Дамян Илиев

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дамян Илиев
български революционер
Роден
Починал
30 март 1966 г. (87 г.)
Учил вСолунска българска мъжка гимназия

Дамян Илиев е български учител и революционер, костурски деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дамян Илиев е роден в костурското село Загоричани, тогава в Османската империя, днес Василиада, Гърция. В 1900 година завършва с петнадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[1] Работи като учител. Присъединява се към редовете на ВМОРО. Секретар и помощник-войвода е на Тале Горанов.[2]

През лятото на 1902 година се опитва с чета от български подофицери да мине гръцко-турската граница от Лариса, но на 1 юни лодката им се обръща в река Саламбрия, като Коле Влашето от Фрашър, Кочо от Кондороби и Христо Василев от Шестеово се удавят, а останалите са заловени от гръцките власти.[3][4] След неуспеха заминава за Кайро, Египет при баща си, който е тютюнев работник там[5].

След Младотурската революция в 1908 година е учител в отново откритото българско училище в Костур.[6]

След войните участва в дейността на възстановената ВМРО. Към 1926 година ръководи Разузнавателната организация на ВМРО за Костурска околия[7]

След окупацията на Гърция през Втората световна война през май 1941 година българското правителство праща делегация на Костурското братство в Югозападна Македония. В нея влизат Дамян Илиев, Спиро Василев и Петър Марков от Загоричани, Пандо Киселинчев от Косинец и Георги Христов от Шкрапари. Делегацията обикаля Леринско и Костурско по маршрута Битоля – Баница – Екши Су – Зелениче – Загоричани – Хрупища – Косинец – Лабаница – Смърдеш – Брезница – Руля – Желево – Лерин, където на 24 май присъства на голямо българска манифестация. В доклада си до правителството, пътуването на делегацията е определено като

„ едно бляскаво шествие на българщината “

Населението посреща делегацията „с луда радост“ и разпитва кога ще дойде българска войска, докато италианските и германските власти подпомагат гръцката администрация, която тероризира българите. Делегацията предлага да се изпратят българи-преводачи при военните комендантства, да се настоява в българските села да се назначават кметове българи и да се формира българска милиция, да се допусне разпространението на български вестници и книги, в Битоля да се създаде егейски комитет, който да комуникира с българските власти.[8]

Илиев оставя спомени за Загоричанското клане.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 96.
  2. ↑ Спомени на Георги Попхристов [1]
  3. ↑ Чакаларов, Васил. Дневник (1901-1903), ИК „Синева“ София, 2001, стр. 90, 94.
  4. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 186.
  5. ↑ Милетич, Любомир. Борбата въ Костурско и Охридско (до 1904 г.). По спомени на Иван Попов, Смиле Войданов, Деян Димитров и Никола Митрев, Македонски научен институт, София, 1926, стр.12., архив на оригинала от 12 декември 2013, https://web.archive.org/web/20131212174846/http://strumski.com/read_pdf.php?id=170, посетен на 7 декември 2013 
  6. ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 30.
  7. ↑ Спомени на Георги Попхристов [2]
  8. ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  9. ↑ Загоричани : Спомени по случай 25 годишнината отъ клането, извършено отъ гръцкитѣ андарти презъ 1905 год. София, Издание на Загорицкото дружество „Илинденъ“, 1930. с. 13 - 24.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Дамян_Илиев&oldid=11463494“.