Педро Фернандес де Кирос
|
||||||||||
Пѐдро Ферна̀ндес де Киро̀с (на испански Pedro Fernández de Quirós) е испански мореплавател, роден през 1565 г. в Португалия.
Съдържание |
Участие в експедицията на Менданя де Нейра 1595-1596[редактиране]
През 1595, вече 30 годишен се отправя към Перу, където получава мястото на капитан и главен кормчия във втората експедиция на известния със своите открития испанец Алаваро де Менданя и Нейра.
На 21 юли 1595 мореплавателите откриват на разстояние приблизително 4200 км. от Лима остров, които кръщават Магдалена (Фату Хива). Групата от четири острова, в състава на която влиза и Магдалена е наречена Лас Маркесас де Мендоса (Маркизки острови). На това място европейци за първи път опитват плода на хлебното дърво.
След новооткритите острови експедицията се отправя на запад – северозапад. За лош късмет, минават покрай остров Тинакула точно в момента на изригване на местния вулкан. Изригването е толкова силно, че бързо обгръща моряците с прах и тъмнина. В непрогледния мрак експедицията загубва кораба „Алмиранта”, съдбата на който така и не става известна. Едва през нашия век може би тя се изяснява, когато на североизточният бряг на Австралия са открити испански монети и оръжие. Възможно е те да са били на „Алмиранта”, а екипажа да е загинал на брега.
Останалите три кораба достигат до островите Санта Крус, обявяват ги за испански владения и основават селище на остров Ндени. Тъй като на островите е почти невъзможно да се осигури препитание екипажът иска незабавно връщане в родината. Подписите на съставената петиция са поставени в кръг, за да не се разбере кой пръв е поставил своя. В отговор на петицията Менданя убива началника на отряда, когото заподозира в измяна. Последвал бунт, който бързо е потушен. Избухналата сред моряците в селището епидемия е нов удар за експедицията. Скоро самият Менданя се разболява и умира (18 октомври 1595), а ръководството е прехвърлено на Кирос. Изнервените испанците убиват вожда на туземците, с което допълнително утежняват своето положение. За да отмъстят за убийството и в желанието си да изгонят чуждоземците, иначе миролюбивите туземци се вдигат на въстание. През ноември 1595 Кирос събира хората си и решава да отплава за Манила. Чумата вече е отнасла 47 човека от екипажа, а като капак на техните беди една нощ изчезва и вторият им кораб. На 3 януари 1596 останалите два кораба преминават покрай Разбойническия остров, а на 10 февруари остатъка от експедицията (около 200 души загиват) достига до Филипините. След две години и половина Кирос по пътя през Тихия океан открит от Урданета довежда на 11 декември 1598 двата уцелели кораба в Акапулко.
Второ плаване в Тихия океан[редактиране]
Подготовка на плаването 1599-1605[редактиране]
След завръщането си през 1599 в Лима, Кирос засипва с молби за организиране на нова експедиция в Южното море вицекраля на Перу Лиус де Веласко . Настойчивостта му произтича от убеждението, че в тези ширини съществува огромен материк. За да убеди вицекраля и търсейки подкрепа Кирос на свои разноски се отправя за Испания. През февруари 1600 пристига в град Сан Лукаре, посещава Севиля и Мадрид. Хладният прием го принуждава да се отправи към Рим с надеждата, че главата на католическата църква ще подкрепи неговия проект. Испанският консул в Рим – херцог Сеса лобира в негова полза и убеждава папата в нуждата от една нова експедиция в южните морета. Папата написва писмо до испанския крал Филип III в което подчертава, че заради славата на святата църква е желателно такава експедиция да бъде осъществена. С това писмо Кирос напуска Рим и през юни 1602 се прибира в Испания. От "Съвета по въпросите на Индия" - ведомство, на което са подчинени всички задморски владения на Испания, към плана на Кирос се отнасят повече от сдържано. За негово щастие помощ му оказват влиятелни чиновници поддържащи проекта и свързани с Рим. През месец април 1603 крал Филип III подписва указ за сформиране на флотилия, която под командването на Кирос да се отправи от Перу по посока на Южния материк.
С кралския указ в походната си чанта Кирос се отправя към Новия Свят с твърдата надежда, че след година флотилията ще напусне пристанищета на Каляо. В Карибско море обаче, корабът на който плава, потъва, и осем месеца Кирос очаква попътен кораб на венецуелския бряг да го закара до Панама. След пристигането си в Панама, тамошният губернатор му оказва поддръжка и всичко върви отлично, като след няколко дни Кирос ще отплава за Каляо. Един ден преди отплаването му отива на религиозно празненство, но сградата, в която се провежда службата внезапно се срутва и десет седмици Кирос се намира в болница между живота и смъртта.
Едва на 6 март 1605 Кирос успява най-накрая да се добере до Каляо и да започне осъществяването на своята мечта. Сутринта на другия ден е приет на аудиенция при вицекраля на Перу, който веднага се разпорежда да се пръстъпи към оборудване на флотилия и скоро в Каляо започва усилена дейност. Флотилията му включва три кораба: "Капитана", "Алмиранта" и малкия съд "Трима влъхви", с които се отправя на последната испанска експедиция в търсене на митичната южна земя – Австралия (лат. Terra australis incognita, буквално – невидима южна земя) в Тихи океан. Корабите са оборудвани много добре, но екипажът е събран от "кол и въже". Испанските власти, "подбирайки кадрите", се стремят преди всичко към това, че кормчиите и капитаните да доносничат един друг и да снабдяват своите сюзерени с негласна информация. За помощник-капитан на "Капитана" е назначен Диего Прадо и Товар, който люто ненавижда своя началник, за главен кормчия заядличеца и хулиган – Хуан Очоа де Билбао, а за капитан на "Алмиранта" – Луис Ваес де Торес, великолепен моряк, но върл противник на Кирос. Във флотилията са привлечени 300 моряци и войници и 10 монаси. На борда са натоварени множество продоволствия, различен селскостопански инвентар, домашни животни и множество дребни подаръци за обмен с островитяните.
