Невена Коканова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Невена Богданова Коканова
българска актриса
Невена Богданова Коканова 
Родена: 12 декември 1938 г.(1938-12-12)
Дупница, България
Починала: 3 юни 2000 г. (на 61 г.)
София, България

Невена Богданова Коканова е българска актриса, наричана дълги години „първата дама на българското кино“.

Биография[редактиране | edit source]

Невена Коканова е родена на 12 декември 1938 година в Дупница. Майка ѝ е от известна австрийска аристократична фамилия, а баща ѝ е бил политически затворник в Белене.[1]

Започва кариерата си като стажант-актриса на 18 години в средата на 1950-те в Ямболския театър, без да има специално образование. Изиграва над 50 роли в киното. Снима се за пръв път в ролята на Ема във филма „Години за любов“ (1957) на режисьора Янко Янков. Изпълнява ролята на Ирина от екранизацията на романа „Тютюн“ (1962) (реж. Никола Корабов), България/СССР, Жана от „Инспекторът и нощта“ (1963) (реж. Рангел Вълчанов), Лиза от „Крадецът на праскови“ (1964) (реж. Въло Радев), Ана от „Карамбол“ (1966) (реж. Любомир Шарланджиев), Неда от „Отклонение“ (1967) (реж. Гриша Островски), Герда от „С дъх на бадеми“ (1967) (реж. Любомир Шарланджиев), Тинка от „Момчето си отива“ (1972) (реж. Людмил Кирков) и много други.

През 1969 г. се снима във филма на голямата италианска кинорежисьорка Лилиана Кавани „Галилео Галилей“.

Блага Димитрова написва „Отклонение“ специално за нея. В нейна чест Министерство на културата и „Бояна Филм“ учредяват филмова награда, т. нар. „Награда на името на Невена Коканова“ за обещаващ филмов дебют на актриса. Неин съпруг е известният български режисьор Любомир Шарланджиев. Нейният брат Димитър Коканов също е актьор.

В Ямбол има Театрални празници и Драматичен театър „Невена Коканова“. На нейното име е наречен и театърът в Дупница.

Награди[редактиране | edit source]

  • През 1976 г. е удостоена от Съюза на българските филмови дейци с голямата награда „Златна камера” за значителен принос в българското кино.
  • През 1995 г. при раздаването на наградите на Съюза на българските филмови дейци по случай 100-годишнината на киното получава награда за цялостно творчество и изключителен принос в българската филмова култура.
  • През 1998 - 1999 г. получава Награда за цялостно творчество от Съюза на българските филмови дейци.
  • През 1999 г. е удостоена с орден „Стара планина“ първа степен.[2]
  • Получава награди на Варненския фестивал.

Филмография[редактиране | edit source]

Библиография[редактиране | edit source]

  • Георги Тошев. Невена Коканова: Коя съм... + CD. С., Импулс, 2009.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Бащата на Коканова е лежал в Белене
  2. Указ № 11 от 22 януари 1999 г.
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за