Педро Фернандес де Кирос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Педро Фернандес де Кирос
испански мореплавател
Педро Фернандес де Кирос 
Роден: 1565
Евора, Португалия
Починал: 1614
Панама, Панама

Пѐдро Ферна̀ндес де Киро̀с (на испански Pedro Fernández de Quirós) е испански мореплавател, роден през 1565 г. в Португалия.

Участие в експедицията на Менданя де Нейра 1595-1596[редактиране | edit source]

През 1595, вече 30-годишен се отправя към Перу, където получава мястото на капитан и главен кормчия във втората експедиция на известния със своите открития испанец Алаваро де Менданя и Нейра.

На 21 юли 1595 мореплавателите откриват на разстояние приблизително 4200  км. от Лима остров, който кръщават Магдалена (Фату Хива). Групата от четири острова, в състава на която влиза и Магдалена, е наречена Лас Маркесас де Мендоса (Маркизки острови). На това място европейци за първи път опитват плода на хлебното дърво.

След новооткритите острови експедицията се отправя на запад – северозапад. За лош късмет, минават покрай остров Тинакула точно в момента на изригване на местния вулкан. Изригването е толкова силно, че бързо обгръща моряците с прах и тъмнина. В непрогледния мрак експедицията загубва кораба „Алмиранта”, съдбата на който така и не става известна. Едва през нашия век може би тя се изяснява, когато на североизточния бряг на Австралия са открити испански монети и оръжие. Възможно е те да са били на „Алмиранта”, а екипажът да е загинал на брега.

Останалите три кораба достигат до островите Санта Крус, обявяват ги за испански владения и основават селище на остров Ндени. Тъй като на островите е почти невъзможно да се осигури препитание, екипажът иска незабавно връщане в родината. Подписите на съставената петиция са поставени в кръг, за да не се разбере кой пръв е поставил своя. В отговор на петицията Менданя убива началника на отряда, когото заподозира в измяна. Последвал бунт, който бързо е потушен. Избухналата сред моряците в селището епидемия е нов удар за експедицията. Скоро самият Менданя се разболява и умира (18 октомври 1595), а ръководството е прехвърлено на Кирос. Изнервени испанците убиват вожда на туземците, с което допълнително утежняват своето положение. За да отмъстят за убийството и в желанието си да изгонят чуждоземците, иначе миролюбивите туземци се вдигат на въстание. През ноември 1595 Кирос събира хората си и решава да отплава за Манила. Чумата вече е отнасла 47 човека от екипажа, а като капак на техните беди една нощ изчезва и вторият им кораб. На 3 януари 1596 останалите два кораба преминават покрай Разбойническия остров, а на 10 февруари остатъкът от експедицията (около 200 души загиват) достига до Филипините. След две години и половина Кирос по пътя през Тихия океан, открит от Урданета, довежда на 11 декември 1598 двата уцелели кораба в Акапулко.

Второ плаване в Тихия океан[редактиране | edit source]

Подготовка на плаването 1599-1605[редактиране | edit source]

След завръщането си през 1599 в Лима Кирос засипва с молби за организиране на нова експедиция в Южното море вицекралят на Перу Лиус де Веласко . Настойчивостта му произтича от убеждението, че в тези ширини съществува огромен материк. За да убеди вицекраля и търсейки подкрепа, Кирос на свои разноски се отправя за Испания. През февруари 1600 пристига в град Сан Лукаре, посещава Севиля и Мадрид. Хладният прием го принуждава да се отправи към Рим с надеждата, че главата на католическата църква ще подкрепи неговия проект. Испанският консул в Рим – херцог Сеса, лобира в негова полза и убеждава папата в нуждата от една нова експедиция в южните морета. Папата написва писмо до испанския крал Филип III, в което подчертава, че заради славата на Светата Църква е желателно такава експедиция да бъде осъществена. С това писмо Кирос напуска Рим и през юни 1602 се прибира в Испания. От "Съвета по въпросите на Индия" - ведомство, на което са подчинени всички задморски владения на Испания, към плана на Кирос се отнасят повече от сдържано. За негово щастие помощ му оказват влиятелни чиновници,поддържащи проекта и свързани с Рим. През месец април 1603 крал Филип III подписва указ за сформиране на флотилия, която под командването на Кирос да се отправи от Перу по посока на Южния материк.

С кралския указ в походната си чанта Кирос се отправя към Новия Свят с твърдата надежда, че след година флотилията ще напусне пристанищета на Каляо. В Карибско море обаче, корабът, на който плава, потъва и осем месеца Кирос очаква попътен кораб на венецуелския бряг да го закара до Панама. След пристигането си в Панама, тамошният губернатор му оказва поддръжка и всичко върви отлично, като след няколко дни Кирос ще отплава за Каляо. Един ден преди отплаването му отива на религиозно празненство, но сградата, в която се провежда службата, внезапно се срутва и десет седмици Кирос се намира в болница между живота и смъртта.

