Долина на смъртта (национален парк)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Долина на смъртта
ZabriskiePoint amk.jpg
Забриски пойнт
Информация
Долина на смъртта (национален парк) (САЩ)
Green 008000 pog.svg
Местоположение Калифорния и част от Невада
Най-близък град Шошон
Данни
Площ 13 628 km2
Създаден 31 октомври 1994
Посетители 897 928
Уеб сайт http://www.nps.gov/deva
Долина на смъртта в Общомедия

Националният парк Долината на смъртта (на английски Death Valley National Park) е национален парк в Съединените щати, в който се намира и едноименната долина. Освен нея, паркът включва долините Салин и Панаминт, както и няколко планински вериги. Разположен е в източната част на централна Калифорния, на изток от планинската верига Сиера Невада. Въпреки високите температури и ниската влажност, паркът е обитаван от множество пустинни растения и животни.

История[редактиране | edit source]

Най-вероятно така е изглеждала Долината на смъртта преди 22 000 години

Индиански племена са живели по тези места преди 10 000 години. Тогава все още са съществували двете големи езера: Менли и Панаминт. Преди около 3000 години езерата пресъхват и индианците саратога, които населяват района по това време, най-вероятно са живели при доста сух и горещ климат. След тях идват няколко други индиански племена, които оставят странни рисунки и различни видове сечива.

Златната треска (The California Gold Rush) довежда първите европейци през 1849 г. Те дават името на долината поради тежките и трудни условия за оцеляване.

Първите полезни изкопаеми, добивани в района, са боракс и талк. Промишленото им добиване започва около 1881 година за производството на сапун и други материали. По-късно в района започва да се добива мед, злато, олово и сребро, но поради тежките условия на работа и малките залежи, повечето мини биват изоставени.

Първите документирани туристи в райони са от 1920 година и са приютени в палатки. През 1927 година е построен курортът Крийк Ин (Creek Inn and resort), който използва водата на извора Фърнас Крийк (Furnace Creek).

Президентът Хърбърт Хувър обявява околността (8 000 km²) около Долината на смъртта за национален монумент на 11 февруари 1933 година. През 30-те и 40-те години на 20-ти век 12 компании работят по построяване на пътища, телефонни линии, водни канали, общо 76 постройки, места за пикник, тоалетни и дори малко летище. През 1976 година е подписан акт, с който се забранява строежът на мини и добиването на полезни изкопаеми. През 1980 г. те са разрешени отново, но в ограничени райони при много строги екологични стандарти и работата им е следена отблизо. През 2003 г. работеща е останала само една мина за боракс.

През 1984 г. Долината на смъртта става биосферен резерват, който на 31 октомври 1994 г. е обявен за национален парк. Най-големият град в непосредствена близост е Лас Вегас, чието население от 1985 до 1995 г. нараства от 550 700 на 1 1388 00.

Геология[редактиране | edit source]

В зелено са отбелязани границите на днешната Долина на смъртта

Долината на смъртта се е формирала вследствие на четири периода на силна вулканична дейност, четири периода на седиментация, няколко големи тектонични деформации и ефекта от два ледникови периода. Датирането на скалите в района дава възраст от 1700 милиона години, по време на еона протерозой. Те са подложени непрекъснато на високи температури, налягания и ерозия. В различните части скалите са от различен материал вследствие на наносите - засъхнала кал, доломит, карбонати. Най-младите скали са формирани от базалтова лава.

Преди милиони години на това място е имало солено море, което постепенно се е изпарило. Преди около 550 милиона години се формира платформа от отложени карбонати, подобна на тази в днешните Бахамски острови. Процесът продължава в следващите 300 милиона години по време на палеозойската ера и образува дебел шест километра слой.

От началото до средата на мезозоя западната част на северноамериканския континент се сблъсква с океанската плоча под Тихия океан, което води до свлачища в някои райони и издигане в други. В резултат на това след силна вулканична дейност се формира планинската верига и бреговата ивица е изместена на 300 km на запад. Интересен факт е, че в района не могат да се намерят скали, образувани през юрския период.

Ледниковите периоди започват преди около 2 милиона години. Ледниците, които се образуват в близката планина Сиера Невада след топенето си образуват няколко езера в долината Панаминт. Допреди около 10 500 година една голяма част от дъното на Долината на смъртта е било покрито от голямо езеро, което геолозите наричат Менли и което постепенно започва да пресъхва. Това място е най-ниската точка на САЩ.

