Джак Кардиф
| Джак Кардиф Jack Cardiff | |
| британски кинематограф режисьор и фотограф | |
.jpg) Джак Кардиф (1970-те) | |
| Роден |
18 септември 1914 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  Англия Великобритания |
| Режисура | |
| Активност | 1918 – 2007 |
| Златен глобус | за режисура: 1960 „Синове и любовници“ |
| Семейство | |
| Уебсайт | |
| Джак Кардиф в Общомедия | |
Джак Кардиф (на английски: Jack Cardiff) е британски кинематограф, филмов и телевизионен режисьор и фотограф.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Джак Кардиф е роден на 18 септември 1914 година в Грейт Ярмут, Норфолк. Син е на Флорънс и Джон Джоузеф Кардиф, изпълнители в музикални зали.[2]
Той работи като актьор от ранна възраст, както в мюзикхола, така и в редица неми филми „My Son, My Son“ (1918), „Billy's Rose“ (1922), „The Loves of Mary“, „Queen of Scots“ (1923) и „Tip Toes“ (1927). На 15 години той започва работа като асистент оператор, клакьор и продуцент за „British International Pictures“, включително в „Нечестна игра“ (1931) на Алфред Хичкок.
Кариера[редактиране | редактиране на кода]
Кинематография[редактиране | редактиране на кода]
Джак Кардиф се дипломира като оператор през 1935 г. Работи предимно за „Лондон филмс“. Той е оператор на първия филм във Великобритания, заснет в Техниколор (Technicolor) „Wings of the Morning“ (1937). Когато започва Втората световна война, той работи като оператор на филми за обществена информация, прави редица филми за Индия, където британците искат да покажат новата столица Делхи.
Повратната точка в кариерата му е като втори оператор на Техниколор камера във филма на Пауъл и Пресбъргер „Животът и смъртта на полковник Блимп“ (1943). Те са впечатлени от работата му и го наемат, като оператор на техния следвоенен Техниколор „Въпрос на живот и смърт“ (1946). Тяхното сътрудничество продължава с „Черния нарцис“ (1947), който носи на Кардиф Оскар и Златен глобус, и „Червените обувки“ (1948). Тези филми показват таланта на Кардиф, който става търсен партньор, следва поредица от високобюджетни филми.
През 1995 г. Британското дружество на кинематографистите присъди награда за цялостно творчество на Кардиф.[3]
Режисура[редактиране | редактиране на кода]
В края на 1950-те години Джак Кардиф започва да режисира, започва с два скромни успеха в „Намерение за убийство“ (1958) и „Мрежа от доказателства“ (1959). Неговата версия на романа на Д. Х. Лоурънс „Синове и любовници“ (1960), с участието на Тревър Хауърд, Уенди Хилър и Дийн Стокуел е хит, както за критиката, така и в боксофиса. Филмът получава седем номинации за „Оскар“ (включително номинация за „Оскар“ за най-добър режисьор за Кардиф), а Фреди Франсис печели за най-добра черно-бяла операторска работа. Кардиф получава награда Златен глобус за най-добър режисьор.
След като се концентрира върху режисурата през 1960-те години, той се завръща към кинематографията през 1970-те и 1980-те години. Работи по масови комерсиални филми в САЩ. Един от последните филми, заснети от Кардиф е в „Pinewood Studios“ през 2004 година, когато той снима актьора ветеран сър Джон Милс в кратък филм, озаглавен „Светлини 2“, режисиран от Маркъс Дилистоун. Общата възраст на главния актьор и кинематографа е рекордните 186 години.
Джак Кардиф е оператор на 73 филма, документални филми и телевизионни сериали между 1935 и 2007 г.[4]
През 2001 година Джак Кардиф е удостоен с почетна награда на Академията за приноса му към киното.
Личен живот[редактиране | редактиране на кода]
През 2000 г. е назначен за офицер от Ордена на Британската империя (OBE).
Смърт[редактиране | редактиране на кода]
Джак Кардиф почива на 22 април 2009 г. на 94 години,[5] в същия ден умира и Кен Анакин, с когото е работил по „Петият мускетар“ (1979). Той е наследен от съпругата си и четиримата си сина.[6]
Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]
Като оператор[редактиране | редактиране на кода]
| година | филм | оригинално заглавие | режисьор |
|---|---|---|---|
| 1948 | Червените обувки | The Red Shoes | Майкъл Пауъл, Емерик Пресбургер |
| 1951 | Африканската кралица | The African Queen | Джон Хюстън |
| 1956 | Война и мир | War and Peace | Кинг Видор |
| 1957 | Легенда за изгубените | Legend of the Lost | Хенри Хатауей |
| 1984 | Конан Разрушителят | Conan the Destroyer | Ричард Флейшър |
| 1985 | Рамбо: Първа кръв, втора част | Rambo: First Blood Part II | Джордж Косматос |
Като режисьор[редактиране | редактиране на кода]
| година | филм | оригинално заглавие |
|---|---|---|
| 1960 | Синове и любовници | Sons and Lovers |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Jack Cardiff), IMDb.com.
- ↑ Jack Cardiff biography // Advameg, Inc. Посетен на December 12, 2017.
- ↑ Jack Cardiff // The Daily Telegraph, 24 April 2009. Посетен на 2 May 2009.
- ↑ Jack Cardiff в
Internet Movie Database. Retrieved 22 April 2011.
- ↑ Martin, Douglas. Jack Cardiff, Film Director, Dies at 94 // The New York Times, 24 April 2009. с. 19. Посетен на 27 April 2009.
- ↑ Film director Jack Cardiff dies // MSN Movies. Microsoft, 23 April 2009. Архивиран от оригинала на 25 April 2009. Посетен на 26 February 2018.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
