Португалска Индия

Португалското вицекралство Индия (на португалски: Vice-Reino da Índia Portuguesa), по-късно Португалската държава Индия (на португалски: Estado Português da Índia), е съвкупност от португалските колониални владения в Индия.

Управлението започва през 1505, шeст години след откриването на морския път до Индия от Вашко да Гама, с номинирането на първия вицекрал Франсиско де Алмейда, който се заселва в Кочин. До 1752 г. „Държавата Индия“ включва всички португалски владения в Индийския океан, от южна Африка до Югоизточна Азия, и се управлява или от вицекрал или от губернатор с главна квартира, установена в Гоа от 1510 г. През 1752 г. Мозамбик получава собствено правителство, а през 1844 г. португалското правителство на Индия спира да управлява териториите на Макау, Солор и Тимор, като се ограничава до Малабар.

По времето на независимостта на Британска Индия през 1947 г., Португалска Индия включва голям брой анклави на инфдийския западен бряг, вл;ючителна самата Гоа, както и крайбрежните анклави Даман (порт: Damão) и Диу и анклавите Дадра и Нагар Хавели, които лежат навътре от Даман. Териториите на Португалска Индия понякога се назовават съвкупно Гоа. Португалия губи последните два анклава през 1954 г., и накрая останалите три през декември 1961, след као те са възвърнати от Индия чрез военни действия (макар че португалия признава индийския контрол през 1975, след Революцията на карамфилите и падането на режима Ещадо Ново).