Георги Разлогов
| Георги Разлогов | |
| български просветен деец | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил в | Лайпцигски университет |
Георги Разлогов е български просветен деец, журналист, фолклорист и общественик, участник в националноосвободителното движение на македонските българи.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1866 година в Банско, тогава в Османската империя.[1] Докато е студент във Висшето училище, помества народни песни от Банско в Сборника за народни умотворения.[2] В София играе активна роля в дейността на македонската емиграция. Занимава се с журналистика. В 1881 година заедно с Константин Поменов, Д. Оклев, Димитър Македонски основава Българо-македонското благотворително дружество в София, чиято цел е да помага на бедните ученици от Македония и да се отвори българско педагогическо училище в Македония.[3]
Заминава да следва в чужбина, където в 1895 година завършва филология и философия в Лайпцигския университет.[1]
Отново се установява в София, където работи като учител по български език в гимназията към Държавната печатница, където преподава на Марко Григоров.[4]
На 5 август 1903 година по инициатива на Александър Протогеров в София 14 бежански македонски братства основават Върховна (Обща) емигрантска комисия с председател Александър Протогеров, подпредседател Лазар Иванов Лазаров от Разложкото братство, секретари Евтим Спространов и Георги Разлогов и съветник Владимир Руменов, на мястото на разпуснатия през януари Върховен комитет.[5][6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 57.
- ↑ Динчев, Костадин. Българският фолклор в локално-регионалното му разнообразие. Издателство на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, 1992. с. 42.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 536.
- ↑ Григоров, Марко. Спомени на учителя. Варна, „Георги Бакалов“, 1989. с. 255.
- ↑ Календар на събитията от 1903 година, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304135008/http://www.ndt1.com/article.php/20050805091240409, посетен на 17 януари 2020
- ↑ История на България по дати: Българската хроника. Труд, 2003. с. 211.
