Димитър Милев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димитър Милев
български военен и революционер
Роден
Починал
28 април 1903 г. (21 г.)

Учил вНационален военен университет
Димитър Милев в Общомедия

Димитър Иванов Милев е български офицер революционер, войвода на Върховния македонски комитет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Възпоменателна пощенска картичка за смъртта на Софроний Стоянов, Борис Сугарев и Димитър Милев
Възпоменателна пощенска картичка за смъртта на Тодор Саев, Софроний Стоянов, Борис Сугарев и Димитър Милев

Димитър Милев е роден на 15 февруари 1882 година в Охрид.[1] Пети клас завършва в гимназията в родния си град. Завършва Военното училище в София в 1903 година и с чин подпоручик служи във Четвърти артилерийски полк.[2] Напуска армията и се включва в дейността на Върховния македонски комитет.

През пролетта на 1903 година Димитър Милев заминава за Македония с четата на Софроний Стоянов. През Илинденско-Преображенското въстание действа в Серския революционен окръг като взводен командир на охридската чета в отряда на Александър Протогеров. Загива в битка с турски аскер на 28 април 1903 година, когато се опитва да изнесе от полесражението ранения Борис Сугарев.[3][4]

Бащата на Димитър Милев е свещеника Иван Милев, който след смъртта на сина си е изпратен от Българската екзархия да проповядва в село Калибито, България.[5].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония“, бр. 2, април 1903 г., стр. 32
  2. Николай Янакиев, Тодор Петров, Светлозар Елдъров, „Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. Подготовка на въстаническата армия и ход на бойните действия“, Военно издателство
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 103.
  4. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 291.
  5. Балевски, Васил. Спомени на двама четници на ВМОРО 1904-1908, „Акшеана 2007“, София, 2008, стр.46.