Седми конгрес на Илинденската организация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Седми конгрес на Илинденската организация
— конгрес —
Делегати и гости на конгреса
Делегати и гости на конгреса
МястоСофия, Царство България
Дата30 – 31 октомври 1932 г.

Седмият редовен конгрес на Илинденската организация се провежда на 30 и 31 октомври 1932 година в София. На него участват 45 делегати от централното дружество и клоновете на Илинденската организация в Царство България.[1]

Бюрото на конгреса Стефан Аврамов, Петър Ацев, Владимир Карамфилов и Траян Конов

Конгресът е открит тържествено от председателя на Ръководното тяло на организацията Кирил Христов. Временният председател на конгреса Димитър Иванов предлага за гласуване постоянно бюро, което е одобрено от делегатите, в състав Петър Ацев – председател, Владимир Карамфилов – подпредседател и секретари Стефан Аврамов и Траян Конов. Гости на конгреса са Калоян Бобев, Георги Кондов, Петър Господинов, Петър Дървингов, Евтим Стефанов и Стефана Христова.[2]

Сред решенията са приемането за 1933 година за „юбилейна“ по повод 30-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание. В новото ръководно тяло влизат Кирил Христов, Петър Мърмев, Лазар Томов, Христо Шалдев и Лазар Гошев, а техни подгласници са избрани Никола Киров, Продан Христов и Александър Сапунджиев. За контролна комисия са избрани Георги Белев, Антон Кецкаров и Траян Конов.[3] Конгресът излиза и с резолюция, в която освен другото се казва:

...3) Апелира към българското правителство да изпълни своя племенен дълг към Македония – да се застъпи най-енергично за правата на потиснатите българи и покровителствуването им в Гърция и Югославия; 4) Апелира към българските журналисти да се застъпят най-енергично за правата на поробените българи като за висши племенни интереси; 7) Старите илинденци отправят апел към българския братски народ, който в миналото е дал всички доказателства за материална и морална подкрепа на македонското освободително движение и скъпи стотици хиляди жертви по македонските бранни поля и верва, че не ще престане и в бъдеще да подкрепя каузата на своите братя – кауза на целокупното българско племе;[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Седмиятъ редовенъ конгресъ на Илинденската организация // Илюстрация Илиндень 42 (2). София, Илинденска организация, Ноемврий 1932. с. 6.
  2. Седмиятъ редовенъ конгресъ на Илинденската организация // Илюстрация Илиндень 42 (2). София, Илинденска организация, Ноемврий 1932. с. 7.
  3. Седмиятъ редовенъ конгресъ на Илинденската организация // Илюстрация Илиндень 42 (2). София, Илинденска организация, Ноемврий 1932. с. 8.
  4. Седмиятъ редовенъ конгресъ на Илинденската организация // Илюстрация Илиндень 42 (2). София, Илинденска организация, Ноемврий 1932. с. 9.