Крушевска афера
| Крушевска афера | |
| — афера — | |
| Място | Крушевско, Османска империя |
|---|---|
| Дата | пролетта на 1902 г. |
Крушевската афера е провал в организационната мрежа на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Крушево и Крушевско от пролетта на 1902 година. Заедно с последвалите Ракитнишка и Михайлова афера нанасят силен удар на организацията.
Предистория[редактиране | редактиране на кода]
Революционното организиране на Крушевската околия завършва в 1901 година. Околията е предимно планинска, което позволява свободно придвижване на българските чети. От началото на 1902 година властите започват да усещат, че се организира въстание и като ответна мярка засилват терора в Крушево и по селата. В 1902 година крушевските граждани се оплакват от крушевския полицейски пристав Али ефенди, който се държи брутално с българите и посяга на 14-годишната Заха Илкова от махалата Нова черква. В резултат е изпратена анкетна комисия, в която влизат битолските полицаи Саит ефенди и Мюрат ефенди, главорезът Ариф Колджия и самият обвиняем.[1][2] Реално задачата на анкетната комисия е да разкрие революционната мрежа и организацията, която властта подозира, че стои зад оплакването.[1] Анкетната комисия провежда серия обиски и арести, много от арестуваните са затворени в Битолския затвор и изтезавани. Бити са водачът на ВМОРО Тома Никлев, 80-годишният сляп старец Кръсте Дойчинов, бременната жена на Тирчо Карев Заха Янакиева Карева.[1][3] Арестувани са Стойче Станковски, Григор Божинов, Христо Кюркчиев, Кола Бояджия, Питу Гьондов (Геонда),[1][3] Георги (Георче) Тренков, братя Никола (Коле), Димитър (Мито) Алексо Иванови, учителят Константин Белчев, Алексо Иванов на 14 години и други. Последват и арести и побоища по селата Горно Дивяци, Пуста река, Долно Дивяци, Арилево, Сланско, Зашле, Ракитница, Растовица и Острилци.[4][3]
Впоследствие нелегални стават учителите Петко Иванов, Даме Новев и Методи Стойчев и Никола Карев и гражданите Тирчо Карев, Тома Кръстев Дойчинов, Павле Костов,[4] Георги Иванов, Никола Топузов – повечето в четата на Велко Марков, други в други чети, а трети за България.[4][3]
Малко след Крушевската, след разкриване на четата на крушевския войвода Велко Марков в селото Ракитница, избухва Ракитнишката афера.[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 21.
- ↑ Томалевски, Н. Ракитнишката афера (Материяли за историята на мак. освободителна борба) // Илиндень 1903 - 1906. Сборникъ въ паметь на голѣмото македонско възстание. София, Издава Македонското студенство дружество „Вардаръ“, 1926. с. 35.
- ↑ а б в г Томалевски, Н. Ракитнишката афера (Материяли за историята на мак. освободителна борба) // Илиндень 1903 - 1906. Сборникъ въ паметь на голѣмото македонско възстание. София, Издава Македонското студенство дружество „Вардаръ“, 1926. с. 36.
- ↑ а б в Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 22.
- ↑ Томалевски, Н. Ракитнишката афера (Материяли за историята на мак. освободителна борба) // Илиндень 1903 - 1906. Сборникъ въ паметь на голѣмото македонско възстание. София, Издава Македонското студенство дружество „Вардаръ“, 1926. с. 33.
| |||||||
