Уестърн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Юстус Д. Барнс в класическия уестърн "Големият влаков обир", 1903 година

Уестърн (на английски: western, буквално — западен) е жанр в изкуството, характерен предимно за САЩ, включващ кинематография, телевизия, литература, живопис и други изобразителни изкуства.

Действието в уестърните се развива основно през втората половина на XIX век, предимно в "Дивия Запад" (западните щати на САЩ), както и на териториите на западна Канада, Мексико и дори Австралия.

Върхът на разцвета на този жанр е през 50-те години на XX век. След това постепенно замира. Уестърнът пресъздава началото на „Американската мечта“.

Дефиниция[редактиране | edit source]

Долината на паметниците“, Юта, САЩ. Място около което са направени огромен брой американски уестърни.

Местодействие - уестърните се развиват предимно в западните щати (Айдахо, Аляска, Аризона, Уайоминг, Калифорния, Колорадо, Монтана, Ню Мексико, Невада, Орегон, Юта).

Време на действие — периода е приблизително от 1860 година до края на Индианските войни (около 1890 година). Някои уестерни използват темата за Войната между Севера и Юга. Границите на жанра също така се разширяват, за да включат Битката при Аламо (1836) и Мексиканската революция (края на 20-те години на ХХ-век).

В добавка, уестърните са приспособени към други исторически събития и географски територии, включващи Аржентина, Австралия, Бразилия, Русия.

Важна характеристика на уестърна е сблъсъка на примитивния начин на живот с новаторския способ. Часто този конфликт се демонстрира чрез символични сблъсъци на характери. В уестърните от ранния исторически периода — това обичайно е борба на индианци с „бели“ заселници и американската кавалерия.

Образ[редактиране | edit source]

Един от символите на жанра - американският актьор Джон Уейн

Популярните филми-уестърни фокусират върху живота на героя самотник и скитник, обичайно каубой или стрелец (gunslinger). Героя притежава всички атрибути, съответстващи на историческият период — каубойска шапка, кърпа срещу прах, шпори, оръжие — револвер или пушка, седло — но не задължително кон.

Верния кон може сам по себе си да бъде отделен персонаж в сюжета на уестърните.

Класическите теми[редактиране | edit source]

Филмите от този жанр часто изобразяват безлюдни територии и пространства, тяхното заселване и подчиненяване на природата в името на цивилизацията. Често описват общество, организирано на основа „кодекса на честта“, както и в защита на закона.

Литературен предшественик[редактиране | edit source]

В някои случаи персонажите могат да бъдат възприемани като литературни потомци на средновековните странстващи рицари, които са в основата на развитието на приключенския жанр в литературата. Като каубоите и стрелците в Дивия Запад странстващият рицар в европейската литература от ранния период пътешествал със своя кон от град на град, сражавал се със злодеи, опирайки се не на развити социални механизми, а на своя собствен „кодекс на честта“.

Както и странстващите рицари, така и в уестърните главните герои често рискуват себе си заради някоя красива дама в беда.

Технологии[редактиране | edit source]

Технологиите присъстват под формата на:

Тези изобретения символизират неизбежния край и колонизирането на новите територии. В някои по-късни уестърни е използват автомобили и самолети.

Важна роля в сюжета на филмите играят оръжията. В уестърните се използват предимно пушки „Уинчестър“ и револвери „Колт“, но се срещат и други видове. Понякога се използват и оръдия, предимно при сцени с атаки на фортове и др.

Улица на типичен град в Дивият Запад, пресъздадено във филмовото студио „Old Tucson Studios“, разположено до град Тюсон, Аризона, САЩ. В това студио са снимани хитови ленти като: „Тумбстоун“ (1993), „Ел Дорадо“ (1967), „Бърз или мъртъв“ (1995), „Омбре“ (1967), „Счупена стрела“ (1950) и много други

Пейзаж и обкръжение[редактиране | edit source]

В уестърните често се демонстрира суровата природа на Дивия Запад. Действията често протичат в ландшафт-пустинни местности (Долината на смъртта) и други местностти в Калифорния, Юта, Аризона и Ню Мексико. Типичен антураж са изолирани фортове, ранчо и ферми, малки погранични градчета (където разбира се има „салон“, шерифска служба, банка, малък магазин, конюшна и затвор), дълбоки каньони и сцени, представящи необятната прерия.

