Йонас Бьоркман
| Йонас Бьоркман | |
| Jonas Björkman | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Държава |  Швеция |
| Роден | 23 март 1972 г. (на 52 г.)
|
| Живее в |  Монте Карло, Монако |
| Височина / Тегло | 182 cm / 83 kg |
| Прякор(и) | Бьосе |
| Кариера | |
| Професионална | 1991 |
| Оттеглил се | 2008, 2013 |
| Пари от наградни фондове | $ 14 094 469 |
| Сингъл | |
| Победи-загуби | 414–362 |
| Титли от ATP | 6 |
| Други титли | 4 |
| Най-висока позиция | 4 (3 ноември 1997) |
| Турнири от Големия шлем | |
| ОП на Австралия | 1/4 финал 1998, 2002 |
| Ролан Гарос | 4-ти кръг 1996, 2007 |
| Уимбълдън | 1/2 финал 2006 |
| ОП на САЩ | 1/2 финал 1997 |
| Двойки | |
| Победи-загуби | 712–307 |
| Титли от Големия шлем | 9 |
| Титли от ATP | 54 |
| Други титли | 12 |
| Най-висока позиция | 1 (9 юли 2001) |
| Турнири от Големия шлем | |
| ОП на Австралия | Шампион 1998, 1999, 2001 |
| Ролан Гарос | Шампион 2005, 2006 |
| Уимбълдън | Шампион 2002, 2003, 2004 |
| ОП на САЩ | Шампион 2003 |
| Отборно | |
| Купа Дейвис | Швеция Шампион 1994, 1997, 1998 |
| Световна отборна купа | Швеция 1995, 1996, 1998, 1999, 2001 – 2003, 2005, 2007 |
| Хопман Къп | Швеция Финал 1999 |
| Информацията е актуална към 7 април 2024 | |
| Йонас Бьоркман в Общомедия | |
Йонас Ларс Бьоркман (правописът е утвърден в България като немска транскрипция), правилно изписван като Юнас Ларш Бьоркман на шведски: Jonas Lars Björkman), е шведски тенисист и тенисен функционер, роден във Векшьо на 23 март 1972 г.
По-добър е в мачовете на двойки, отколкото на сингъл. На двойки има спечелени 50 турнира от висока категория от общо 91 участия на финал (общо 61 титли от 109 финала), което го превръща в играча с най-много титли на двойки от все още активните тенисисти. Има девет титли на двойки от Големия шлем, като е спечелил всеки един от тези турнири поне по веднъж. Също така има титли от 8 от 9-те турнира от Сериите Мастърс (без Рим; няма и титла от Мадрид, а от предшественика му в Щутгарт), както и от Мастърс Къп. На сингъл има само шест титли от висока категория. На 9 юли 2001 се изкачва на първо място в световната ранглиста за двойки, а най-доброто му класиране на сингъл е четвърто място през ноември 1997. Играе на четири финала за Купа Дейвис, от които Швеция печели три. Бил е член на съвета на тенисистите (1998 – 2001) и негов председател (2000 – 2001). Бьоркман е най-възрастният играч в топ 100 на ранглистата.
Кариера[редактиране | редактиране на кода]
Ранни години[редактиране | редактиране на кода]
Йонас Бьоркман започва да тренира тенис когато е на шест години. Баща му Ларс, който съчетава работата си като пощальон с участия на турнири по тенис, използва малкия Бьорн като спаринг партньор. Интересен факт е, че Йонас успява да победи баща си за първи път чак когато е на 16 години.[1] Първоначално Бьоркман тренира няколко спорта, като е най-добър на хокей, но петнадесетгодишен се отказва от него за сметка на тениса. За разлика от повечето успешни шведски тенисисти той не е подкрепян в развитието си от Шведската Тенис Федерация. Въпреки че винаги е сред десетте най-добри млади тенисисти за възрастта си, Йонас не успява да направи пробив. Чак на 18 години печели националното първенство за юноши в Малмьо и влиза в топ 5 на най-добрите шведски тенис таланти.
