Елеонора Българска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Елеонора
Царица на българите
Portrait of Tsaritsa Eleonora of Bulgaria - oil painting.jpg
Лични данни
Родена 22 август 1860
Требшен, Прусия
Починала 12 септември 1917
Варна, България
Погребана в Боянска църква, София
Предшествана от Мария-Луиза Бурбон-Пармска
Наследена от Йоанна Савойска
Семейство
Брак Фердинанд I
Династия Дом Ройс‎
Баща Хайнрих IV фон Ройс цу Кьостриц
Майка Луиза фон Ройс цу Грайц

Елеонора Каролина Гаспарина Луиза, принцеса Ройс цу Кьостриц (на немски: Eleonore Reuß zu Köstritz) е принцеса на Ройс (по старому Райс или Райска), а по-късно и българска царица, втората съпруга на цар Фердинанд I. Тя е дъщеря на принц Хайнрих IV фон Ройс цу Кьостриц (1821–1894) и принцеса Луиза фон Ройс цу Грайц (1822–1875).

Елеонора участва в редица кампании на руската армия като милосърдна сестра от Червения кръст, за което получава награда.

Българска царица[редактиране | edit source]

След смъртта на първата си съпруга Мария-Луиза Бурбон-Пармска през 1899 г., Фердинанд I се обръща към великата княгиня Мария Павловна, която е на посещение в България през 1907 г. за откриването на паметника на Цар Освободител, с молба да му предложи нова съпруга, която да не очаква много внимание и да се занимава с благотворителност. Великата Княгиня предлага своята първа братовчедка — вдовицата Елеонора Ройс-Кьостриц. Елеонора е в близки роднински връзки с руското императорско семейство и е преценена като добра партия за българския монарх. Бракът между двамата е сключен на 28 февруари 1908 г. в гр. Кобург, Германия.

Фердинанд I и Елеонора

След церемонията Елеонора получава титлата „княгиня на българите“, а няколко месеца по-късно, след обявяването на независимостта на България от Османската империя на 22 септември 1908 г., титлата ѝ е променена на „царица на българите“. Многократно след това царица Елеонора заявява, че е била обречена на България, тъй като още първият ѝ съпруг, принц Кьостриц, е бил един от претендентите за българския престол след овакантяването му от княз Батенберг.

Бракът между Елеонора и Фердинад е напълно формален и лишен от каквито и да е чувства от страна на Фердинанд към новата му съпруга. Показателно е настояването на самия Фердинанд на двамата да бъдат осигурени отделни спални по време на гостуването им при краля на Румъния Карол I, което се осъществява през медения месец на младоженците.

Състрадателна и грижовна, Елеонора бързо печели любовта на заварените деца на Фердинанд и на целия български народ. Основната дейност на царица Елеонора като съпруга на държавния глава е благотворителността. По нейна инициатива през 1910 г. със заповед на Министерството на просвещението е създаден фонд „Царица Елеонора“, чието предназначение е събиране на средства за построяване на отделни сгради на институтите за глухи и за слепи деца. Царица Елеонора създава Детския санаториум за лечение на костна туберкулоза край Варна.

Благодарение на нейната намеса от събаряне е спасена Боянската църква, която през 1912 г. трябвало да бъде разрушена, за да се построи на нейно място по-голям храм. За да спаси уникалната църква, Царицата лично издейства на боянчани парцел за строеж на нова църква, а в средновековния храм започват реставрационни дейности.

По време на войните царица Елеонора организира курсове за милосърдни сестри и самата тя е на фронта като милосърдна сестра. Царицата подарява главното знаме на българското Македоно-одринско опълчение, а заедно с княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска царица Елеонора основава Българския Червения кръст.

За нея народният поет Иван Вазов пише:

„Жена венценосна,
сестра милосърдна,
сестра на героите из боя жестоки,
Царице, ти любов си победна,
душа изтъкана от чувства високи.“

Девизът на царица Елеонора е „Вярност и постоянство“. С Височайша заповед № 327 от 9 август 1912 г. тя е назначена за шеф на 24-ти Черноморски полк, който от тогава носи името "полк на Нейно Величество Царица Елеонора".