Основно място в което се развиват действията в уестърните са салоните. Това е място където има алкохол, проститутки, музика и е място в което се играят карти (Покер и Блекджек). В салоните се случват най-вече разпри, юмручни сбивания (придружени с удряне по главата на противника със стол или бутилка) и стрелба.

В други, предаващи времето от по-късните години на XIX век има църква, училище, дори болница (сериала - "Доктор Куин Лечителката").

В повечето филми на тази тематика, човешкият живот няма никаква стойност а отношението към „червенокожите“ е или крайно жестоко (дори със сцени с масови убийства) или силно приятелство между „бледолик“ и „червенокож“ (предимно в европейски пректи, екранизации по романа на Карл Май - Винету и др).

Често в уестърните има „чернокожи“ персонажи.

Уестърна в литературата[редактиране | edit source]

Американската приключенска литература от XIX и началото на ХХ век, се основава предимно на колонизирането на Запада. В този жанр творят много известни писатели.

Уестърн в киното[редактиране | edit source]

Киноуестърните са един от жанровите разновидности на приключенческия филм. Това е чисто американско явление, визитна картичка на американското кино. Каубойските филми в Холивуд започват да се снимат още през 1898 година.

Ранните уестърни се снимали в студия, но когато става възможно да се снима на открито, започват да се снимат пейзажи и други гледни точки на природата на щатите Ню Мексико, Уайоминг, Аризона, Юта, Невада, Монтана, Канзас и др., превръщайки природните забележителности не просто фон а „главен герой“ от филмите.

Основи на жанра[редактиране | edit source]

Керван с мормони-заселници, щата Юта, лятото на 1847 година

Място на действие — обичайно Североамериканският Див Запад.

Сюжета на филмите от този жанр предимно е свързан с колонизацията на вътрешната и западната част на континента от колонизатори, идващи от източното крайбрежие на САЩ (например: „Как бе завладян Запада“ (1962 с Дж. Форд и Дж. Маршал). Каубоите и срелците играят важна роля в тези филми. Често те се борят с индианците, чийто персонажи са представяни като жестоки злодеи в ранните уестърни. По-късно в така наречените „ревизионистки уестърни“, дават на аборигените много по-приятен облик. Друга разпространена тема са приключенията и търсенето на злато и нефт (напр. „Златото на Маккена“ с Грегъри Пек и Омар Шариф), а също така филми, представящи сблъсъка на групи бандити, тероризиращи безащитното население и хора на честта (напр. „Великолепната седморка“ с уастието на Стив Маккуин, Чарлз Бронсън, Джеймс Кобърн и др.).

Персонажи[редактиране | edit source]

Каубой в пълна екипировка, фотография от 1887 година.
  • Преселници, пътуващи от изток на запад в кервани с фургони (задължително закрити), почти винаги са нападани или от бандити или от индианци. Понякога са нападани от бандити, облечени като индианци. При атака, понякога правят кръгова отбрана с фургоните.
  • Невъзмутимият шериф
  • Независим ловец на глави
  • Опитен трапер
  • Ловък каубой
  • Кръвожаден индианец, вожд, антагонист на главният персонаж
  • Индиански шаман (често отрицателен герой)
  • Благороден индианец, понякога помощник и спътник на главният герой
  • Скаут индианец (разузнавач и следотърсач)
  • Коварни бандити, обичайно многобройни
  • Професионални комарджии
  • Чиста и невинна главна героиня
  • Палава жена, често певица
  • Девойки от увеселителните заведения
  • Машинист, кондуктор и друг персонал на железницата

Важен момент в уестърна е скоростта, преследванията с коне, впрягове, преследване на железопътни композиции, спускания с канута по буйни реки и др. Също така главен момент са дуелите с пистолети, обикновено разиграван „очи в очи“, като стрелбата се осъществява почти задължително с пистолети „от бедро“.

