Антифашистка коалиция
Антифашистка коалиция се нарича военно-политическият съюз, обединил противниците на Страните от Оста през Втората световна война. В действителност се създават два такива съюза, като всеки от тях с право може да бъде наречен Антихитлеристка коалиция. Съюзът популярно е наричан още Съюзниците или Антихитлеристка коалиция
Съдържание |
[редактиране] Преди и в началото на войната
Съюзът между Великобритания, Франция и Полша е създаден по силата на гаранциите, които двете Велики сили дават за териториалната цялост на Полша през март 1939 г. Ако Германия нападне Полша, другите две са длъжни да обявят война на Германия и така да защитят своя съюзник. Затова когато такова нападение действително е предприето (1 септември 1939 г.), Великобритания и Франция обявяват война на Германия (3 септември), с което реално започва Втората световна война. Австралия и Нова Зеландия се включват веднага следвайки Великобритания. Южноафриканският министър-председател Бари Херцог отказва да обяви война, което довежда до сриването на неговото коалиционно правителство на 6 септември. Новият министър-председател Жан Смутс обявява война същия ден. Канада обявява война на Германия на 10 септември. На 17 септември СССР напада Полша от изток, а на 30 септември атакува Финландия. През 1940 г. към СССР са присъединeни Естония, Латвия, Литва и части от Румъния.
Този съюз е кратковременен, защото Полша е окупирана от германски и съветски войски след по-малко от месец, а Франция капитулира на 22 юни 1940 г. след кратка, но яростна битка (вж Битка за Франция).
[редактиране] През 1941 г.
След нападението на Германия над СССР на 22 юни 1941, още на 12 юли 1941 г. Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и СССР подписват договор за военно сътрудничество, според който Великобритания се ангажира да снабдява СССР с най-необходимите продукти, техника и боеприпаси срещу Германия. [1] Великобритания е начело с Уинстън Чърчил), а СССР начело с Йосиф Сталин. Чърчил не е склонен да задълбочава "приятелството" си със Сталин, но президентът на САЩ Франклин Рузвелт настоява за политически договор, който да ангажира СССР за следвоенното демократично уреждане на света. Такъв се подписва само между Великобритания и СССР през март 1942 г. Отношенията между САЩ и Великобритания остават нерегулирани от договори, макар че двете държави подписват общи декларации за своите военни цели. Такава е Атлантическата харта от 14 август 1941 г., подписана от президента на САЩ Франклин Делано Рузвелт и министър-председателя на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Уинстън Чърчил. Създадена е съгласувана позиция на двете страни във Втората световна война.[2] След нападението на Япония над САЩ от 8 декември 1941 г., САЩ и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия са във война с Япония. [3]
Трите големи (или Велики сили): Великобритания, САЩ и СССР са естествени съюзници, но договорните отношения между тях са установени значително по-късно от реалното начало на тяхното сътрудничество.
[редактиране] Обединени нации срещу страните от Оста
Антифашистката коалиция се разширява значително на 1 януари 1942 г., когато във Вашингтон към трите големи държави се присъединяват още 21. Те всички подписват Декларацията на Обединените нации (обединените нации са обединени от съюза си против Хитлер [4]). Освен САЩ, Великобритания и СССР, се подписват още: Китай, Австралия, Белгия, Канада, Коста Рика, Куба, Чехословакия, Доминиканската република, Ел Салвадор, Гърция, Гватемала, Хаити, Хондурас, Индия, Люксембург, Холандия, Нова Зеландия, Норвегия, Панама, Южна Африка и Югославия. Прави впечатление отсъствието на окупирана Франция, която по това време е съюзник на Германия (режимът Виши), а движението Свободна Франция на Шарл дьо Гол още не е признато като страна в международните отношения.
