Чарлз Джарът
| Чарлз Джарът Charles Jarrott | |
| британски режисьор | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Лос Анджелис, САЩ |
| Националност |  Англия Великобритания |
| Режисура | |
| Активност | 1954 – 2002 |
| Златен глобус | за режисура: 1969 „Хилядата дни на Ана“ |
| Семейство | |
| Съпруга | Розмари Пейлин (1949 – 1957; развод) Катрин Блейк (1959 – 1982; развод) Сузан Бледсоу (1992 – 2003; смъртта ѝ) |
| Уебсайт | |
Чарлз Джарът (на английски: Charles Jarrott) е британски режисьор.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Чарлз Джарът е роден на 16 юли 1927 година в Лондон, Великобритания. Син е на английския автомобилен пилот и бизнесмен Чарлз Джарът и британската музикална актриса Урсула Джийн (рождено име Борлас).[2]
Кариера[редактиране | редактиране на кода]
Започва театралната си кариера след войната като помощник сценичен ръководител в ансамбъла на „Great Britain Touring Company“. По-късно Джарът получава ангажимент в Нотингамския репертоар, където успява да натрупа опит като актьор и режисьор. През 1953 г. британецът се премества в Канада. Там получава ангажимент като актьор в „Ottawa Theatre“. Неговият актьорски дебют по канадската телевизия е през 1955 г. с незначителна роля в епизода „Бастунът“ от телевизионния сериал „Включена камера“ (1954 – 1958). Две години по-късно Джарът се появява като статист в епизода „Лъжесвидетел“ на уестърн сериала „Хоукай и последният от мохиканите“, преди да реши да се посвети изцяло на режисьорската работа.
Чарлз Джарот дебютира като режисьор в средата на 1950-те години, като режисира телевизионни пиеси за американски и британски сериали. В родната си Великобритания той за първи път привлича вниманието с „Шилинг за злия ден“ (1959), чието действие се развива в ирландската риболовна среда. Лондонският „Таймс“ го похвали за неговата „характерно плавна и експресивна“ режисьорска работа, която е излъчена по „Armchair Theatre“ на „Associated Television“,[3] за която той работи на няколко пъти. Той успя да надгради този успех с по-нататъшна работа в независима телевизия, включително „Д-р Кабил“, политическа мелодрама за алжирски хирург[4] и трилърът „Очевидец“ с Даяна Уинярд като безпомощен инвалид.[5] През 1960 г. „Таймс“ го обявява за един от най-добрите режисьори на телевизионна драма, но той няма талант за комедия.[6] Жените много често се появяват като главни герои в телевизионните му произведения.[7] Той работи в тясно сътрудничество с канадския телевизионен продуцент Сидни Нюман, който също подкрепя добре известни режисьори като Кен Лоуч, Денис Потър и Дейвид Мърсър.[8]
Първият му игрален филм „Чаено парти“ (1965) за Би Би Си е базиран на сценарий на Харолд Пинтър и режисиран за британската телевизия с Вивиен Мърчант. След работа по британския телевизионен сериал „Играта в сряда“ (1964 – 1967), мистериозния сериал „Обитаван от духове“ (1967) и телевизионния филм „Странната история на Dr. Джекил и мистър Хайд“ (1968) с Джак Паланс в главната роля. Филмовият дебют на Джарът е с историческата драма „Хилядата дни на Ана“, базиран на пиесата на Максуел Андерсън, френскоговорящата канадка актриса Женевиев Бюжо играе Ан Болейн, която се стреми към власт, а Ричард Бъртън играе филмовия ѝ съпруг като Хенри VIII. Продуцираната от Хал Б. Уолис творба е наградена с четири „Златни глобуса“ въпреки смесените отзиви, включително наградите за най-добър драматичен филм на годината и Чарлз Джарът за най-добър режисьор. На следващите „Оскари“ Джарът изненадващо не получава номинация за най-добър режисьор и „Хилядата дни на Ана“, считан за голям фаворит с десет номинации, не успява да надделее срещу по-популярния „Среднощен каубой“ на Джон Шлезинджър. През същата година излиза американският телевизионен филм, награден с „Еми“ „Мъжкият от вида“, в който участват Пол Скофийлд, Майкъл Кейн, Шон Конъри и Лорънс Оливие.