Разпоредбите, които издава Кирос веднага възбуждат недоволството на екипажа. Той изхвърля зад борда всички игрални зарове и прочита заповед, в която се забранява на войниците и моряците да пият вино, да не богохулстват и в никакъв случай да не притесняват, обиждат и грабят туземците при слизането им на откритите острови.
Експедиция в Тихия океан 1605-1606[редактиране]
На 21 декември 1605 г. флотилията отплава от Каляо. По първоначални инструкции Кирос трябва да плава на югозапад до 30° ю.ш. и ако дотогава не срещне земя, да завие на северозапад, да достигне до 10° ю.ш. и да завие на запад към о-вите Санта Крус.
На 26 януари 1606 г. експедицията открива атола Дюси (0,7 км2, ), а на 29 януари – остров Хендерсън (37,3 км2, ).
Корабите продължават на запад и до 19 февруари 1606 г. в архипелага Туамоту испанците откриват о-вите Актеон (, включващи островчетата Ваханга, Матуреивавао, Тенараро и Тенарунга, с обща площ 9,2 км2) и атолите Марутеа Южен (7 февруари, 2,8 км2, , Аману (12 февруари, 9,6 км2, Ненгоненго (средата на февруари, 9 км2, ), Рекарека (13 февруари, 1,6 км2, , Херехеретуе (4 км2, , Анаа (17 февруари, 38 км2, ), Ниау (20 км2, ), Макатеа (24 км2, ), Рароя (41 км2, ) и Такуме (5 км2, ).
На 21 февруари, на Кирос вторично открива атола Каролайн, а на 1 март, в Северните Кукови о-ви открива остров Ракаханга (4,1 км2, ). Близо месец флотилията плава на запад, като моряците страдат от жажда и липса на топла храна поради недостиг на дърва за огрев, като на 20 март е открит необитаемият тогава остров Суейнс (), северно от архипелага Самоа
Най-накрая, на 7 април се показват обитаемите о-ви Даф () и остров Тикопия (21 април, 5 км2, ) от о-вите Санта Крус. От 25 до 27 април са открити островите Урепарапара (39 км2, ), Вануа Лава (330 км2, ), Гауа (330 км2, ), Мериг (0,5 км2, ) и Мере Лава (15 км2, ), всичките от о-вите Банкс.
На 30 април испанците откриват остров Маево (303 км2, ), а на следващия ден, на – остров Еспириту Санто, най-големия (3 677 км2) в Новохебридските о-ви (о-вите Вануату), който предполага, че е част от легендарния Южен континент.
На "новия континент" Кирос тържествено основава първия християнски град – Нов Йерусалим. От тук християнската вяра трябва да се разпространи сред черните жители на "континента". Пет седмици моряците прекрарват на острова, а в началото на шестата край брега остават само два кораба. По версията изложена от самия Кирос, по време, когато се опитва да изследва бреговете на новооткрития "континент" буря го отнася в открития океан, поради което не може да се върне и заминава за Мексико. По другата, по вероятна версия, Кирос тайно напуска своите другари и предателски ги изоставя, за да съобщи на целия християнски двят за великото откритие извършено от него и за да изпроси от испанското правителство права за управление на "Южния континент".
На обратния път, на 8 юли, в северната част на о-вите Гилбърт открива атола Бутаритари (). На 23 декември 1606 г. експедицията се прибира в Акапулко без да загуби нито един човек (безпримерен случай в испанските морски експедиции), а на 9 декември следващата година се завръща в Мадрид.
Нови планове за експедиция 1607-1614[редактиране]
В следващите 2-3 години Кирос всячески се стреми да сформира нова експедиция до новооткритата Южната Земя на Светия дух. Пише хиляди писма с обяснения по адрес на всички висши учреждения в Испания, пише на краля и на папата, преминава през всички канцеларии на столицата. През 1608 "Съветът по работите Индия" излиза с решение такава да не бъде организирана. Мотивите са съвсем тривиални – мнението е, че новооткритите територии са вредни. Те отнемат от Испания хора във време, когато в страната с всяка година пада числеността на населението, а откривателите отварят нови пътища за враговете на краля. В края на 1609 Кирос се сдобива с малък успех. Филип III подписва указ до вицекраля на Перу (Хуан де Мендоса и Луна де Монтескларос), с който му заповядва да организира експедиция до Южния материк. През 1614 Кирос умира в Панама. Смъртта го избавя от последното му разочарование – вицекралят е получил от краля секретно предписание, за разлика от официалния указ, в никакъв случай да не се организира нова експедиция към "Южния континет".
Източници[редактиране]
- Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 199-201. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
- Historical Dictionary of the Discovery and Exploration of the Pacific Islands. http://chapters.scarecrowpress.com/08/108/0810853957ch1.pdf
- Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г.
Т. 3 Географические открытия и исследования нового времени (середина XVII – XVIII в.), М., 1984 г., стр. 310-312. http://www.bookshunt.ru/b8101_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.3
- Свет, Я. М., История открытия и исследования Австралии и Океании, М., 1966., стр. 87-98. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279845/