Ръководителите на трите Велики сили в коалицията поддържат чести контакти и се срещат три пъти на конференции, в които обсъждат хода на войната и бъдещето на света: през ноември-декември 1943 г. в Техеран, през февруари 1945 г. в Ялта (на Кримския полуостров) и през юли 1945 г. в Потсдам (край Берлин). Опитите да се запази коалицията и след края на войната се провалят, въпреки провежданите от 1945 до 1947 г. срещи на външните министри. Коалицията е съвпадение на интересите само за войната, предизвикана от агресията на Германия и след отпадането на заплахата бързо се разпада.
[редактиране] Хронология на присъединяване
[редактиране] След нападането на Полша
Полша: 1 септември 1939
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия: 3 септември 1939
Австралия: 3 септември 1939
Нова Зеландия: 3 септември 1939
Франция: 3 септември 1939
Непал: 4 септември 1939
Южноафрикански съюз: 6 септември 1939
Канада: 10 септември 1939
[редактиране] След Странната война
Норвегия: 9 април 1940
Белгия: 10 май 1940
Люксембург: 10 май 1940
Холандия: 10 май 1940
Гърция: 28 октомври 1940
Кралство Югославия: 6 април 1941 (Страната подписва тристранния пакт на 25 март, но вследствие на извършеният държавен преврат от група проанглийско настроени офицери и граждански политици държавата фактически излиза от Тройния пакт и е нападната ог Германия на 6 април)
[редактиране] След нападането на СССР
Съветският съюз: 22 юни 1941 (дотогава неутрален и в приятелски отношения с оста)НР Тану Тува: 25 юни 1941 (присъединена към Съветския Съюз през 1944)
[редактиране] След атаката на Пърл Харбър
Панама: 7 декември 1941
Съединените щати: 8 декември 1941
Коста Рика: 8 декември 1941
Доминиканска република: 8 декември 1941
Ел Салвадор: 8 декември 1941
Хаити: 8 декември 1941
Хондурас: 8 декември 1941
Никарагуа: 8 декември 1941
Тайван: 9 декември 1941 (Във война с японската империя от 1937)
Гватемала: 9 декември 1941
Куба: 9 декември 1941
Чехословакия: 16 декември 1941 (Чешките земи са били окупирани от Германия от 15 март 1939)
[редактиране] След подписването на Декларацията на Обединените нации
Перу: 12 февруари 1942
Мексико: 22 май 1942
Бразилия: 22 август 1942
Етиопия: 14 декември 1942 (дотогава окупирана от фашистка Италия)
Ирак: 17 януари 1943 (окупирана от съюзниците през 1941)
Боливия: 7 април 1943
Иран: 9 септември 1943
Италия: 13 октомври 1943
Колумбия: 26 ноември 1943
Демократична Федерална Република Югославия: 1 декември 1943 [5]
[редактиране] След англо-американския десант в Нормандия
Румъния: 23 август 1944 (дотогава членка на оста)
България: 8 септември 1944 (дотогава членка на оста)
Сан Марино: 21 септември 1944
Албания: 26 октомври 1944 (дотогава окупирана от фашистка Италия)
Унгария: 20 януари 1945 (дотогава членка на оста)
Бахауалпур: 2 февруари 1945
Еквадор: 2 февруари 1945
Парагвай: 7 февруари 1945
Уругвай: 15 февруари 1945
Венецуела: 15 февруари 1945
Турция: 23 февруари 1945
Ливан: 27 февруари 1945
Саудитска Арабия: 1 март 1945
Финландия: 4 март 1945 (дотогава съюзник на Оста, съюзник на Обединените Нации в Лапландската война)
Аржентина: 27 март 1945
Чили: 11 април 1945
[редактиране] След съветската операция в Манджурия по договореност със западните съюзници
[редактиране] Източници
- ↑ Втора световна война. Кратка история. 1939-1945., С., с.665
- ↑ Втора световна война. Кратка история. 1939-1945., С., с.666
- ↑ Втора световна война. Кратка история. 1939-1945., С., с.667
- ↑ Христоматия по Най-нова обща история, С., 1988, с. 152-153
- ↑ Демократичната Федерална Република Югославия била създадена на 29 ноември, 1943, от югославските партизани.