Сирано дьо Бержерак (пиеса)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

„Сирано дьо Бержерак“ е пиеса в стих от френския драматург Едмон Ростан (1868-1918), написана през 1897 г. и посветена на приключенията на друг френски драматург, Савиен Еркюл Сирано (1619-1655), отраснал в Бержерак и прочут с бохемския си живот и ироничното си перо.

Пиесата има голям успех още при премиерата си на сцена (със знаменития актьор Констан Коклен в главната роля) и повече от век без прекъсване се поставя по цял свят; има многобройни радио, телевизионни и киноадаптации (една от най-удачните широкоекранни версии на „Сирано“ е тази на Жан-Пол Рапно с Жерар Депардийо в главната роля, от 1990 г.); фрази и образи от нея са влезли в културния багаж на цялото човечество.

Съдържанието[редактиране | edit source]

Действието на първите четири акта се развива през 1640 г., последният е ситуиран в годината на смъртта на Сирано, 1655-а.

Сирано е поет и кадет във френската войска, когото всички знаят заради острото чувство за справедливост, неподкупността, вкуса към театъра и сприхавия нрав. Влюбен е в братовчедка си Роксана. Тя е мила, хубава и начетена, двамата се разбират чудесно, но той не смее да ѝ признае чувствата си, защото се чувства грозен - Сирано има огромен нос и всеки, който посмее, му се присмива заради него. Всъщност малцина дръзват да кажат нещо срещу Сирано в негово присъствие, защото той е най-добрият фехтовач в Париж и винаги охотно влиза в схватка, дори противниците да са много повече от него.

Един ден Роксана съобщава на Сирано, че се е влюбила - обектът на нейните чувства, красивият млад войник Кристиян дьо Ньовилет, е зачислен в поделението на Сирано и тя моли братовчед си да го покровителства. Той е готов на всичко за нея и преодолява антипатията си към арогантния младеж. Скоро двамата вече са приятели и Кристиян споделя със Сирано, че го е страх да общува с Роз, защото тя е много по-умна от него. Тогава Сирано му предлага да му „заеме красноречието си“ и започва да пише писма до своята братовчедка, които Кристиян подписва. В писмата на Сирано и на Роксана се разиграва истинската любовна история и истинската трагедия в пиесата - двамата се обичат, но тя през цялото време смята Кристиян за човека, с когото си кореспондира.

Малко преди да заминат на война, Кристиян набързо се жени за Роксана. На бойното поле е убит, тя тъгува, постъпва в манастир. Сирано се грижи за нея, посещава я, но никога не ѝ разкрива истината за голямата ѝ любов. Едва години по-късно, когато враговете му го издебват и - понеже не могат да го надвият в честно сражение - правят подло покушение срещу живота му, Сирано отива с последни сили в манастира, за да разбере, че Роксана вече знае, че той е любимият човек от писмата, и за да умре в ръцете ѝ.

Външни препратки[редактиране | edit source]