Константин Саев

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Константин Саев
български духовник и революционер
Роден
Починал
12 май 1936 г. (73 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Константин Христов Саев е български духовник, свещеноиконом, революционер и деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Константин Саев е роден на 6 юли 1862 година в мехомийското село Белица, тогава в Османската империя.[1][2] Негов брат е революционерът от ВМОК мичман Тодор Саев. Учи в Белица и в Банско и известно време е учител в Белица и на други места.[1] През 1885 година завършва трети клас в българската мъжка гимназия в Солун, след което става главен учител в родното си село (1885 - 1887). В 1885 година с Лука Поптеофилов създават просветителския кръжок „Зора“ в Белица.[3] По-късно преподава в Банско и на други места, а от 1890 до 1894 година отново е главен учител в Белица.[1]

През 1894 година е ръкоположен за свещеник и до 1897 година е архиерейски наместник в Горна Джумая.[4] Присъединява се към ВМОРО през 1895 година и е сред основателите на революционния комитет в Горна Джумая. Между 1897 и 1899 година е архиерейски наместник в Гевгели и член на околийския комитет на ВМОРО, също и в Радовиш между 1899 и 1901 година. През 1900 година е архиерейски наместник в Струмица при владиката Герасим Струмишки и спомага за подобряването на отношенията му с хората на организацията. Самият той изпада в немилост и му е издадена смъртна присъда, която Гоце Делчев отменя.[5] През 1901 година е арестуван и осъден на 15 години затвор, като лежи в Куршумли хан в Скопие покрай разкритията на Смилянската афера и повторно след началото на Солунската афера.[6] Успява да избяга и се премества в София.[1]

Ангел Динев пише за Константин Саев:

„ Икономът беше буен и прогресивен калугер от рода на дякона Левски. Чрез черквата, той служеше на революцията.[7] “

През 1903 година участва в акцията по настаняване на македонските бежанци от Илинденско-Преображенското въстание.[1]

През Първата световна война е свещеник в 11 македонска дивизия.[8] В 1918 - 1920 година е иконом в Гюмюрджина, а след това живее в София, където умира на 12 май 1936 година.[1][9][2] Синът му Светослав Саев е военен.[10]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д е ж Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 221.
  2. ↑ а б Парцел 29 // София помни. Посетен на 13 януари 2016.
  3. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 142.
  4. ↑ Стойчева, Станислава. „Етно-демографско и църковно състояние на Горноджумайската каза (1879-1902)“. Списание „Македонски преглед“, кн. 2, София, 2013, стр. 77.
  5. ↑ Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 97 - 102.
  6. ↑ Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 103 - 104.
  7. ↑ Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 101.
  8. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 414.
  9. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 147.
  10. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 125
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Константин_Саев&oldid=12025747“.