Париз Паризов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Париз Паризов
педагог
Роден
31 март 1953 г. (71 г.)
Научна дейност
ОбластПедагогика
Париз Паризов
български педагог
Роден
31 март 1953 г. (71 г.)
Научна дейност
Областпедагогика

Париз Вангеов Паризов е професор, доктор на педагогическите науки.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Проф. Паризов е роден в Дупница на 31 март 1953 г.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

  • 1975 г. – завършва Полувисшия медицински институт, специалност „Социален работник“
  • 1979 г. – завършва специалност „Кинезитерапия“ във ВИФ
  • 1983 г. – получава специалност „Медицинска физкултура“ в Медицинската академия
  • 1991 г. – защитава дисертация и придобива научната степен „кандидат на медицинските науки“
  • 1997 г. – завършва специалност „Социална педагогика и социално подпомагане“ в ЮЗУ „Н. Рилски“, Благоевград
  • 1998 г. – получава научното звание „доцент“
  • 2003 г. – защитава втора дисертация и придобива научната степен „доктор на педагогическите науки“
  • 2005 г. – получава научното звание „професор“

Преподавателска дейност[редактиране | редактиране на кода]

  • От 1990 г. – хоноруван преподавател във висши училища по въпросите на кинезитерапията, медико-социалната рехабилитация и организация и управление на социалните дейности.
  • От 1999 г. – ръководител на специалност „Социални работници“ в Медицинския колеж в София
  • От 1999 г. – професор в Катедра „Медико-социални науки“ на Философския факултет в ЮЗУ „Н. Рилски“ (Благоевград)
  • От края на 1999 г. до 2002 г. – завеждащ Катедра „Медико-социални науки“ в ЮЗУ (Благоевград); чете лекции в: Нов български университет, Варненски свободен университет, Бургаски свободен университет, Медицински колеж (Хасково), Медицински колеж (Благоевград)
  • От 2006 г. – председател на комисията по педагогика на ВАК[1] (атестираща преподаватели от Философския факултет) в ЮЗУ [2].

Научно-изследователска дейност[редактиране | редактиране на кода]

Има над 160 научни публикации в областта на кинезитерапията, рехабилитацията, социалното дело и социалното подпомагане, голяма част от които са публикувани в чужбина и изнесени на международни симпозиуми и конгреси.

Автор е на студия, 4 учебника и 8 монографии с медико-социална и социално-педагогическа насоченост. Признати са му 19 рационализации.

Бил е член на Редколегията на списание „Медицински работник“. Понастоящем е в редколегията на сисание „Асклепий“, международен годишник по история и обща теория на медицината, член на редколегията на електронно издание на БАН и висшите училища и член на Редакционния съвет на списание „Кинезитерапия и рехабилитация“ от 2009 г.

Административна дейност[редактиране | редактиране на кода]

В периода 1989-1997 г. е научен сътрудник в Института по курортология, физиотерапия и рехабилитация.

От 1997 г. до 1998 г. е ръководител на Областната служба за социално подпомагане в Софийска област, а от 1998 г. до края на 1999 г. е в Министерството на труда и социалната политика, отговаряйки за същата област. През същото време в качеството си на експерт участва в оценяването на проекти към Фонд „Рехабилитация и социална интеграция на инвалидите“ към Министерския съвет.

От 1990 г. е хоноруван преподавател в полувисши и висши учебни заведения по въпросите на медико-социалната рехабилитация и по организация и управление на социалните дейности. От 1999 г. до 2001 г. е ръководител на специалност „Социални работници“ в Медицинския колеж, София. От края на 1999 г. е преподавател в Катедра „Медико-социални науки“ на ЮЗУ „Н. Рилски“, Благоевград. От 2000 г. до 2002 г. е завеждащ катедра „Медико-социални науки“ в ЮЗУ.

От 2006 г. е член на комисия на Висшата атестационна комисия при Министерския съвет. През ноември 2007 г. е избран за член на Академичния съвет на ЮЗУ „Н. Рилски“, от февруари 2008 г. е научен секретар на ЮЗУ „Н. Рилски“, а от 2009 г. е експерт на Националната агенция за оценяване и акредитация.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Отличник на Министерството на народното здраве, носител на почетен медал на профсъюза на здравните работници и удостояван със званието „почетен рационализатор“.

От октомври 2005 г. е избран за почетен член на българското дружество към Балканската асоциация по история и философия на медицината. От 2007 г. е почетен член на Асоциацията на кинезитерапевтите и рехабилитаторите в България.

През 2008 г. проф. Паризов е удостоен с международната награда „Златно сърце“[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]