Аферата започва, след като в ръцете на сръбските власти попада шифриран дневник на дееца на ВМРО Петър Трайков, съставен по време на обиколката му в Ресенско през 1926 година. Записките на Трайков са дешифрирани и водят до разкритие на организационната мрежа в Ресен, Златари, Долно Перово и други места.[1] Арестувани са, изтезавани и осъдени на затвор много революционни дейци, сред които и д-р Асен Татарчев, кметът на Златари Наум Шишков, полицейският писар Христо Ангелов и други.[2][1]
↑ абГаджев, Иван. Четникът Никола Гушлев. Спомени като участник в борбата за свободата на Македония, София 2015, с. 148. Записките на Трайков са предоставени на сръбския консул в Тирана от албански полицейски служители след арестуването на Трайков и негови четници в Тирана.
↑Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 20.