Пашмаклийска афера
| Пашмаклийска афера | |
| — афера — | |
 Задържани при аферата българи в Одринския затвор. Първи ред седнали от ляво надясно: Васил Данаилов, учител и ръководител в Райково – осъден на 15 години, свещеник Атанас Келпетков от Устово – осъден на 101 години. Втори ред: Вълчо Христов от Фатово – осъден на 5 години, Стайко Попстефанов от Чокманово, жител на Горно Фатово – осъден на 15 години, Иван Караманджуков от Чокманово – осъден на 15 години, Хараламбо Костов от Райково, жител на Устово. Трети ред: Нашо Т. Широколийски от Фатово – осъден на 10 години, Христо Н. Шишков, учител в Аламидере – осъден на 10 години, поп Анастас Хр. Стронгелски от Турян, свещеник в Аламидере – осъден на 15 години, Стою Тодоров от Фатово, осъден на 3 години, Иван Вълчов от Фатово – осъден на 7 години | |
| Място | Пашмаклийско, Османска империя |
|---|---|
| Дата | пролетта на 1901 г. |
Пашмаклийската или Ахъчелебийската афера или Аферата „Хаджи Нурия“ е провал на Одринския окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация от пролетта на 1901 година, който, разтърсва организацията в Пашмаклийско (Ахъчелебийско).
Причини[редактиране | редактиране на кода]
На 11/24 май районната чета под войводството на Марин Чолаков, в състав Петър Даракчиев, Васил Каракехая, Недялко Килев, Атанас Тропчов, Г. Дългия, Иван Каладжиев, Стефан Чакъров, Манол Куцината, Георги Фертика и Д. Попето, подсилена от местна милиция прави засада между Смилян и Палас на Салих паша Сиврия, местен богаташ и деребей, който се очаквало, че носи много пари. Вместо Салих паша по пътя минава посиненикът му Хаджи Нурия бей заедно със свита от шестима смилянчани. При нападението Нурия е тежко ранен, но оцелява. Четата се оттегля в планината Олуейля и към Габрово, където се укрива 20 дни. За разколничество е наказан със смърт Георги Фертика – участник в Четническата акция от 1895 година в четата на Стою Костов.[1]
Движението на четата е предадено и след две седмици властите започват мащабни арести в района, целящи да разбият появилата се революционна мрежа. Пашмаклийският затвор се препълва и арестуваните са изпращани в Одрин. Арестувани са дори и доносниците, които стоят в Одрин до произнасянето на присъдите. Значителна част от арестуваните са освободени поради липса на доказателства, а други, заедно с тези подлъгани да направят самопризнания с обещание за освобождаване, са осъдени от 3 до 5 години. Някои като свещеник Атанас Келпетков от Устово получават доживотен затвор (101 години).[2]
| Арестувани при Пашмаклийската афера | |||
|---|---|---|---|
| Номер | Име | Родно място | Длъжност |
| 1 | Атанас Келпетков | Устово | свещеник |
| 2 | Георги Попанастасов | Устово | учител |
| 3 | Киряк Данчев | Устово | |
| 4 | Стою Стояновски | Устово | баща на Дечо Стояновски |
| 5 | Стоян Д. Стояновски | Устово | |
| 6 | Иван П. Самарджиев | Устово | |
| 7 | Хараламбо Костов | Устово | |
| 8 | Горги А. Сулинаджиев | Устово | търговец |
| 9 | Христо Н. Шишков | Устово | учител |
| 10 | Ангел Атанасов | Устово | |
| 11 | Димитър Хаджииванов | Устово | |
| 12 | Иван М. Видров | Устово | |
| 13 | Стефан Згуров | Устово | |
| 14 | Атанас Згуров | Устово | |
| 15 | Васил Данаилов | Райково | учител |
| 16 | Димитър Мавров | Райково | по-късно свещеник |
| 17 | Г. Кобатев | Райково | |
| 18 | Васил Т. Мавродиев | Райково | учител |
| 19 | Георги Рупецов | Райково | |
| 20 | Иван Д. Караманджуков | Чокманово | |
| 21 | Георги Янакиев | Чокманово | |
| 22 | Насо Ст. Кисимов | Чокманово | |
| 23 | Георги Л. Милковски | Чокманово | |
| 24 | Пантелей Кузманов | Долно Дерекьой | свещеник |
| 25 | Атанас Сбирков | Долно Дерекьой | кехая |
| 26 | Атанас Т. Стронгелов | Турян | свещеник |
| 27 | Никола Георгиев | Турян | |
| 28 | Тодор Гавраилов | Долно Фатово | свещеник, починал в Одринския затвор |
| 29 | Тодор Мачев | Фатово | |
| 30 | Насо Г. Марушин Широколийски | Фатово | |
| 31 | Вълчо Ташев | Фатово | |
| 32 | Стайко Попстефанов | Фатово | |
| 33 | поп Атанас | Аламидере | свещеник |
| 34 | Ташо Мухтаря | Аламидере | кмет |
| 35 | Иван Момчилов | Аламидере | |
| 36 | Петър Начов | Аламидере | |
В пашмаклийския затвор арестуваните са силно измъчвани – бити по краката с шомполи, забивана им е горяща борина под ноктите, поставяни са им торби с пясък на корема. Някои от изтезаваните признават участието си и издават връзките, които имат.[3] Призналите също са осъдени, но на по-малки срокове. Цялостно от аферата пострадват не само дейци на революционната организация, а и напълно несвързани с нея хора. Много революционни дейци са принудени да забегнат в България.[4] Аферата се пренася и в съседните околии – Даръдеренско и Ксантийско, където също има арестувани и забегнали.[5]
Към края на март 1904 година поради дадената от султана амнистия, всички политически затворници в Одрин са освободени.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 124 – 125.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 126.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 127.
- ↑ а б Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 128.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 133.
| |||||||
