Блатино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Блатино
Общи данни
Население138 души[1] (15 март 2024 г.)
20,5 души/km²
Землище6,726 km²
Надм. височина599 m
Пощ. код2617
Тел. код0701
МПС кодКН
ЕКАТТЕ04354
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКюстендил
Община
   кмет
Дупница
Първан Дангов
(БСП за България; 6 ноември 2023)

Блатино е село в Западна България. То се намира в община Дупница, област Кюстендил. В непосредствена близост до селото преминават автомагистрала „Струма“ и първокласен път Е79. Град Дупница е на 6 км, столицата София на 60 км, а областния център Кюстендил на 45 км.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите писмени сведения за селото са от средата на XVIII век когато е споменато като Горно или Малко Яхиново. По късно е наречено Гьол чифлик, заради съществувалия турски чифлик и наличието в землището му на „гьолове“ – малки почти пресъхващи през лятото езера, образувани от подпочвени и дъждовни води и използвани за напояване. Селото е прекръстено на Блатино в 1934 година.[2]

При избухването на Балканската война един човек от Гьол чифлик е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3] Това е Александър Митов, 24-годишен земеделец, записан в 1 рота на 14 Воденска дружина.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Църквата Свети Дух (Света Троица) – в центъра на селото, осветена и открита през 2009 година.
  • Ежегодният събор на селото е на православния празник Свети Дух (Света Троица). Винаги в понеделник 51-вият ден след Великден!
  • Интересна природна забележителност е червеникавия пясъчен овраг „Цръвените брегове“ с една силно ерозирала вече пирамида „Чучката“ – умалено подобие на мелнишкия пейзаж.
  • Параклисът „Св. св. Константин и Елена“ се намира на около 2,5 км югозападно от селото. Ежегоден празник с курбан на 21 май. Според легендарни сведения на мястото е съществувал манастир от XIV век.
  • Оттук по майчина линия е корена на бившия премиер на България Иван Костов.
  • Кметски наместник на селото от декември 2019 г. е Валери Кирилов Върбанов (ГЕРБ).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989, с. 39.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 840.