Класически уестърн[редактиране | edit source]

Началото на класическите уестърни може да се отнесе към 1903 година, когато е заснет немият филм Големият Влаков Обир (на английски език - The Great Train Robbery), на режисьора Едуин Портър и с Брончо Били Андерсън в главната роля.

Популярността на филма прави от Андерсън първия каубой-кинозвезда. По-късно той се снима в още няколко късометражни продукции.

Историята на уестърна е много богата и обединява в себе си много жанрове: приключение, екшън, драма, романтика, комедия, ужаси, трагедия и дори фантастика. Някои режисьори дори смесват фантастика и уестърн, като например режисьора Робърт Земекис, който в последната част от своя хитов филм Завръщане в бъдещето III, „праща“ главните герои (Майкъл Джей Фокс и Кристофър Лойд) през времето в годините на XIX век.

Златният век на този вид кинематографичен жанр са свързани с продукциите на двама имените режисьори - Джон Форд (чийто любим актьор е Джон Уейн) и Хауърд Хокс.

Спагети уестърн[редактиране | edit source]

През 1960-те и 1970-те години възраждането на жанра съвпада с възникването на така наречените „спагети-уестърн“. Болшинството от тях са ниско бюджетни продукции, заснимани на открито (напр. в някоя испанска пустиня), която прилича на ландшафта в западните щати. Този вид продукция залага на много повече екшън и насилие, отколкото холивудските продукции.

Въпреки ниския бюджет, някои от тези продукции се получават много добре. Сред тези режисьори се откроява един - Серджо Леоне. Неговите филми се отличават с добра режисьорска и операторска работа. Особено популярен става "Имало едно време на Запад".

В такива филми се прославят имената на супер звезди като:

Истърн[редактиране | edit source]

Сниманите в Холивуд уестърни за кратко време стават много популярни и зад "желязната завеса", въпреки, че са пуснати по екраните години по-късно. В комунистическите страни даже се появява поджанр, наричан „червен уестърн“ или „истърн“ (eastern, от „east“ — изток). В тези филми индианците обикновено се изобразяват със симпатия, като подтиснати хора, борещи се за своето право на съществуване, в контраст с филмите от този период в Холивуд където са обрисувани като злодеи.

Често в ролите на представителите на индианската нация се снимат югославски или турски актьори, поради отсъствието на представители на това население в Европа. Особено популярен става Гойко Митич - югославски актьор с прекрасна физика и актьорски качества. Неговите герои са винаги благородни и изпълнени с доблест и смелост индиански вождове (Оцеола, Винету). Той толкова става популярен, че при посещението му в САЩ е обявен за вожд от индианско племе. Американския актьор и певец Дийн Рийд, който емигрира от САЩ в ГДР, също участва в няколко уестърна. Друг известен актьор, въплътил се в ролята на героя на Карл Май - Винету, е френският актьор Пиер Брис.

В тогавашната ГДР хората харесват индианските филми, което кара студията за игрални филми „DEFA“, да заложи основно на тях в определен период от време. Такива продукции се снимат най-вече в ГДР (студио „DEFA“), Югославия (студио „Авала“) и др.

Български опити[редактиране | edit source]

Български режисьори са опитвали да въвлекат и нашата страна в този жанр. В няколко филма режисьори като Вили Цанков и Пламен Масларов опитват да наложат стила в свои ленти, като филмите „Буна“ (1975) и „Съдията“ (1987). Сред българските актьори, като типаж на уестърна се откроява актьора Джоко Росич.

Contemporary-уестърни[редактиране | edit source]

„Contemporary Westerns“, както следва да се нарича, са филми, чието действие протича в съвременна Америка, но там също се използват мотиви и теми от Дивия Запад (антигерой, открити ландшафти, дуели, преследвания, обири). По-голямата част от тези филми се развиват в същото географско място- западните щати.

В това число влизат такива филми като „Донесете ми главата на Алфредо Гарсиа“ на Сам Пекинпа (1974), „Самотната звезда“ на Джон Сейлес (1996), „Едно време в Мексико“ на Робърт Родригес (2003), „Три могили“ на Томи Лий Джоунс, „Don't Come Knocking“ на Вим Вендърс (2005).

Писатели[редактиране | edit source]

Класици на жанра[редактиране | edit source]