Чобанкьойска афера
| Чобанкьойска афера | |
| — афера — | |
 Османски документ за атентата при Чобанкьой и арестите на Курти Матев Гаджиров и Запрян Николов Калайджиев | |
| Място | Дедеагачко, Османска империя |
|---|---|
| Дата | август 1903 година |
Чобанкьойската афера е провал на ВМОРО в Дедеагачко от август 1903 година.[1]
Предистория[редактиране | редактиране на кода]
На 5-6 юли 1903 година Родопският конгрес на V Ахъчелебийско-Скечански революционен район на Одринския революционен окръг на ВМОРО приема решение поради етническата структура на местното население, военната подготовка и липсата на оръжие, въстанието в V район да се ограничи главно с провеждане на саботажни акции.
Атентат[редактиране | редактиране на кода]
Петър Манджуков и Константин Нунков правят неуспешни опити да минират линията Дедеагач-Солун при селата Кръстополе и Габрово, които са близо до изхода на линията от тунелната област.[2] Неуспешни опити за атентати на железопътната линия правят и Марин Чолаков и Тане Николов.[3] Недялко Килев от четата на Марин Чолаков поставя динамит на железопътната линия между Гюмюрджина и Демирбейли, но при оттеглянето си е видян от охраната на линията и динамитът е намерен и прибран от нея.[4]
На 18 август избухва адска машина на железопътната линия Дедеагач-Солун между селата Кьосемеджит (турско) и Чобанкьой (българско).[1] Атентатът е организиран от Килев.[1] и съвпада с датата на обявяването на въстаническите действия в Одринския окръг.[2]
Афера[редактиране | редактиране на кода]
След атентата турските военни власти предприемат усилени претърсвания в близките български села. Членът на Чобанкьойския революционен комитет Ради Делчев започва да дава сведения на властите и аферата се разраства още повече. Задържани са няколко души от Чобанкьой и съседното българско село Каледжидере. От тези две села аферата се разпростира и към другите български дедеагачки села. В Еникьой са издадени всички организационни членове, но доста се спасяват.[5] Арестуваните около 33 души[6] са изпратени в Одрин за съдене от военен съд.[5]
| Име | Населено място | Бележка |
|---|---|---|
| Курти (Куртю) Матев | Чобанкьой[5] | осъден на смърт чрез обесване като атентатор[7][6] |
| Запрян Николов | Чобанкьой[5] | осъден на смърт чрез обесване като атентатор[7] |
| Вълко Стойков | Чобанкьой | учител,[5][7] осъден на 15 години[6] |
| Стою Стойков | Чобанкьой | брат на Вълко Стойков,[5][7] осъден на 15 години[6] |
| Киро Пасков | Чобанкьой[5][7] | осъден на 15 години[6] |
| Паско Кирев | Чобанкьой | бащата на Киро Пасков, полудял в Одринския затвор,[7][5] осъден на 15 години[6] |
| Георги Тумбев | Каледжидере[5] | осъден на смърт чрез обесване като атентатор[6] |
| Никола Василев Пехливана | Каледжидере[5] | осъден на смърт чрез обесване като атентатор[6] |
| Димитър Хаджишенков | Каледжидере[5] | осъден на 15 години[6] |
| Яни Кирчев | Каледжидере | свещеник,[5] осъден на 15 години[6] |
| Вълчо Тюркеджиев | Еникьой[5] | осъден на 15 години[6] |
| Ангел Ловчиев | Еникьой[5] | осъден на 15 години[6] |
| Тодор Ушев | Еникьой[5] | осъден на 15 години[6] |
| дядо Георги Делигрудев | Еникьой[5] | осъден на 15 години[6] |
| Димитър Касап Митро | Еникьой[5] | осъден на 15 години[6] |
| Васил Саракинов | Еникьой | кмет, самоубил се при арестите[5] |
| Неколцина селяни | Еникьой[5] | осъден на 15 години[6] |
| Петко Арнаудов | Дервент | мъчен, но не издал никого и Дервент се спасява,[5] осъден на 15 години[6] |
| Христо Митрев Пашанов | Лъджакьой | завел четата в Чобанкьой, успял да избяга след ареста в Дервент,[5] осъден на 15 години[6] |
| Делчо Лякъта | Доганхисар[8] | осъден на 15 години[6] |
| Димитър Стоянов Киречиев | Манастир | учител,[8] осъден на 15 години[6] |
Осъдените на затвор са амнистирани при голямата амнистия от 1904 година. Осъдените на смърт не са екзекутирани и лежат в затвора до 1908 година, когато са освободени след Младотурската революция.[6]
Мнозина от легалните революционни дейци вследствие на аферата бягат или в районната чета или в Свободна България. Така например Вълчо Сариев от Дедеагач е арестуван, но бяга от следствието и се присъединява към районната чета. В четата забягва и Ангел Лавчиев от Дедеагач, както и Георги Калоянов и Коста Бояджиев от Доганхисар.[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Караманджуков, Христо Ив. Родопа през Илинденско-Преображенското въстание : Спомени и документи. София, Издателство на Отечествения фронт, 1980. с. 78.
- ↑ а б Караманджуков, Христо Ив. Родопа през Илинденско-Преображенското въстание : Спомени и документи. София, Издателство на Отечествения фронт, 1980. с. 77.
- ↑ Караманджуков, Христо Ив. Родопа през Илинденско-Преображенското въстание : Спомени и документи. София, Издателство на Отечествения фронт, 1980. с. 79.
- ↑ Караманджуков, Христо Ив. Родопа през Илинденско-Преображенското въстание : Спомени и документи. София, Издателство на Отечествения фронт, 1980. с. 80.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х Караманджуков, Христо Ив. Родопа през Илинденско-Преображенското въстание : Спомени и документи. София, Издателство на Отечествения фронт, 1980. с. 82.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц Караманджуков, Христо Ив. Родопа през Илинденско-Преображенското въстание : Спомени и документи. София, Издателство на Отечествения фронт, 1980. с. 84.
- ↑ а б в г д е Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 199.
- ↑ а б Караманджуков, Христо Ив. Родопа през Илинденско-Преображенското въстание : Спомени и документи. София, Издателство на Отечествения фронт, 1980. с. 83.
| |||||||
