Елеонора фон Ройс-Кьостриц

Елеонора
Царица на българите
Съпруга на	Фердинанд I
Родена	22 август 1860
	Требшен, Прусия
Починала	12 септември 1917
	Варна, България
Погребана в	Боянска църква, София
Предшествана от	Мария-Луиза Бурбон-Пармска
Наследена от	Йоанна Савойска
Баща	Хайнрих IV фон Ройс цу Шлайц-Кьостриц
Майка	Луиза фон Ройс цу Грайц

Елеонора Каролина Гаспарина Луиза, принцеса фон Ройс цу Шлайц-Кьостриц (на немски: Eleonore von Reuß-Köstritz) е принцеса на Ройс (по старому Райс или Райска), а по-късно и българска царица, втората съпруга на цар Фердинанд I. Тя е дъщеря на принц Хайнрих IV фон Ройс цу Шлайц-Кьостриц и принцеса Луиза фон Ройс цу Грайц.

След смъртта на първия си съпруг Елеонора участва в редица кампании на руската армия като милосърдна сестра от Червения кръст, за което получава награда.

Българска царица

След като овдовява, Фердинанд I се обръща към великата княгиня Мария Павловна, която е на посещение в България за откриването на паметника на Цар Освободител, с молба да му предложи съпруга, която да не очаква много внимание и да се занимава с благотворителност. Великата Княгиня предлага своята първа братовчедка — вдовицата Елеонора Ройс-Кьостриц. Елеонора е в близки роднински връзки с руското императорско семейство и е преценена като добра партия за българския монарх. Бракът между двамата е сключен на 28 февруари 1908 г. в гр. Кобург, Германия.

Фердинанд I и Елеонора

След церемонията Елеонора получава титлата „княгиня на българите“, а няколко месеца по-късно, след обявяването на независимостта на България от Османската империя на 22 септември 1908 г., титлата ѝ е променена на „царица на българите“. Многократно след това царица Елеонора заявява, че е била обречена на България, тъй като първият ѝ съпруг, принц Кьостриц, е бил един от претендентите за българския престол след овакантяването му от княз Батенберг.

Бракът между Елеонора и Фердинад е напълно формален и лишен от каквито и да е чувства от страна на Фердинанд към новата му съпруга. Показателно е настояването на самия Фердинанд на двамата да бъдат осигурени отделни спални по време на гостуването им при краля на Румъния Карол I, което се осъществява през медения месец на младоженците.

Състрадателна и грижовна, Елеонора бързо печели любовта на заварените деца на Фердинанд и на целия български народ. Основната дейност на царица Елеонора като съпруга на държавния глава е благотворителността. По нейна инициатива през 1910 г. със заповед на Министерството на просвещението е създаден фонд „Царица Елеонора“, чието предназначение е събиране на средства за построяване на отделни сгради на институтите за глухи и за слепи деца. Царица Елеонора създава Детския санаториум за лечение на костна туберкулоза край Варна.

Благодарение на нейната намеса от събаряне е спасена Боянската църква, която през 1912 г. трябвало да бъде разрушена, за да се построи на нейно място по-голям храм. За да спаси уникалната църква, Царицата лично издействала на боянчани парцел за строеж на нова църква, а в средновековния храм започнали реставрационни дейности.

По време на войните царица Елеонора организира курсове за милосърдни сестри и самата тя е на фронта като милосърдна сестра. Царицата подарява главното знаме на българското Македоно-одринско опълчение, а заедно с княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска царица Елеонора основава Българския Червения кръст.

За нея народният поет Иван Вазов пише:

„

„Жена венценосна, сестра милосърдна, сестра на героите из боя жестоки, Царице, ти любов си победна, душа изтъкана от чувства високи.“

“

Девизът на царица Елеонора е „Вярност и постоянство“. С Височайша заповед № 327 от 9 август 1912 г. тя е назначена за шеф на 24-ти Черноморски полк, който оттогава носи нейното име.

Царица Елеонора се разболява сериозно в последната година на Първата световна война и след продължително боледуване умира на 12 септември 1917 г. в Евксиноград. Съгласно последната си воля царицата е погребана до южната фасада на Боянската църква. След установяването на социалистическата система в България гробът на царица Елеонора е осквернен и ограбен, а надгробният паметник — премахнат, за да се заличи мястото му. След демократичните промени през 1989 г. новата власт връща надгробния паметник на мястото му и възстановява предишния вид на гроба.

Любовта на българския народ към заслужилата царица е безкрайна. Според поета Кирил Христов не е имало столичанка, която да не е отишла на опелото на царица Елеонора. До 1944 г. войници, оцелели благодарение на нейните грижи и обучените от нея сестри, всяка година се събирали на поклонение на гроба ѝ.

Свита

• Ана Александрова Дьо Сен Кристоф — Станчова, графиня дьо Грено
• Надежда Станчова
• Теодора Станчова
• Мария Петрова-Чомакова
• г-ца Хаканова
• г-ца В. Маркова
• г-ца Н. Маркова
• Майор Червенаков — адютант
• Антон Драндар — личен секретар
• Генерал Сава Савов — адютант (1910-1912)

Литература

• Aronson, T. (1986) Crowns in conflict: the triumph and the tragedy of European monarchy, 1910-1918, J. Murray, London. ISBN 0719542790
• Constant, S. (1979) Foxy Ferdinand, 1861-1948, Tsar of Bulgaria, Sidgwick and Jackson, London. ISBN 0283985151

Вижте още

• Български владетелски съпруги