Иванчова афера
Иванчовата афера от 1901 година е провал в организационната мрежа на Вътрешната македоно-одринска революционна организация вследствие разкритията и арестите от страна на османските власти.
Иванчовата афера избухва в Костурско в резултат на предателството на бившия четник на Коте Христов Иванчо Кичевецът. Той извършва убийства на своя глава, преминава в Гърция и прави опит да формира чета, след това издава тайните на ВМОРО пред турския консул в Лариса и влиза с отделение от 100 турски войници в Костурско под името Осман Чауш. Иванчо разкрива, и че отдаваните дотогава на лични свади убийства на Абидин бей от Костур и Касъм ага от Билища са дело на революционната организация.[1] През юли 1901 година по предварително подготвени списъци османските власти арестуват и измъчват дейци около 100 дейци на ВМОРО от селата Дъмбени, Косинец, Смърдеш, Кономлади, Брезница, Загоричане и други, провеждат обиски, вследствие на които конфискуват голяма част от оръжието на организацията.[2] Сред арестуваните са Лазар Поптрайков, Павел Христов, Кузо Стефов, Лазар Москов и Филип Георгиев, след което Пандо Кляшев се заема с въстановяването на революционната дейност[3].
Аферата утежнява изключително положението на българското население в Костурско и спомага за радикализирането на неговите виждания за методите за продължаване на борбата. На проведения през януари 1903 година Солунски конгрес на ВМОРО, на който се взима решение за въоръжено въстание, делегатите от Костурско се едни от ярките привърженици на бъдещето въстание.
[редактиране] Бележки
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 152.
- ↑ Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 107.
- ↑ Спомени на Георги Попхристов [1]
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
