Тодор Саев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

мичман I ранг Тодор Саев български военен и революционер

Роден:	15 декември 1872 Белица, днес България
Починал:	28 март 1903 край Цапарево, днес България

Тодор Христов Саев е български военен и революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет.

[редактиране] Биография

Саев е роден на 27 декември 1872 година в село Белица, тогава в Османската империя. Негов брат е Константин Саев, също революционер. Учи в родното си село, после в Сяр и в българската столица София. В 1894 година завършва австро-унгарското морско училище в Триест и служи в българския флот. В 1900 година напуска военната служба и влиза във Върховния македоно-одрински комитет. През месец май 1902 г. Тодор Саев се сражава два пъти с Христо Чернопеев при село Габрово и при село Селище, като и има жертви и от двете страни.^[1] Друго сражение водят и при Лешко. Начало на Горноджумайското въстание е дадено на 23 септември (стар стил) 1902 г. от четата на Тодор Саев в село Железница^[2], тогава негов четник е и Павел Желязков. Заедно с четата на Никола Лефтеров се сражава и в селата Лешко и Белица.

Обединената чета на Тодор Саев и Никола Лефтеров, взела участие в Горноджумайското въстание.

След въстанието за кратко е интерниран заедно с Иван Цончев, Стефан Николов и поручик Софроний Стоянов от българското правителство под натиск от Великите сили.^[3]. На 9 март 1903 г. четата на Тодор Саев и Константин Настев се натъква на засада в местността Чавката, Пиянечко. 36 души четници се сражават 8 часа с над 1300 души аскер. Загубите от турска страна възлизат на повече от 60 души убити и ранени, а от страна на четата 5 убити и 6 души ранени.

В навечерието на Илинденско-Преображенското въстание Тодор Саев навлиза с чета в Горноджумайско. На 9 април (стар стил: 28 март) 1903 година в село Цапарево четата му е обградена от турска потеря. Успява да се измъкне от обкръжението, но в сражението войводата Тодор Саев е смъртно ранен. Погребан е в местността Орешец край село Долене^[4].

Погребението на Тодор Саев.

Тодор Саев е един от първите българи, които още в края на 19 век стигат до философско осмисляне на ролята на морето в българската история. През 1898 година пише останалия неиздаден труд „Мореплаване и морска сила“. В него върху 200 ръкописни страници развива своето виждане за трудното общуване на българите с морето в миналото, аргументира убеждението си, че българското мореплаване има бъдеще, категорично отхвърля упреците, че от българина моряк не става.

В началото на 1915 година XVII Обикновено Нардно събрание взима решение за отпускане на пенсия на Милена Саева, вдовица на Тодор Саев.^[5] На Тодор Саев е посветена песен и името му носи улица в София.