Климат[редактиране | edit source]

Знакът за нивото на морския басейн Бедуотър, най-ниската точка в САЩ и Северна Америка, 85 метра под морското равнище

В Долината на смъртта е измерена най-високата температура в САЩ и втората в света - 56,7 °C в Грийнленд Ранч (сега Фърнъс Крийк) на 10 юли 1913 г. Поради липсата на вода Долината на смъртта е едно от най-сухите и топли места в света. Температури от порядъка на 50°C са нещо обикновено през лятото, докато зимните падат под 0 °C. Юли е най-горещият месец, а декември- най-студеният. Най-ниската измерена температура е -10 °C.

Средните годишни валежи варират от 48 mm в районите, които са под морското равнище, до 380 mm във високите планини, заобикалящи долината. Когато пада дъжд, той обикновено е съпроводен със силни бури, които предизвикват наводнения.

Туризъм - най-интересните места за посещение[редактиране | edit source]

Бадуотър[редактиране | edit source]

Бадуотър, видими са шестоъгълни образувания с диаметър 2-2,5 метра, които се формират, когато водата от дъждовете се изпарява и кристалите на солта се образуват отново

Пресъхналият басейн Бадуотър (в превод Лоша вода) в Долината на смъртта е на 86 метра под морското равнище, което го прави най-ниската точка в САЩ и Северна Америка, и втората в Западното полукълбо след Лагуна дел Карбон в Аржентина. Последната е на 105 метра под морското равнище.

Бадуотър е равнинна област с отлагания от чиста сол, която отдалече изглежда като паднал сняг. Формирана е преди 2000 - 3000 години, когато езерото, намиращо се на това място, е пресъхнало. Когато падат дъждове, басейнът се пълни с вода, но тя не се задържа дълго поради силното изпарение. Част от солта се разтваря във водата и след изпарението формира нови кристали, които блестят при отражение на светлината от слънцето.

Пясъчни дюни[редактиране | edit source]

Дюни в Долината на смъртта

В Долината на смъртта има пясъчни дюни на няколко места. Най-известните от тях са "Пясъчни дюни Мескит" (Mesquite Sand Dunes). Мескит е дърво, което вирее в Северна Америка и се използва за добив на каучук. Дюните се намират в северната част на долината и са заобиколени с планини от всички страни. Били са използвани многократно за снимане на филми с пустинни сцени, включително в "Междузвездни войни" (Star Wars). Най-голямата дюна се нарича Звездна (Star Dune) и е относително стабилна и не мени мястото си. Дълбочината на пясъка е 40-43 метра. Тя има форма на морска звезда, откъдето идва името ù. Дълбочината на други дюни обаче достига до 183-213 метра.

Забриски пойнт[редактиране | edit source]

Забриски пойнт на свечеряване

Името Забриски пойнт идва от името на Кристиян Забриски (Christian Brevoort Zabriskie), който в началото на 20-ти век е вицепрезидент на компанията "Пасифик Кост Боракс" (Pacific Coast Borax), която добива и транспортира боракс в района. За целта той използва товарни вагони, теглени от 20 мулета . Мястото става много популярно и от филма "Забриски пойнт" (1970) на Микеланджело Антониони. Преди милиони години тук е имало огромно езеро. Тази част от долината е напълно лишена от растителност и благодарение на ерозията формира причудливи форми в различни цветове. Приличащите на планини формации са всъщност смесица от риолит, чакъл и тиня, следствие на горещите извори и вулкничната активност.

Дяволското игрище за голф[редактиране | edit source]

Дяволското игрище за голф

Дяволското игрище за голф е част от долината, съставена от солена тиня, засъхнала така, че формира остри ръбове и хората са мислели, че само дяволът може да харесва това място, откъдето и името.

Преди около 3000-4000 години, когато климатът е все още влажен, Долината на смъртта е била покрита с около 10 метра вода, след това времето се затопля, дъждовете стават все по-голяма рядкост и езерата започват да пресъхват. Много минерали се разтварят във водата и тяхната конценрация се увеличава с увеличаване на изпаряването на водата. Само на места остават солени локви, примесени с кал, солта (NaCl) започва да кристализира и покрива дъното на долината с 1-2 метра дебел слой солена тиня.

За разлика от Бедуотър, Дяволското игрище за голф е на по-високо надморско ниво и при кристализирането на солта се получават миниатюрни остри връхчета. Капилярният ефект е този, който спомага водата да се издигне и след като се изпари, като оставя тези фантастични форми от сол. Неравните остри върхове растат с около 2 cm всеки 35 години. Вятърът и редките дъждове заедно непрекъснато променят тези форми.