Царица Елеонора се разболява тежко в последната година на Първата световна война и след продължително боледуване умира на 12 септември 1917 г. в Евксиноград.[1] Съгласно последната си воля царицата е погребана до южната фасада на Боянската църква.

След установяването на тоталитарния комунистически режим в България гробът на царица Елеонора е осквернен и ограбен, а надгробният паметник — премахнат, за да се заличи мястото му. След демократичните промени от 1989 г. новата власт връща надгробния паметник на мястото му и възстановява предишния вид на гроба.

Любовта на българския народ към заслужилата царица е безкрайна. Според поета Кирил Христов не е имало столичанка, която да не е отишла на опелото на царица Елеонора. До 1944 г. войници, оцелели благодарение на нейните грижи и обучените от нея сестри, всяка година се събирали на поклонение на гроба ѝ.

Царица Елеонора е единствената жена носителка на Военния орден „За храброст“ (IV степен).[2]

Благотворителна дейност[редактиране | edit source]

С името на първата българска царица от Третото българско царство Елеонора фон Ройс е свързан българският принос в непознатата за Югоизточна Европа форма на благотворителност – обковаването. Дървени макети, статуи или предмети символизиращи популярни военни, исторически или политически фигури биват публично представяни за обковававане с малки златни, сребърни или бронзови гвоздейчета, които всеки дарител закупува.

Благодарение неуморната работа на "белият ангел с червения кръст", както е наричана от народа царица Елеонора, тази форма на дарителство намира благодатна почва у нас по време на войните за национално обединение (1912-1918г.).

Заболялата тежко на Тракийския фронт по време на Балканските войни българска царица след четири тежки операции у нас и в чужбина остава прикована на легло в Евксиноград. В чест на рожденния си ден – 22.08.1917г., тя моли да бъде изработен за обковаване макет на ладия, и събраните чрез обковаването средства да бъдат разпределени между войнишките сираци на бойците от подшефният й 24-ти пехотен Черноморски полк, бежанците от добруджанските села, и военноинвалидите.

Изработена с нейни лични средства от морския арсенал във Варна, "Ладията на живота" става последният дар на умиращата царица Елеонора към нуждаещите се в разтерзаната от войните България.

Свита[редактиране | edit source]

Награди[редактиране | edit source]

"Св. Анна"[редактиране | edit source]

По време на Руско-японската война 1904-1905 г. принцеса Елеонора фон Ройс и сестра й Елисавета постъпват като доброволци в руската армия. Като опитна старша медицинска сестра Елеонора е назначена за началник на Втори санитарен влак, издържан с личните средства на Великата княгиня Мария Павловна. Влакът обслужва линията Санкт Петербург-Манджурия и по време на бойните действия медицинският и санитарен персонал приема, лекува и хоспитализира в тила над 2500 ранени.

С писмо № 9192 ОТ 10.08.1907г., императрицата Мария Фьодоровна уведомява старшата медицинска сестра и управител на Втори санитарен влак за представянето й с "Тъмно-бронзов медал за заслуги и спомен от Руско-японската война 1904-1905 г." за безкористната й работа по спасяване на болните и ранени руски фронтоваци. Свидетелство № 2482, съпровождащо наградата, дава правото на Елеонора Ройс да носи този нагръден знак с лента, съчетаваща цветовете на Александровския и Георгиевския кръст. "Медалът на Червения кръст", както е популярното му название в обществото, е предназначен за медици-лекари, фелдшери и санитари, участвали пряко във военните действия като членове на Червения кръст.

Орденът е връчен лично от Император Николай II в С.Петербург.

По време на брачната си церемония с княз Фердинанд на 17.02.1908 г. в Шлос Остерванп, принцеса Елеонора фон Ройс с гордост декорира сватбената си рокля с това високо военно отличие.

Орден "Луиза – 1814"[редактиране | edit source]

За изключителни заслуги в сферата на милосърдието и благотворителността, принцеса Елеонора фон Ройс е наградена с германския орден "Луиза-1814", декориран с лента. Той е връчен на Елеонора лично от Император Вилхелм през м. май 1912 г. в Берлин.

Военен кръст "За храброст", IV степен[редактиране | edit source]

След настоятелното искане на фронтоваците и техните командири, в края на Междусъюзническата война със Заповед № 356 от 9.VІІІ.1913 г.,подписана от пом. главнокомандващия генерал Радко Димитриев, цар Фердинанд награждава царица Елеонора с Военен кръст "За храброст" - ІV ст., без мечове.