Едва на 6 март 1605 Кирос успява най-накрая да се добере до Каляо и да започне осъществяването на своята мечта. Сутринта на другия ден е приет на аудиенция при вицекраля на Перу, който веднага се разпорежда да се пръстъпи към оборудване на флотилия и скоро в Каляо започва усилена дейност. Флотилията му включва три кораба: "Капитана", "Алмиранта" и малкия съд "Трима влъхви", с които се отправя на последната испанска експедиция в търсене на митичната южна земя – Австралия (лат. Terra australis incognita, буквално – невидима южна земя) в Тихи океан. Корабите са оборудвани много добре, но екипажът е събран от "кол и въже". Испанските власти, "подбирайки кадрите", се стремят преди всичко към това, че кормчиите и капитаните да доносничат един друг и да снабдяват своите сюзерени с негласна информация. За помощник-капитан на "Капитана" е назначен Диего Прадо и Товар, който люто ненавижда своя началник, за главен кормчия заядличеца и хулиган – Хуан Очоа де Билбао, а за капитан на "Алмиранта" – Луис Ваес де Торес, великолепен моряк, но върл противник на Кирос. Във флотилията са привлечени 300 моряци и войници и 10 монаси. На борда са натоварени множество продоволствия, различен селскостопански инвентар, домашни животни и множество дребни подаръци за обмен с островитяните.

Разпоредбите, които издава Кирос веднага възбуждат недоволството на екипажа. Той изхвърля зад борда всички игрални зарове и прочита заповед, в която се забранява на войниците и моряците да пият вино, да не богохулстват и в никакъв случай да не притесняват, обиждат и грабят туземците при слизането им на откритите острови.

Експедиция в Тихия океан 1605-1606[редактиране | edit source]

На 21 декември 1605 г. флотилията отплава от Каляо. По първоначални инструкции Кирос трябва да плава на югозапад до 30° ю.ш. и ако дотогава не срещне земя, да завие на северозапад, да достигне до 10° ю.ш. и да завие на запад към о-вите Санта Крус.

На 26 януари 1606 г. експедицията открива атола Дюси (0,7 км2, 24°41′ ю. ш. 124°47′ з. д. / 24.683333° ю. ш. 124.783333° з. д.), а на 29 януари – остров Хендерсън (37,3 км2, 24°21′ ю. ш. 128°19′ з. д. / 24.35° ю. ш. 128.316667° з. д.).

Корабите продължават на запад и до 19 февруари 1606 г. в архипелага Туамоту испанците откриват о-вите Актеон (21°20′ ю. ш. 136°33′ з. д. / 21.333333° ю. ш. 136.55° з. д., включващи островчетата Ваханга, Матуреивавао, Тенараро и Тенарунга, с обща площ 9,2 км2) и атолите Марутеа Южен (7 февруари, 2,8 км2, 21°20′ ю. ш. 136°33′ з. д. / 21.333333° ю. ш. 136.55° з. д., Аману (12 февруари, 9,6 км2, 17°48′ ю. ш. 140°46′ з. д. / 17.8° ю. ш. 140.766667° з. д. Ненгоненго (средата на февруари, 9 км2, 18°46′ ю. ш. 141°48′ з. д. / 18.766667° ю. ш. 141.8° з. д.), Рекарека (13 февруари, 1,6 км2, 16°50′ ю. ш. 141°55′ з. д. / 16.833333° ю. ш. 141.916667° з. д., Херехеретуе (4 км2, 19°52′ ю. ш. 144°58′ з. д. / 19.866667° ю. ш. 144.966667° з. д., Анаа (17 февруари, 38 км2, 17°23′ ю. ш. 145°30′ з. д. / 17.383333° ю. ш. 145.5° з. д.), Ниау (20 км2, 16°10′ ю. ш. 146°22′ з. д. / 16.166667° ю. ш. 146.366667° з. д.), Макатеа (24 км2, 15°45′ ю. ш. 148°15′ з. д. / 15.75° ю. ш. 148.25° з. д.), Рароя (41 км2, 16°01′ ю. ш. 142°26′ з. д. / 16.016667° ю. ш. 142.433333° з. д.) и Такуме (5 км2, 15°48′ ю. ш. 142°12′ з. д. / 15.8° ю. ш. 142.2° з. д.).