1991 – 1993[редактиране | редактиране на кода]
Бьоркман става професионалист през 1991 г. До 1993 г. играе предимно на сателитни турнири и на Чалънджъри, но се пробва и на турнири от висока категория. През 1992 г. печели първия си Чалънджър на двойки (в Тампере, Финландия, партньор Йохан Донар), а през 1993 – три Чалънджъра на сингъл.
1994 – 1997[редактиране | редактиране на кода]
През 1994 г. Бьоркман влиза в елита на световния тенис, главно благодарение на добрата си игра на двойки. С трима различни партньори печели седем турнира, последният от които е Мастърс Къп. Играе на още пет финала, като един от тях е на Ролан Гарос. През годината е част от отбора на Швеция за Купа Дейвис, който през декември надделява на финала над Русия.
През 1995 се класира на първия си финал на сингъл на турнир от висока категория – в Хонгконг той губи от Майкъл Ченг. Печели три турнира на двойки от общо пет финала.
През 1996 г. Йонас играе седем финала на двойки от които печели два. Участва на Олимпиадата в Атланта, но губи още в първия кръг от Андре Агаси. Отново достига финал за Купа Дейвис, но този път Швеция губи от Франция.
През 1997 г. печели първия си турнир от висока категория на сингъл. През януари в Окланд той надделява над датчанина Кенет Карлсен. По-късно през годината към тази добавя още две титли. Има и два загубени финала. Стига до полуфинал на Откритото първенство на САЩ, където губи от Грег Руседски в петсетов двубой. Класира се и за първия си Мастърс Къп на сингъл, където също стига до полуфинал, където губи от Пийт Сампрас. Завършва годината на четвърто място в класирането, с което става деветия швед, който финишира в топ 10. На двойки печели само една титла и играе на още три финала, единият от които на Откритото първенство на САЩ. Отново печели Купа Дейвис.
1998 – 2001[редактиране | редактиране на кода]
През 1998 г. Бьоркман печели турнира на сингъл в Нотингам и стига до четвъртфинал на Откритото първенство на САЩ. В началото на годината печели за първи път турнир от Големия шлем на двойки - Откритото първенство на Австралия, заедно с Яко Елтинг. Към колекцията си от титли прибавя още една на двойки и за трети път в кариерата си Купа Дейвис.
През 1999 отново печели Откритото първенство на Австралия, този път с Патрик Рафтър. С него печели още два турнира на двойки, а по-късно през годината печели още две с Байрън Блек. На Уимбълдън стига до финал на турнира за смесени двойки заедно с Анна Курникова. На сингъл най-доброто му постижение са два полуфинала в Токио и Шанхай и четири четвъртфинала. Помага на отбора на страната си да стигне финал за Световната отборна купа, загубен срещу отбора на Австралия. Заедно с Аса Карлсон губи финала и на Хопман Къп.
Следващата година не е толкова успешна и Бьоркман регистрира само два полуфинала и три четвъртфинала на сингъл и една титла от общо три финала на двойки.
2001 г. е много силна за Бьоркман на двойки. Той печели за трети път Откритото първенство на Австралия на двойки с партньор Тод Уудбридж. Взима още три титли (една с Роджър Федерер и два Мастърса с Уудбридж) и играе на други четири финала (всичките с Уудбридж). Съотношението между победи и загуби през годината е 47-16, от които 42-11 са с Тод Уудбридж. Завършва годината на първо място в ранглистата за двойки, както и на първо място в класацията ATP Race заедно с Уудбридж. На сингъл има само един четвъртфинал в Сидни.
2002 – 2006[редактиране | редактиране на кода]
През 2002 г. Бьоркман стига до четвъртфинал на Откритото първенство на Австралия, с което изравнява най-доброто си представяне на този турнир. Той повтаря успеха си в Нотингам отпреди четири години. Там не допуска пробив в геймовете в които сервира в продължение на 5 мача – общо 55 гейма. По-късно през годината, на турнира в Хонгконг, където стига до полуфинал, записва победа номер 300 в кариерата си на сингъл. На двойки печели четири турнира заедно с Уудбридж, сред които Уимбълдън и Мастърса в Монте Карло.