Орденът е връчен пред войнишки строй в г. Кюстендил, където е Щабът на действащата армия.

Източници[редактиране | edit source]

  1. в-к „Coburger Zeitung“ от 14. септември 1917 г.
  2. Списание „Нашата конница“, бр. 5 и 6, май-юни 1939 (Изъ историята на Военния орденъ „За храброст“ и неговия знакъ, стр. 9)

Литература[редактиране | edit source]

  • Aronson, T. (1986) Crowns in conflict: the triumph and the tragedy of European monarchy, 1910-1918, J. Murray, London. ISBN 0719542790
  • Constant, S. (1979) Foxy Ferdinand, 1861-1948, Tsar of Bulgaria, Sidgwick and Jackson, London. ISBN 0283985151
  • Königin Eleonore von Bulgarien †. In: Coburger Zeitung. 14. September 1917 (Digitalisat)
  • Златева, А. Австрийските дарители за България 1912-1918 г. Български традиции и чужд опит. С.,"МИГ принт" ЕООД, 2004, с.196;
  • Карамитрева,П. Коронованите милосърдни сестри на Европа. Пловдив, Студио "Гриф", 2002, с.13-41;
  • Златева, А., Карамитрева П., Чукова Р., Бонар Т., Николова В., Василева С., Златева М., Бугарчева Е., Петров Кр. Статии за Елеонора Рьойс Кьостриц, –В: сборник "Война и милосърдие", ИИИ-БАН, 2007 г.
  • А.Златева, П. Карамитрева. Царица Елеонора – необруганата, но и невъзвеличана благодетелка. –В: Изв.на БИД, т.40, С., 2008, с.18-31;
  • Златева, А. Царица Элеонора – коронованный ангел Болгарии. –В: У истоков Российской государственности. Роль женщин в истории династии Романовых. Исследования. Материалы. ІІ Межд.научно-практическая конференция., С.Петербург, 2010гг., "Юридический центр прес", с.198-209;
  • Златева, А. Царица Елеонора – коронованият ангел на България, т.3, –В: Военноисторически сборник, Плевен, 2013, с.217-246;
  • Златева,А. Урок по всеотдайност – последният дар на царица Елеонора, //Българска корона, бр.40, 21 окт. 1999 г., с.1.;
  • Златева,А. Ще ги помни винаги света. //Юбилеен вестник Тутраканска епопея, 4-5.ноем. 2006, Тутракан, с.16-17;
  • Бондар, Татьяна. Царственные сестры милосердия Дома Романовых. Болгарская царица Элеонора. –В: У истоков Россиской государственности .Роль женщинв истории династии Романовых. Исследованиия. Материалы., С.Петебург, 2010, с.137-149;
  • Чукова, Р. Болгарская санитарная миссия на Дальнем Востоке в 1904-1905 гг. как выражение милосердия и благодарности к русскому народу и дому Романовых. –В: У истоков Российской государственности. Роль женщин в истории Романовых. Исследавания. Материалы. С Петербург, 2012, с.465-484.
  • Алексиев, Ив. Дарителският корабен макет " Елеонора", http://morskimusey-bg.com/publikacii/ivalex2.html;
  • Златева, А., Обковаването-дълг, почит и спомен/ реплика/, Идвестия на нац. военно-исторически музей,т. ХІІ, НВИМ, С., 1998 г.,с.195-203.;

Златева, А.Австрийските дарители за България 1912-1918 Български традиции и чужд опит, С., "МИГ принт", 2004, с.144-161. Златева,А.Европейските измерения на един отдаден на хората живот.(Шуменецът Р.В.Радев и дейността а софийската градска община в полето на благотворителността.-В: Шуменци- строители на съвременна България/ митрополит Климент търновски, д-р Ст. Данев, ген. Рачо Петров,Ив. багрянов, В. Коларов/,Шумен, РИМ, ИИ-БАН, 2004, с.113-130. Златева, А. Урок по всеотдайност(Последният дар на царица Елеонора),в. Българска корона, бр.40,21.Х.1999 г.

Допълнителна информация[редактиране | edit source]