Зайон (национален парк)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Зайон
Zion 1 bg 110302.jpg
Информация
Зайон (национален парк) (САЩ)
Green 008000 pog.svg
Местоположение Юта, САЩ
Най-близък град Спрингдейл, Ордървил, и Седар Сити, Юта
Данни
Площ 579 km²
Създаден 19 ноември 1919
Посетители 2 567 350
Уеб сайт www.nps.gov/zion
Зайон в Общомедия

Националният парк Зайон (на английски: Zion National Park) се намира в югозападната част на щата Юта, САЩ. На древен иврит думата зайон означава светилище, храм. Става национален монумент през 1909 година, а на 19 ноември 1919 година получава статут на национален парк. Заема площ от 579 km² и един от най-посещаваните национални паркове със средно 2,5 милиона души на година. Каньонът е открит от мормоните през 1858 година, които стават и първите заселници.

История[редактиране | edit source]

Присъствието на хора в района датира отпреди 8 000 години. Това са индианци, които намират място за ловуване или събиране на растения и семена. По-късно различни групи от тях построяват постоянни селища наречени пуеблос (pueblos). От този период са намерени плетени кошници, сандали и ножове направени от камък.

Историческият период започва към края на XVIII-ти век, когато се появяват първите европейци. Падрес Силвестре Велес, Ескаланте и Франсиско Атанасио Домингес минават от тук на 13 октомври 1776 година са първите бели хора, посетили каньона. През 1826 година е организирана експедиция с цел намиране на път за Калифорния. През 1850-те се появяват първите бели заселници. Те са мормони от Солт Лейк Сити и отглеждат крави, овце и коне, а също така и някои растителни храни. Каньонът е място за фермерска дейност до 1909 година, когато е обявен за национален монумент.

Първите туристически автобуси, 1929 година.

През 1904 година се появява изложба на кратини от Зайон. През 1905 година тя е последвана от обширна статия. Всичко това води до решението на президента Уилям Тафт да обяви Зайон за национален монумент на 31 юли 1909 година. Конгресът на САЩ добавя още земи към него и на 19 ноември 1919 година го обявява за национален парк. Пътуването дотам преди тази дата е трудно поради отдалечеността му, липсата на място за преспиване и павирани пътища. Постепенно с построяване на туристическата хижа и железопътни и автомобилни пътища паркът получава широка популярност.

Първият туристически център за посетители е построен през 1950-те и реконструиран през 2000. Захранва се със слънчева енергия. От април до октомври пътят във вътрешността на парка е забранен за частни автомобили и превозването става с автобуси с цел да не се нарушава спокойствието и тишината в парка. На 12 април 1995 година поройни дъждове и свлачища блокират реката. За 2 часа тя успява да издълбае около 190 метра от единственият път, осигуряващ изход от парка. 450 туристи и работници са изолирани в продължение на 24 часа. През 1996 година е построенен нов път, който да замести временния. Паркът е достъпен през цялата година, но през зимата снеговалежи могат да затворят някои пътища и може да има изискване за вериги на колите.

География и геология[редактиране | edit source]

Националният парк Зайон се намира в югозападната част на Юта, и на място където се пресичат 3 големи географски района: пустинята Мохаве, платото Колорадо и Големият басейн. Най-високата точка в парка е Хорс ранч Маунтейн (Horse Ranch Mountain) (2660 m), най-ниската точка е при Коъл Питс Уош (Coal Pits Wash) (1500 m). В района тече Върджийн ривър (Virgin River, Девствената река), която се влива в езерото Мийд.

Геологията на Зайон включва девет известни формации, ясно изразени и очертани, които са натрупани следствие на 150 милиона години история, предимно от мезозойската ера. Седиментите са отложени от топли плитки морета, бързеи, езера и пустини. Издигането на платото Колорадо излага тези формации на ерозия от реки и потоци. Доста по-късно, лава покрива някои райони на Зайон. Най-старите формации са изложени по крайбрежието на Върджийн ривър, а най-старите в областта на каньона Колоб (Kolob Canyons).

Геоложки формации
Dakota Sandstone.jpg Дакота (Dakota)
най-добре може да се види на Хорс Ранч Маунтейн, представлява основно пясъчници, богати на фосили, образувани по време на креда.
Carmel Formation.jpg Кармел (Carmel)
след пресъхване на плитките топли морета се образуват наноси и се наслагат седименти, понякога по няколко метра. Това става по време на триас.
Temple Cap Formation atop Navajo Sandstone.jpg Темпъл-кап (Temple-Cap)
формациите са по време от средата на юра, червеният цвят се дължи на железния окис, който се разтваря в глината и тинята, която по-късно засъхва.
Navajo Sandstone seen from Hidden Canyon Trail.jpg Навахо (Navajo)
Основните съставки на тази формация са калциевия карбонат и железния окис. Те се образуват по време на юра, когато климатът става сух и горещ.
Keyenta Formation in Kolob Canyons.jpeg Кейента (Kayenta)
това са основно пясъчници формирани в ранна юра.
Moenave Formation.jpeg Монави (Moenave)
образувани в ранна юра, тези формации имат ръждиво-кафяв цвят, в тях са намерени фосили на риби, свидетелство за наличие на реки и езера.
Chinle Formation near Springdale, Utah.jpeg Чинли (Chinle)
тези скали са богати на минерали - магнезиев окис, кварц, меден сулфат и други, от това време са запазени вкаменени дървета и фосили на земноводни.
Moenkopi Formation.jpeg Монкопи (Moenkopi) състои се от глинеста лиска и пясъчници, формирани по време на триас.
Hurricane Cliffs1.jpeg Кейбаб (Kaibab)
основно кремък, това е същата формация, от която е образуван и Гранд каньон

Климат[редактиране | edit source]

Скалният комплекс „Тримата патриарси“ е изграден от пясъчници Навахо

Времето през пролетта е променливо, с бури, като влажните дни са много по-често от сухите и слънчевите. Най-дъждовният месец е март. Цветята цъфтят от април до юни. През лятото е горещо (95 °F to 110 °F; 35 °C to 43 °C), но през нощта температурите падат (65 °F to 70 °F; 18 °C to 21 °C). Следобедни бури с дъждове са често явление от юли до септември. Понякога те водят до наводнения. Зимата е сравнително мека. Възможни са обилни снеговалежи и заледяване на пътищата. Най-високите температури през зимата са около 60 °F (16 °C), като през нощта са от 20 °F (−7 °C) to 40 °F (4 °C).

Флора и фауна[редактиране | edit source]

Паркът е с богата и разнообазна топография, видове почви и климат. Условията варират от високопланински до пустинни. Има високи плата, гори, пустини и каньони. Открити са 291 вида птици, 78 вида бозайници и 44 вида влечуги и земноводни. В парка се намират и около 900 вида растения.

Орнитологично важно място[редактиране | edit source]

През 2007 г. БърдЛайф Интернешънъл обявява 599 km² от парка и околностите му за Орнитологично важно място, заради световнозастрашените калифорнийски кондор и петниста улулица.[1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. BirdLife International (2010). Important Bird Areas factsheet: Zion National Park. Свалено от http://www.birdlife.org на 31/12/2010

Външни препратки[редактиране | edit source]