След международния успех на „Хилядата дни на Ана“, Джарът отново работи с продуцента Хал Б. Уолис и режисира историческия епос „Мери, кралица на Шотландия“ за Юнивърсъл Пикчърс. С драмата, в която Ванеса Редгрейв и Гленда Джаксън изиграят съперничещите кралици Мария Стюарт и Елизабет I, Джарът успя да надгради предишния си успех и драмата с костюми е номинирана за пет награди „Златен глобус“ и пет „Оскар“.
Кино кариерата на Джарът е помрачена през 1973 г. след само три филма. Той неуспешно преставя приключенския филм на Франк Капра „В оковите на Шангри-Ла“ (1937) като филмов мюзикъл „Изгубеният хоризонт“ с Питър Финч и Лив Улман. Филмът от два часа и половина, който струва над седем милиона щатски долара, се проваля сред публиката и критиците и унищожава кариерата на своя продуцент Рос Хънтър, който е отговорен за успешни холивудски проекти като „Разговор на възглавници“ (1959) и „Летище“ (1970).[8] На Джарът също са му отказани ангажименти в големи филмови продукции. Той успя да режисира само три филма за Уолт Дисни Къмпани между 1976 и 1981 г.
От началото на 1980-те години Чарлз Джарот все повече се насочва към американската и британската телевизия, където също постига успех.
Персонален живот[редактиране | редактиране на кода]
Чарлз Джарът се е женил три пъти, за Розмари Пейлин (1949 – 57), актрисата Катрин Блейк (1959 – 82)[9] и Сузан Бледсоу (1992 – 2003).[10] Джарот също е служил в Кралския флот по време на Втората световна война.[11]
Смърт[редактиране | редактиране на кода]
Чарлз Джарът почива на 4 март 2011 г. от рак на простатата в Лос Анджелис, където е и погребан.[12]
Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]
| година | филм | оригинално заглавие |
|---|---|---|
| 1969 | Хилядата дни на Ана | Anne of the Thousand Days |
| 1981 | Кондормен | Condorman |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Charles Jarrott), IMDb.com.
- ↑ Charles Jarrott. In: Contemporary Theatre, Film and Television, Volume 38. Gale Group, 2002 (aufgerufen via Biography Resource Center. Farmington Hills, Mich.: Gale, 2009.)
- ↑ A Shilling For The Evil Day. In: The Times, 2. November 1959, Nr. 54607, S. 3.
- ↑ Maigret Makes Good Viewing. In: The Times, 7. Dezember 1959, Nr. 54637, S. 14.
- ↑ Polished Television Thriller. In: The Times, 6. Juni 1960, Nr. 54790, S. 10.
- ↑ Saucy English Humour A Heart And A Diamond. In: The Times, 19. September 1960, Nr. 54880, S. 4.
- ↑ Unswerving Honesty Marks a Story of Women. In: The Times, 27. Mai 1963, Nr. 55711, S. 8.
- ↑ а б Ronald Bergan: Obituary : Charles Jarrott. In: The Guardian, 7. März 2011, S. 34.
- ↑ Katharine Blake. In: The Times, 5. März 1991, Features.
- ↑ Katharine Blake | BFI // ftvdb.bfi.org.uk. Архивиран от оригинала на 2009-01-15. Посетен на 2023-11-02.
- ↑ Charles Jarrott obituary; British-born director known for Anne of the Thousand Days and Mary, Queen of Scots The Guardian. Retrieved January 8, 2022.
- ↑ Passings: Charles Jarrott. bei latimes.com, 4. März 2011, aufgerufen am 4. März 2011.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