Кратерът Ubehebe[редактиране | edit source]

Кратерът Ubehebe

Кратерът Ubehebe е голям вулканичен кратер, разположен близо до северния връх на планината Котънууд (the Cottonwood Mountains). Той е широк 1 километър, дълбок между 150 и 237 метра и възрастта му е около 4000-7000 години.

Ubehebe се произнася Ю-бий-хий-бий и на местен индиански език означава "голяма кошница в камъка". Кратерът се е формирал вследствие на вулканична дейност, когато магмата се е надигнала в близост до повърхността и е изпарила водата. Последвалата като резултат от парата експлозия се нарича хидровулканична. Ubehebe е последният и най-големият кратер в околността вследствие на такава експлозия. След експлозията прах и пепел покриват хълмовете наоколо, като слоят е от 4 до 6 метра. Днес ерозията разкрива тези слоеве от пепел. Пътечка води от паркинга до дъното на кратера. В местността има силни ветрове, които достигат 80 km/h.

Въглените пещи[редактиране | edit source]

Въгленните пещи

Въглените пещи са построени през 1867 година и използвани за добиване на въглища от дърветата, които са били в близката околност. Използваният процес е бавно горене при ниска концентрация на кислород. След като е произведено, това гориво е транспортирано в мините и използвано при добиването на руда. Пещите са използвани само 3 години и след това изоставени. Индианците навахо от Аризона ги реставрират през 1971 г.

Мозаечният каньон[редактиране | edit source]

Мозаячният каньон

Мозаечният каньон е разположен в северозападната част на планинската верига. Името му произлиза от седимент, получен от скалата брекча и блокове от доломит. Входът на каньона изглежда съвсем обикновен, но само след 200 метра се стеснява значително, става дълбок и се врязва в планината Тъки. Стените на каньона са гладки и изглеждат като полиран мрамор. По време на палеозойската ера районът е бил покрит с огромно море. Водата, която е минавала оттук преди милиони години, е създала този каньон, приличащ по-скоро на пролом. Процесът, който го е формирал, се нарича "рязане и запълване". При проливни дъждове благодарение на ерозията скални отпадъци са депозирани в основата на каньона и образуват стъпаловидно дъно.

Пистовият плаж[редактиране | edit source]

Death-Valley-Recetrack.jpg

Пистов плаж се нарича една равнинна област в Долината на смъртта, върху която няколко дузини камъни се придвижват сами по мистериозен начин върху пясъка, оставяйки следи върху него. Понякога тези следи представляват идеална права линия, а понякога са лъкатушещи. Интересното е, че на никого досега не се е отдало да наблюдава или фотографира това преместване, въпреки че феноменът е забелязан преди повече от век. Теглото на някои от камъните достига 300 kg. Една от теориите за това явление посочва като причина за преместването дъждовете, които правят пясъка хлъзгав, и след това силни ветрове успяват с по-малко сила да променят позицията им. Друга теория е, че е възможно да е свързано с магнитното поле и минераложкия състав на камъните.

Соленото езеро и връх Данте[редактиране | edit source]

Отпечатъци от стъпки на Соленото езеро
Гледка от връх Данте
От връх Данте се разкрива гледка към централната част на Долината на смъртта. Той е висок 1700 метра. От него може да се види и връх Телескоп (Telescope Peak) който е висок 3455 m. Връх Данте е част от Черната планина (Black Mountains). Соленото езеро (Salt Creek) в по-голямата си част е пресъхнало и покрито с искряща сол.

Флора и фауна[редактиране | edit source]

Койот

Въпреки че Долината на смъртта е едно от най-горещите, най-сухите и с трудни терени места, то е дом на 1040 вида растения, като 23 от тях са специфични за района и не се срещат никъде другаде по света. Съществуването и оцеляването на тези видове се дължи на особеностите на геологическото развитие и на адаптацията им към суровия климат. В по-ниските места основната растителност са дивите цветя и кактусите. През пролетта тези цветя покриват склоновете в ярки цветове и привличат туристи с прелестната гледка. В по-високите части могат да се видят хвойново дърво, махагоново дърво и дори някои видове бор. От животинските видове най-разпространени за койотите, няколко вида гущери, змии, нощни гризачи, птици и дългороги овце.

Но може би най-малко очакваното животно тук е рибата. Тя може да се види в Соленото езеро (Salt Creek) и Саратога спрингс (Saratoga Springs). Представлява миниатюрни killfish и pupfish (Cyprinodon macularis, достигащи 2,5 cm дължина. Те са единствените оцелели свидетели на времето, когато Долината на смъртта е била голямо езеро.

Външни препратки[редактиране | edit source]