През 2003 г. пропуска Откритото първенство на Австралия заради раждането на сина си Макс. Това е първото отсъствие на Бьоркман от турнир от Големия шлем след 37 поредни участия. На сингъл стига до финал в Марсилия, както и на още един полуфинал и шест четвъртфинала (сред тях на Уимбълдън и Париж Мастърс). На двойки за трета поредна година печели четири турнира (два от тях са Уимбълдън и Откритото първенство на САЩ) и губи финала на Канада Мастърс.
2004 отново е по-успешна за Йонас на двойки, отколкото на сингъл. Докато на сингъл регистрира само по един полу- и четвъртфинал, както и загуба от бъдещия сребърен медалист Марди Фиш в първия кръг на Олимпиадата в Атина, на двойки заедно с Уудбридж той отново показва добра игра и печели четири финала от общо 10. Двойката печели Уимбълдън за трета поредна година и по този начин двамата имат серия от пет победи на пет финала от турнири от Големия шлем. В края на годината Бьоркман и Уудбридж участват на Мастърс Къп, където постигат три победи в груповата фаза, но отпадат на полуфинала от зимбабвийците Бейрън Блек и Кевин Улиет.
През 2005 г. Бьоркман печели последната си титла на сингъл, надделявайки в края на септември над Радек Щепанек на турнира в Хо Ши Мин. Негов основен партньор на двойки става Макс Мирни. Двамата печелят Ролан Гарос (така Йонас вече има титли от всички турнири от Големия шлем), както и три Мастърса и играят на още три финала, единият от които на Откритото първенство на САЩ. В хода на годината Бьоркман печели още една титла с партньор Йоахим Йохансон и участва на още два финала. В края на годината той и Мирни играят на Мастърс Къп, но губят и трите си мача в груповата фаза. Двамата завършват годината на второ място в класацията ATP Race.
Бьоркман поднася изненадата на Уимбълдън, стигайки до полуфинал на сингъл, където отпада от Федерер. 34-годишният по това време Бьоркман става най-възрастният играч на полуфинал на Уимбълдън след Джими Конърс през 1987 г. (който тогава е на 35). Това е и най-добрият резултат на Йонас на турнир от големия шлем след полуфинала му на Откритото първенство на САЩ през 1997 г. С Мирни печели шест турнира на двойки (сред тях Ролан Гарос, Мастърс Къп и три мастърса) и губят още два финала (единият е Откритото първенство на САЩ). Бьоркман има още две титли - едната с Томас Йохансон, а другата със завърналия се в професионалния тенис за два турнира Джон Макенроу (в Сан Хосе, на другия турнир в Стокхолм стигат четвъртфинал).
2007[редактиране | редактиране на кода]
През 2007 Бьоркман успява да спечели само една титла на двойки с Макс Мирни през октомври в Стокхолм, Швеция. На сингъл има полуфинал в Нотингам и четвъртфинал в Марсилия. На двойки с Макс Мирни играят финал на Откритото първенство на Австралия и полуфинал в Лондон и на Мастърса в Индиън Уелс. На Уимбълдън играе финал на смесени двойки с Алиша Молик.
