Тувинска народна република

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тувинска народна република
Tьвa Arat Respuвlik
 
1921 — 1944  
Знаме Герб

Местоположение на Тувинска народна република

Местоположение на Тувинската народна република
Столица Кизил
Официален език тувински, руски, монголски
Религия Тибетски будизъм, Шаманизъм
Форма на упр. Народна република
Епоха Интербеллум
 - Основаване
1921
 - Анексия
1944
Площ
 - Общо (1944) 170 500 km²
Население  
 - Преброяване 95,400
Валута Тувинска акша
Днес част от Флаг на Русия Русия
редактиране

Тувинска народна република (тувински: Tьвa Arat Respuвlik) е официалното название на днешната автономна република Тува в периода 19211944.

История[редактиране | edit source]

След Октомврийската революция от 1917 г., комунистическите войски превземат Тува през януари 1920. Този хаос води до обявяване на независимост. На 14 август 1921 г. болшевиките установяват Тувинска народна република, наричана до 1926 г. Тану Тува. Столицата Кем-Белдир е преименувана на Кизил (червен на тувински език). Договорът между Съветския съюз и Монголската народна република през 1926 г. потвърждава независимостта на страната. Няма други страни, които я признават, макар че се появява на карти и глобуси, произведени в САЩ.

Тува влиза във Втората световна война със СССР на 25 юни 1941 г., три дни след германското нападение над Съветския съюз. На 11 октомври 1944 г., по желание на народа на Тува, страната става част от Съветския съюз, като е превърната в Тувинска автономна област от руската съветска федеративна социалистическа република с решение на президиума на Върховния съвет на СССР.

В днешни дни Тува е автономна република в рамките на Руската федерация. Над 75% от населението на Тува са етнически тувинци.