Антифашистка коалиция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Антифашистка коалиция се нарича военно-политическият съюз, обединил противниците на Страните от Оста през Втората световна война. В действителност се създават два такива съюза, като всеки от тях с право може да бъде наречен Антихитлеристка коалиция. Съюзът популярно е наричан още Съюзниците или Антихитлеристка коалиция

Преди и в началото на войната[редактиране | edit source]

Съюзът между Великобритания, Франция и Полша е създаден по силата на гаранциите, които двете Велики сили дават за териториалната цялост на Полша през март 1939 г. Ако Германия нападне Полша, другите две са длъжни да обявят война на Германия и така да защитят своя съюзник. Затова когато такова нападение действително е предприето (1 септември 1939 г.), Великобритания и Франция обявяват война на Германия (3 септември), с което реално започва Втората световна война. Австралия и Нова Зеландия се включват веднага следвайки Великобритания. Южноафриканският министър-председател Бари Херцог отказва да обяви война, което довежда до сриването на неговото коалиционно правителство на 6 септември. Новият министър-председател Жан Смутс обявява война същия ден. Канада обявява война на Германия на 10 септември. На 17 септември СССР напада Полша от изток, а на 30 септември атакува Финландия. През 1940 г. към СССР са присъединeни Естония, Латвия, Литва и части от Румъния.

Този съюз е кратковременен, защото Полша е окупирана от германски и съветски войски след по-малко от месец, а Франция капитулира на 22 юни 1940 г. след кратка битка (вж Битка за Франция).

Рузвелт и Чърчил след подписването на Атлантическата харта, август 1941 г.

През 1941 г.[редактиране | edit source]

След нападението на Германия над СССР на 22 юни 1941, още на 12 юли 1941 г. Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и СССР подписват договор за военно сътрудничество, според който Великобритания се ангажира да снабдява СССР с най-необходимите продукти, техника и боеприпаси срещу Германия. [1] Великобритания е начело с Уинстън Чърчил), а СССР начело с Йосиф Сталин. Чърчил не е склонен да задълбочава "приятелството" си със Сталин, но президентът на САЩ Франклин Рузвелт настоява за политически договор, който да ангажира СССР за следвоенното демократично уреждане на света. Такъв се подписва само между Великобритания и СССР през март 1942 г. Отношенията между САЩ и Великобритания остават нерегулирани от договори, макар че двете държави подписват общи декларации за своите военни цели. Такава е Атлантическата харта от 14 август 1941 г., подписана от президента на САЩ Франклин Делано Рузвелт и министър-председателя на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Уинстън Чърчил. Създадена е съгласувана позиция на двете страни във Втората световна война.[2] След нападението на Япония над САЩ от 8 декември 1941 г., САЩ и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия са във война с Япония. [3]

Трите големи (или Велики сили): Великобритания, САЩ и СССР са естествени съюзници, но договорните отношения между тях са установени значително по-късно от реалното начало на тяхното сътрудничество.

Обединени нации срещу страните от Оста[редактиране | edit source]

Антифашистката коалиция се разширява значително на 1 януари 1942 г., когато във Вашингтон към трите големи държави се присъединяват още 21. Те всички подписват Декларацията на Обединените нации (обединените нации са обединени от съюза си против Хитлер [4]). Освен САЩ, Великобритания и СССР, се подписват още: Китай, Австралия, Белгия, Канада, Коста Рика, Куба, Чехословакия, Доминиканската република, Ел Салвадор, Гърция, Гватемала, Хаити, Хондурас, Индия, Люксембург, Холандия, Нова Зеландия, Норвегия, Панама, Южна Африка и Югославия. Прави впечатление отсъствието на окупирана Франция, която по това време е съюзник на Германия (режимът Виши), а движението Свободна Франция на Шарл дьо Гол още не е признато като страна в международните отношения.

Ръководителите на трите Велики сили в коалицията поддържат чести контакти и се срещат три пъти на конференции, в които обсъждат хода на войната и бъдещето на света: през ноември-декември 1943 г. в Техеран, през февруари 1945 г. в Ялта (на Кримския полуостров) и през юли 1945 г. в Потсдам (край Берлин). Опитите да се запази коалицията и след края на войната се провалят, въпреки провежданите от 1945 до 1947 г. срещи на външните министри. Коалицията е съвпадение на интересите само за войната, предизвикана от агресията на Германия и след отпадането на заплахата бързо се разпада.

Московска конференция с декларация от 1943 г.[редактиране | edit source]

Лидерите на Обединените нации на Техеранската конференция 1943 г.: Йосиф Сталин, Франклин Д. Рузвелт и Уинстън Чърчил

Московската декларация е приета в хода на преговорите между министрите на външните работи от т.нар. антихитлеристка коалиция на московската конференция от 1943 г. Декларацията е подписана на 30 октомври 1943 г. и обявена на по-следващия ден - 1 ноември. На 16 ноември 1943 г. декларацията е подкрепена и от френския комитет за национално освобождение. Посредством нея естествените съюзници уговарят и огласяват условията при които трите велики сили - СССР, САЩ и Великобритания, ще продължат сътрудничеството и взаимодействието си в заключителната фаза на войната и непосредствено след нейното завършване - с оглед изхода от сталинградската битка, битката при Курск, както и на успешното съюзническо настъпление в Сицилия и южна Италия, което води в реакция до създаването на мерионетната република Сало. По време на конференцията, СССР се присъединява към формулировката на западните съюзници от конференцията в Казабланка от началото на годината за т.нар. безусловна капитулация на Германия и нейните съюзници от Оста. И трите сили се обединяват около необходимостта за безусловна капитулация на Германия и прекратяване на военните действия от страна на съюзниците ѝ - Унгария, Румъния и България (последната в символична война само със западните сили).

По време на московската конференция, е уговорено провеждането на първата от трите последвали срещи на върха на великите сили от коалицията - конференцията в Техеран.

Хронология на присъединяване[редактиране | edit source]

След нападането на Полша[редактиране | edit source]

След Странната война[редактиране | edit source]

След нападането на СССР[редактиране | edit source]

След атаката на Пърл Харбър[редактиране | edit source]

След подписването на Декларацията на Обединените нации[редактиране | edit source]

Конференцията в Ялта, февруари 1945 г.

След англо-американския десант в Нормандия[редактиране | edit source]

След съветската операция в Манджурия по договореност със западните съюзници[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Втора световна война. Кратка история. 1939-1945., С., с.665
  2. Втора световна война. Кратка история. 1939-1945., С., с.666
  3. Втора световна война. Кратка история. 1939-1945., С., с.667
  4. Христоматия по Най-нова обща история, С., 1988, с. 152-153
  5. Демократичната Федерална Република Югославия била създадена на 29 ноември, 1943, от югославските партизани.

Вижте също[редактиране | edit source]