На 21 февруари, на 9°58′ ю. ш. 150°13′ з. д. / 9.966667° ю. ш. 150.216667° з. д. Кирос вторично открива атола Каролайн, а на 1 март, в Северните Кукови о-ви открива остров Ракаханга (4,1 км2, 10°02′ ю. ш. 161°05′ з. д. / 10.033333° ю. ш. 161.083333° з. д.). Близо месец флотилията плава на запад, като моряците страдат от жажда и липса на топла храна поради недостиг на дърва за огрев, като на 20 март е открит необитаемият тогава остров Суейнс (11°03′ ю. ш. 171°05′ з. д. / 11.05° ю. ш. 171.083333° з. д.), северно от архипелага Самоа

Най-накрая, на 7 април се показват обитаемите о-ви Даф (9°52′ ю. ш. 167°11′ и. д. / 9.866667° ю. ш. 167.183333° и. д.) и остров Тикопия (21 април, 5 км2, 12°18′ ю. ш. 168°50′ и. д. / 12.3° ю. ш. 168.833333° и. д.) от о-вите Санта Крус. От 25 до 27 април са открити островите Урепарапара (39 км2, 13°32′ ю. ш. 167°20′ и. д. / 13.533333° ю. ш. 167.333333° и. д.), Вануа Лава (330 км2, 13°48′ ю. ш. 167°28′ и. д. / 13.8° ю. ш. 167.466667° и. д.), Гауа (330 км2, 14°16′ ю. ш. 167°31′ и. д. / 14.266667° ю. ш. 167.516667° и. д.), Мериг (0,5 км2, 14°19′ ю. ш. 167°48′ и. д. / 14.316667° ю. ш. 167.8° и. д.) и Мере Лава (15 км2, 14°27′ ю. ш. 168°04′ и. д. / 14.45° ю. ш. 168.066667° и. д.), всичките от о-вите Банкс.

На 30 април испанците откриват остров Маево (303 км2, 15°10′ ю. ш. 168°10′ и. д. / 15.166667° ю. ш. 168.166667° и. д.), а на следващия ден, на 15°16′ ю. ш. 166°55′ и. д. / 15.266667° ю. ш. 166.916667° и. д. – остров Еспириту Санто, най-големия (3 677 км2) в Новохебридските о-ви (о-вите Вануату), който предполага, че е част от легендарния Южен континент.

На "новия континент" Кирос тържествено основава първия християнски град – Нов Йерусалим. Оттук християнската вяра трябва да се разпространи сред черните жители на "континента". Пет седмици моряците прекрарват на острова, а в началото на шестата край брега остават само два кораба. По версията, изложена от самия Кирос, по време, когато се опитва да изследва бреговете на новооткрития "континент", буря го отнася в открития океан, поради което не може да се върне и заминава за Мексико. По другата, по-вероятна версия, Кирос тайно напуска своите другари и предателски ги изоставя, за да съобщи на целия християнски двят за великото откритие извършено от него и за да изпроси от испанското правителство права за управление на "Южния континент".

На обратния път, на 8 юли, в северната част на о-вите Гилбърт открива атола Бутаритари (3°09′ с. ш. 172°50′ и. д. / 3.15° с. ш. 172.833333° и. д.). На 23 декември 1606 г. експедицията се прибира в Акапулко без да загуби нито един човек (безпримерен случай в испанските морски експедиции), а на 9 декември следващата година се завръща в Мадрид.

Нови планове за експедиция 1607-1614[редактиране | edit source]

В следващите 2-3 години Кирос всячески се стреми да сформира нова експедиция до новооткритата Южната Земя на Светия дух. Пише хиляди писма с обяснения по адрес на всички висши учреждения в Испания, пише на краля и на папата, преминава през всички канцеларии на столицата. През 1608 "Съветът по работите Индия" излиза с решение такава да не бъде организирана. Мотивите са съвсем тривиални – мнението е, че новооткритите територии са вредни. Те отнемат от Испания хора във време, когато в страната с всяка година пада числеността на населението, а откривателите отварят нови пътища за враговете на краля. В края на 1609 Кирос се сдобива с малък успех. Филип III подписва указ до вицекраля на Перу (Хуан де Мендоса и Луна де Монтескларос), с който му заповядва да организира експедиция до Южния материк. През 1614 Кирос умира в Панама. Смъртта го избавя от последното му разочарование – вицекралят е получил от краля секретно предписание, за разлика от официалния указ, в никакъв случай да не се организира нова експедиция към "Южния континет".

Източници[редактиране | edit source]

Т. 3 Географические открытия и исследования нового времени (середина XVII – XVIII в.), М., 1984 г., стр. 310-312. http://www.bookshunt.ru/b8101_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.3

Външни препратки[редактиране | edit source]