищожителен лагер, но също така запазил дейността си на концентрационен и работен лагер.

Селекция и обгазяване[редактиране | edit source]

Повечето жертви пристигат в Аушвиц-Биркенау с влак, често след целодневно пътуване във вагони за добитък. Пристигащите биват откарвани от гарата "Аушвиц” до лагера. Чак през 1944 г. са поставени релси директно до лагера. Понякога целият „транспорт” бива директно изпращан в газовите камери, друг път подлаган първо на „селекция”, при която по-слабите, възрастните и болните са отделяни от останалите работоспособни и отвеждани в газовите камери. Често тези селекции са правени от ползващия се с лоша слава доктор Йозеф Менгеле.

В Аушвиц-Биркенау е имало в 6 сгради газови камери, но не всички са били необходими по едно и също време. През първото полугодие на 1943 г. биват експлоатирани четири крематориума, които съдържат подразделения с газови камери с площ 100 кв.м. Четири строителни фирми са разпределени за строителната област, пещите за изгаряне са конструирани, построени, пазени и репарирани от фирмата „Дж. А. Топф & Синове”

Принудителна работа[редактиране | edit source]

Арестуваните,които преживяват селектирането са принуждавани да работят в лагера в индустриалните заводи, занимаващи се предимно със строежа на индустриални съоръжения за добив на синтетичен бензин или каучук (т.нап. Буна) за I.G. Farben. Други немски фирми като „Круп” също са в директна близост до Аушвиц. Те изплащат поставените от националсоциалистите мита за всеки предоставен работнически роб, полза също е била извличана и от СС-защитни екипи.

Тези работници са напълно лишени от всякакви права и предавани не само на своеволието на СС-дежурен персонал, а също и на цивилните служители от немските фирми. Внезапното вземане на решение, своенравен каприз, хора да бъдат убивани поради незначителни провинения е в дневния ред.

Особени области в лагера[редактиране | edit source]

Така наречената централна сауна, чието официално име е БВ 32, е била едновременно приемна сграда и дезинфекционно съоръжение в Аушвиц-Биркенау. В тези сгради са били доставяни новите арестанти, подлагани на примерните процедури. Там тяхната самоличност бива изземвана, хората се превръщат в номера. В „сауната” били извършвани и селекции на еврейски арестанти. Отделна област в лагера се занимавала с жените. В друга област, наречена „канада”, след приемането били сортирани и събирани номерата на убитите арестанти, за да могат да бъдат доложени по-късно на германското правителство.

Унгарските евреи[редактиране | edit source]

През май 1944 г. немски въоръжени сили навлизат в Унгария. Там живее най-голямата група европейски евреи на нация, която до сега все още е останала помилвана от Холокоста. От тези близо 700 000 унгарски евреи приблизително 430 000 били депортирани в Аушвиц-Биркенау от май до юни 1944 г. Работоспособните са били преместени в други лагери като работници. Като цяло по предположения на Волфганг Бенц са били убити само 502 000 унгарски евреи в Аушвиц. Тъй като капацитетът на крематориумите не бил достатъчен, са били изгаряни и в отворени ями.

Убийство на синти, йени и цигани[редактиране | edit source]

Много синти, йени и цигани заедно с целите им семейства са били задържани в специална секция в лагера. През юли 1944 те са били обгазени, въпреки че те малко преди това са успели чрез СС да се противопоставят на износа (превоза) до газовите камери, където се е пренасяла информация до арестантите. За семействата това е означавало само забавяне на тяхното убийство.

Опити за бягство и въстанието на зондеркомандосите[редактиране | edit source]

Общо близо 700 задържани са се опитвали да избягат от Аушвиц, което се отдало само на 300 от тях. Опитът за бягство е бил наказван с гладуване, често също са били задържани и другите членове на семейството на опиталия да избяга и са били подлагани на сплашвания в Аушвиц I. Друг вид наказание било изтезаването на участниците в бягството.

На 7 октомври 1944 г. въстават еврейските зондеркомандоси (арестантите, които трябвало да заслужат да бъдат изпратени в газовите камери или в крематориумите и които били държани отделно от другите командоси). Задържаните жени внесли тайно експлозиви в една фабрика за производство на оръжие, което довело до унищожението на Крематориум IV. Накрая всички задържани опитали масово да избягат, но всички 250 избягали били скоро хванати и убити.

Информацията за лагера на съюзниците[редактиране | edit source]

Биещите се против Германия съюзници, имали от 31 май 1944 г. подробни въздушни снимки на всички лагери. За първи път през 2003 г. "Роял Еър Форс" публикува снимки от разузнавателните полети над Аушвиц, върху които могат да се видят горящи планини от трупове. Рудолф Врба и Алфред Ветцлер, измъкнали се арестанти, са съставили точни описания и карти на лагера, които през лятото на 1944 г. достигат до Съюзниците. Витолд Пилецки, който доброволно е влязъл в лагера, е изпращал многобройни доклади на съюзниците (неговото задържане е било накъде между 19 септември 1940 и 27 април 1943). СОВ e предоставяла на полската съпротива информация за лагера и немските дейности, извършвани там. От октомври 1940 г. СОВ изпраща доклади до Варшава, а от март 1941 г. докладите на Пилетцки за полската съпротива били изпращани на британското правителство в Лондон, които служели на съюзниците като важен източник на информация за Аушвиц. По-късните допълнителни доклади се издавали от избягалите Рудолф Вбра и Алфред Ветзлер (април 1944).

От 13 септември 1944 г. американски бомбардировачи нападнали Буна-инструментите като нанесли значителни щети. Въпросът дали съюзническите въздушни сили е трябвало да бомбардират също лагера или релсите там, все още бива дискутиран.

Събаряне на лагера[редактиране | edit source]

Дейността на някои крематориуми и газови камери от концентрационния лагер е била прекъсната още от ноември 1944 г. Пещите за горене са били демонтирани и е трябвало да бъдат отново построени във все още считания за сигурен концентрационен лагер Маутхаузен. Последните крематориуми били взривени от националсоциалистите малко преди освобождаването на лагера през януари 1945 г.

Освобождение[редактиране | edit source]

Между 17 януари и 23 януари 1945 г. са били евакуирани едва 60 000 арестанти и с маршова стъпка към изток преселени. В лагерите и външните постове 7500 арестанти са били оставени, тъй като са били прекалено слаби или болни, за да могат да маршируват. Повече от 300 са били разстреляни. Предполага се, че една планирана унищожителна акция е била предотвратена поради бързото преместване на червената армия.

Първоначално главният лагер Моновиц е бил освободен преди обяд на 27 януари 1945 г. от частите на 60-та армия на Първи украински фронт по заповед на Павел Курочкин. От изоставените там задържани (данните показват, че са наброявали от 600 до 850 души) 200 са умрели в последвалите дни на изнурение, въпреки оказаната медицинска помощ.

Щамлагерът и Аушвиц-Биркнау са били окончателно освободени следобед на 27 януари. В Биркенау са били почти 5800 изнурени и болни арестанти, от тях за 4000 жени не са били положени грижи. Дезинфекцираните бараки са били обзаведени с полеви лазарети, в които са се грижели за недохранените и инфекциозно болните.

Няколко дни по-късно светът е бил информиран за зверствата. Търсачите са намерили повече от един милион дрехи, приблизително 45 000 чифта обувки и 7 тона човешка коса, които са били оставени от СС.