Класиране в ранглистата в края на годината[редактиране | редактиране на кода]
| Година | 1992 | 1993 | 1994 | 1995 | 1996 | 1997 | 1998 | 1999 | 2000 | 2001 | 2002 | 2003 | 2004 | 2005 | 2006 | 2007 |
| Сингъл | 195 | 95 | 50 | 30 | 69 | 4 | 24 | 74 | 44 | 60 | 48 | 31 | 69 | 64 | 54 | 59 |
| Двойки | - | 56 | 9 | 26 | 12 | 17 | 8 | 3 | 26 | 1 | 6 | 6 | 3 | 3 | 4 | 15 |
Титли и участия на финал[редактиране | редактиране на кода]
Титли на сингъл (10)[редактиране | редактиране на кода]
|
|
Загубени финали на сингъл (9)[редактиране | редактиране на кода]
| № | Дата | Турнир | Противник | Резултат |
| 1. | 24.05.1992 | Ангбю, Швеция, 2-ра седмица |  Йорген Виндал
|
1:6, 6:7 |
| 2. | 11.10.1992 | Невер, Франция 3, 4-та седмица | Кристер Веденбю
|
2:6, 4:6 |
| 3. | 09.05.1993 | Куала Лумпур I, Малайзия |  Джанлука Поци
|
5:3 (отк.) |
| 4. | 18.07.1993 | Нюкасъл, Великобритания |  Хавиер Санчес
|
3:6, 6:4, 4:6 |
| 5. | 23.04.1995 | Хонгконг, Великобритания |  Майкъл Ченг
|
3:6, 1:6 |
| 6. | 11.05.1997 | Корал Спрингс, Флорида, САЩ |  Джейсън Столтънбърг
|
0:6, 6:2, 5:7 |
| 7. | 09.11.1997 | Париж, Франция | Пийт Сампрас
|
3:6, 6:4, 3:6, 1:6 |
| 8. | 16.02.2003 | Марсилия, Франция |  Роджър Федерер
|
2:6, 6:7(6) |
| 9. | 24.06.2006 | Нотингам, Англия |  Ришар Гаске
|
4:6, 3:6 |
Титли на двойки (63)[редактиране | редактиране на кода]
.svg){kind=small}
Загубени финали на двойки (48)[редактиране | редактиране на кода]
Неигран финал[редактиране | редактиране на кода]
| № | Дата | Турнир | Партньор | Противник | Резултат |
| --- | 14.06.1998 | Лондон, Великобритания | Патрик Рафтър
|
Тод Уудбридж Марк Уудфорд
|
не се играе |
Загубени финали на смесени двойки (2)[редактиране | редактиране на кода]
| № | Дата | Турнир | Партньор | Противник | Резултат |
| 1. | 04.07.1999 | Уимбълдън, Великобритания |  Анна Курникова
|
 Леандер Паеш Лиза Реймънд
|
4:6, 6:3, 3:6 |
| 2. | 08.07.2007 | Уимбълдън, Великобритания | Алиша Молик
|
.svg){kind=small} Джейми Мъри  Йелена Янкович
|
4:6, 6:3, 1:6 |
Отборни титли (4)[редактиране | редактиране на кода]
| № | Дата | Турнир | Партньор | Противници | Резултат |
| 1. | 02.12.-04.12.1994 | Купа Дейвис, Москва, Русия | Ян Апел, Магнус Ларсен Стефан Едберг |
Русия
|
4-1 |
| 2. | 28.05.1995 | Световна отборна купа, Дюселдорф, Германия |
Стефан Едберг, Магнус Ларсон |  Хърватия
|
2-1 |
| 3. | 28.11.-30.11.1997 | Купа Дейвис, Милано, Италия | Никлас Култи, Магнус Ларсон | САЩ
|
5-0 |
| 4. | 29.11.-01.12.2004 | Купа Дейвис, Малмьо, Швеция | Никлас Култи, Магнус Норман Магнус Густафсон |
Италия
|
4-1 |
Загубени финали на отборни първенства (3)[редактиране | редактиране на кода]
| № | Дата | Турнир | Партньор | Противници | Резултат |
| 1. | 29.11.-01.12.1996 | Купа Дейвис, Малмьо, Швеция | Никлас Култи, Томас Енквист Стефан Едберг |
Франция
|
2-3 |
| 2. | 9 януари 1999 | Хопман къп, Пърт, Австралия | Аса Карлсон
|
Марк Филипусис Йелена Докич
|
1-2 |
| 3. | 22.05.1999 | Световна отборна купа, Дюселдорф, Германия |
Томас Енквист, Никлас Култи | Австралия
|
1-2 |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Успехите на Бьоркман, официален сайт, архив на оригинала от 13 юни 2009, https://web.archive.org/web/20090613002551/http://www.jonasbjorkman.com/pages_sv/index.htm, посетен на 21 юни 2007
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Йонас Бьоркман Архив на оригинала от 2009-06-13 в Wayback Machine. Официален сайт
- Йонас Бьоркман в сайта на ATP
- Йонас Бьоркман в сайта на ITF
- Йонас Бьоркман в сайта на Davis cup